Дѣлото Илчовски, трибуналът „Манолова“ и порнографията като политическо мислене

Иван Стамболов – Сула, коментар специално за Tribune.bg

Ако направите анкета сред масовия човек и го запитате кое е най-разтърсващото, кое е най-скандалното в показанията на зърнаря Светослав Илчовски пред трибунала на Мая Манолова, какво ще ви отговори той? Дали че най го е впечатлила тънката финансова игра с изкуствена капитализация на дружество, довела до заблуда пенсионните фондове и накарала ги да включат в портфейлите си негови акции, от което редовият осигуряващ се се е оказал ограбен? Не. Съвсем не. Масовият човек ще се окаже най-впечатлен от плеймейтката и от онова порно в затвора. Сексът действа на публиката почти толкова възбуждащо, колкото и думата „апартамент“. За какво изгоря Цветанов? За търговия с власт, за натиск, за политически чадъри, за контрабанда, за изнудване? Не. Изгоря, когато си купи малко по-скъп апартамент. Усещате ли вибрациите, усещате ли как сатанински звучи: А-ПАР-ТА-МЕНТ! Масовият човек не се вълнува от това, че даден зърнар притежава десет комбайна по милион всеки, а гледа, че си е купил кола за двеста хиляди. И ако се разровиш съвестно, сигурно ще установиш, че освен луксозна кола, тази „мутра“ има и А-ПАР-ТА-МЕНТ!

Плеймейтките и затворническите изнасилвания са порнография. Порнография е и трибуналът „Манолова“. Ако търсеше справедливост, трибуналът „Манолова“ щеше да действа по съвсем различен начин. Дори вероятно нямаше да се стигне до комисия в рамките на този смехотворен парламент, ами например г-жа Манолова много по-рано, още докато беше народен омбудсман, щешеда сезира всички компетентни институции за престъпния характер на управлението. Защо не го направи? Нима тогава не знаеше? Що за омбудсман е била, ако не е знаела? Или се въздържа заради останките от признателност към Борисов в своето неблагодарно сърце? Та нали именно Борисов я направи омбудсман и запали около главата ѝ онзи популистки ореол, който през 2019 за малко не я направи кмет на София. Защо не тогава, а сега? Еклисиаст казва: „Всичко си има време, време има за всяка работа под небето“. Вероятно сега, след позорния край на този роден от улицата и от свободните медии парламент и в навечерието на предсрочните избори за следващия, е дошло времето за правда, за будна съвест, за непримирима гражданска и политическа позиция.

Разчитат на народната тъпота. Разчитат на вярата в легенди, че фигура от мащаба на Бойко Борисов лично получава пачки в чували, закопава ги под магнолията и ги тъпче в нощното шкафче. Мисля, че в тази клета страна никой, освен пътният полицай, не получава рушвета си лично, че дори и той те кара да смачкаш банкнотата и да я хвърлиш през прозореца на колата. Но легендите са друго, те са различен свят. Колкото по-баснословна е една легенда, толкова по-големи и кръгли са очите на слушателите. Аз например, ако бях на мястото на Илчовски, нямаше да замесвам някаква си световно неизвестна плеймейтка, а щях да посоча принц Хари и Меган – докато Хари е предлагал на Борисов английската корона, Меган е снимала шкафчето. Но мен не ме търсят вече за пиар и слава Богу.

Не казвам, че не е вярно каквото се изнася пред трибунала „Манолова“. Може да е вярно, може и да не е. Може части от него да са верни, а други да не са. Нали знаете кой е най-добрият носител на лъжата? Истината. Не казвам дали е вярно, защото не знам и защото не ме интересува. И бездруго цялата нация още дълго ще се изказва експертно по този въпрос. Затова предлагам да не ни интересуват фините движения на задкулисието, а да се съсредоточим само върху онова, което се вижда с невъоръжено око в публичното пространство.

 А това, което поне аз виждам, е че истинският, страшният проблем не е дали е вярно или не – има много по-надеждни начини да се установи истината в сравнение със спектаклите под шатъра на трибунала „Манолова“. Страшното е, че за пореден път се създава прецедент, дава се пример и оттук нататък всеки оправдано ще действа по подобен начин. Какво ще попречи на Борисов утре да доведе трима бизнесмени да разкажат как Мая Манолова чисто гола (за да има еротика) е брала росни билки преди зазоряване на Еньовден? И как после е изнудвала бизнесмените да ѝ ги изкупуват на десеторна цена, иначе ще ги хвърли в ямата с майките и медицинските сестри? Ето това е страшното – създаването на прецеденти за отстрелване на опоненти чрез кошаревски свидетели: те да си кажат каквото имат, пък докато се разбере вярно ли е или не, ще мине време, след което никой вече няма да се интересува. А докато даден свидетел казва, че разполага с доказателства, ама ще ги покаже „някой друг път“, то нека не се докача, ако го наричат „кошаревски“.

Това е страшното, а още по-страшното е, че се увреждат нравите. Такива акции, особено подети и истерично раздухвани от медии, държащи на доброто си име (и имащи наглостта да твърдят, че са лишени от свобода на словото), вадят най-долното, най-мерзкото и най-отвратителното от човешката душа. Хората и бездруго са обезумели от талазите информация, които ги заливат ежедневно. Обратната страна на демокрацията и свободните медии, на лесния достъп до всякаква информация е тази, че масовият човек деградира. От цялото облъчване, на което е подложен, не избира онова, което ще го обогати и въздигне, а плеймейтките и затворническите изнасилвания. Не е нужно всеки да знае всичко, защото веднага ще се появят мошеници, готови да му го поднесат по тенденциозен начин. Вижте големите дипломатически събития, които чертаят пътя на историята. Колко техни съвременници са чували за тях? Вземете Виенския конгрес през 1815, който, не без ценния теоретически и дипломатически принос на Клеменс Венцел фон Метерних, утвърди философията на „равновесието на силите“, актуална и в най-модерните мисловни политически конструкции, вземете го и се запитайте колко души, какво количество масов човек е чуло за Виенския конгрес през 1815?

И ако това е страшното, смешното е, че от цялата епопея в трибунала „Манолова“ накрая излезе, че виновни са сенчестите олигарси, а не толкова управляващите. Министерствата се командват от Иван Ангелов – Пилето, а не от министър-председателя. Управляващите са марионетки в ръцете на задкулисието. Така ли? Може и да е така, звучи правдоподобно. Но в такъв случай тази зависимост трябва да е валидна както назад в миналото, така и напред в бъдещето. Тоест относително невинни (в качеството си на марионетки) са и Луканов, и Виденов (който днес се връща със свеж комунистически проект), и Иван Костов, и Царят, и Станишев, и Бойко Борисов. По същата логика относително невинни (в качеството си на марионетки) ще бъдат и всички оттук насетне – и Станислав Трифонов, и Христо Иванов, и Мая (да не дава Господ!) Манолова.

А публиката е щастлива. Същите тези, които в мокрите си фантазии шумно преглъщат по плеймейтки с големи цици и малки дупета, заснемащи с шпионски фотоапарати спящи и търкалящи се в пачки и кюлчета министър-председатели, същите тези надуваха вувузели и разнасяха хитроумни колажи на Орешарски във вид на череп, същите вкараха и Сашо Божков в гроба тогава, когато на света нямаше нищо по-ужасно и престъпно от приватизацията на Иван Костов. Всичко тече, всичко се променя, но простотията и злобата са непресъхващи. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

***

Иван Стамболов – Сула

Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в БНТ, БНР и „Дарик“ до 1994, а след това се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес – предимно в областта на медиите и политическото позициониране.

През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“.

Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция „Култура” на Столична община.