Димитър Гърдев: Видяхме един изключително силен националистически вот в Турция

За резултатите от президентските избори в Турция, как ще им повлияе националистическият вот и какви са шансовете на балотажа за всеки един от кандидатите Tribune.bg разговаря с дипломата, експерт по международни отношения и бивш председател на Комисията по външна политика в Народното събрание Димитър Гърдев. 

Г-н Гърдев, как ще коментирате резултатите от изборите в Турция - преднината на настоящия президент Реджеп Таип Ердоган е 4-5% и се отива на балотаж?!

Тези изборни резултати се разминаха сериозна с прогнозите преди това. Беше давана преднина от 7%, но на опозицията в лицето на кандидата й Кемал Калъчдароглу. Изглежда, че партията на Ердоган и неговите коалиционни партньори са успели да наваксат това изоставане. Има и още един показателен момент, а именно, че в тези райони,  които бяха засегнати от ужасното земетресение, там подкрепата за Ердоган се увеличава. Това може да се обясни с две неща.

Първо, това са мерките, които правителството взе, за да неутрализира последиците от щетите при земетресението, както и подпомагането на бедстващите. Второ, при такива големи трагедии има един психологически момент, че хората залагат на нещо, което е познато, отколкото на заявките на опозицията за кардинална реформа.

Иначе, ако погледнем картата на районите и за кого са дали гласа си избирателите, става ясно, че се запазва картината от местните избори. Големите градове Анкара и Истанбул, Измир, егейската част на Турция са основно за опозицията. Президентът Ердоган печели в другите области.

Как тълкувате оценките на Русия и САЩ за изборите в Турция – Кремъл очаква разширяване на сътрудничеството, а Байдън казва – който спечели, той ще е, като същевременно Ердоган обвинява Вашингтон, че работи за опозицията?

Тези реакции са показателни. Независимо, че САЩ имат големи проблеми с Ердоган, все пак разчитат на Турция като страна-член на НАТО. Виждаме, че страната си изпълнява ангажиментите към мероприятията на Алианса. От друга страна, абсолютно ясна е и позицията на Руската федерация, която донякъде залага на балансирания подход на президента Ердоган, неговите лични срещи с Путин и оттам се разчита на общото разбирателство за Зърнената сделка в Черно море, за крехкия мир в Кавказ – конфликта между Армения и Азербайджан, за разрешаването на който бе подписано споразумение, в което Русия бе водеща, но и Турция участва в него, за Сирия – този формат, който е от Астана, през Русия и Турция до Иран. По същия начин това е важно за операциите на двете държави в тези региони. Естествено опозицията нападна Русия, че подкрепя Ердоган, но същевременно имаше и обяснения, и контра аргументи.

Освен това президентът Ердоган се опитва да е медиатор между Русия и Украйна. На територията на Турция се проведоха редица срещи, не една или две – и с политически фигури от Украйна, и с шефове на ЦРУ и ФСБ.  Така че тази посредническа роля е един вариант за спиране на затягащата се война. Виждаме, че Русия прави от ден-два предложение за преговори, защото тази война върви по един неблагоприятен сценарий.

Какви са шансовете на балотажа за всеки един от участниците?

Като направим анализ на гласовете, на които може да разчитат двамата кандидати, виждаме една тенденция – видяхме един изключително силен националистически вот в Турция. Реално заявките и на двамата кандидати са обърнати към националистите. В момента в страната има няколко националистически партии, които участват в изборите от двете страни. Нека припомня, че президентът Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието/ПСР/ е в коалиция с партията на Девлет Бахчели, която е Партията на националистическото действие/ПНД/. От друга страна, в Националния алианс – това е обединението на опозицията, наблюдаваме партията на Мерал Акшенер, това е Партията на доброто, но фактически г-жа Акшенер се отдели от ПНД. Тя даже беше министър на вътрешните работи в правителството, когато участваше Бахчели. Това е тяхна производна. Също така, този политик – Синан Оган, който спечели над 5% от гласовете на първия тур на президентските избори, той също се отдели от ПНД, след като искаше да стане лидер и да смени Бахчели. Така че и в двете коалиции националистическият вот е ясно изразен. Когато се сборуват резултатите имаме 32-35% чист националистически вот в Турция и това е изключително показателно. И двамата кандидати ще се борят за този вот.

С други думи успехът на Ердоган зависи от това дали ще привлече повече националисти?

Това е неговият запас. Нека не забравяме, че изборите бяха и парламентарни - за Меджлис. Там ПСР намалява своята подкрепа. Същевременно неговият коалиционен партньор – ПНД, партията на Бахчели, увеличава своето присъствие. Също така виждаме, че партията на Мерал Акшенер, която е в опозиционния блок, също запазва и леко вдига броя на избирателите си. Новото лице - Синан Оган, също жъне успех. Така че националистическите настроения взимат връх, а пък основните гласоподаватели за ПРС намаляват. Няма никакво съмнение къде и кой увеличава своята подкрепа, и какви послания  в момента могат да привлекат избиратели.

Вижте, това е оценено от президента Ердоган. Изобщо не е случайно, че последния месец преди изборите бе демонстрирана мощта на турската държава. Точно в последните месеци  беше пуснат на вода турски самолетоносач, беше демонстриран първият турски реактивен изтребител, турски хеликоптер, турски боен танк. Беше изстрелян спътник на Турция. Всички тези неща определено са насочени към повдигане на националистическия дух и към този електорат, който вероятно е бил изчислен.