Доц. Буруджиева за проекта Петков-Василев: Тръгването от 8-9% подкрепа е бих казала слаб старт

„Този тип популизъм, който беше много характерен 2001 година, вече е игра на карти“, смята политическият анализатор

Интервю за Tribune.bg на политическия анализатор доц. Татяна Буруджиева

Доц. Буруджиева, както знаете, в четвъртък официално стана ясно, че Кирил Петков и Асен Василев тръгват по свой път на политическата сцена и ще участват на следващите избори. г-н Петков обяви, че новият проект ще постига леви резултати с десни политики, как бихте коментирали заявките и посланията, които отправи бившият вече служебен министър на икономиката?

Според мен този нов политически проект се ражда, защото на два поредни избора така наречените партии на протеста или онези формации, които почерпиха сила от протестите преди една година, не можаха да излъчат правителство, не можаха да стабилизират промени в държавата и не можаха да покажат пред българите, така да се каже, новия път на промените. Това естествено стимулира появата на политически субекти, които ще се опитат да се настанят точно в това поле, тъй като от една страна българите имат желание за промяна, от друга страна тази раздробеност на парламента показва, че българите не са намерили новите си водачи. От тази гледна точка това е изкушаващ мотив за всеки, който има желание и амбиция да се пробва в политиката. А ми се струва, че наблюдаваме един феномен като че ли от 2000 година насам, тоест от юпитата и екипите, които дойдоха тогава със Сакскобурготски в България. Българи, които са постигнали образование или някаква професионална реализация в чужбина, се изкушават да дойдат в България и да получат много висок стандарт и позиции, такива, каквито в чужбина те не биха могли въобще да получат. Много са факторите, които ги карат да се появят.

Всички останали играчи на политическата сцена ходят по тънък лед. По думите на Петков, тяхната формация няма да бъде президентска партия и  все пак разчитат на скрит коз за център-лявото - одобрението, макар и без изрична подкрепа, на Румен Радев. От своя страна президентът не може да каже подкрепя ли ги, за да не изгуби гласове от БСП, а БСП не могат да го посочат с пръст, за да не изгубят симпатизанти, които харесват Радев?

На пръв поглед всички тези проблеми и предизвикателства изглеждат като скачени съдове. Истината е, че на практика, според мен, те са разделени. От една страна факт е, че кой щеше да знае за Кирил Петков и Асен Василев, ако не бяха посочени от президента за министри в служебния кабинет? Струва ми се, че те получиха един много висок старт в политиката именно благодарение на президента. От друга страна смятам, че президентът трудно може да разчита на такава могъща електорална подкрепа от бъдещите избиратели на тази партия, първо, защото не знаем колко ще бъдат, второ – тези избиратели ще бъдат мотивирани не толкова от политически послания и конкретни политики. Те са много популистки, много разнообразни, с желанието да хванат всеки избирател. Там трудно ще се получи пряка връзка точно и само с президента, тъй като това ще бъде една партия в голяма степен изградена благодарение на личните предпочитания към нейните нови лидери. Така че няма как да се получи двоен, троен мажоритарен вот в случая. В този смисъл президентът вече заяви, че това не е негова партия и не е много ясно дали наистина това ще бъде партия, която поне електорално ще се припознае изцяло с него. От трета страна е БСП, където да ви кажа честно, според мен електоралните щети от тази партия за БСП биха били много минимални, защото БСП е свита до твърде ясни ядра. Реално на 11 юли БСП получи възможно най-ниския си резултат от началото на Прехода. Така че там няма какво да се отцепи. Това не са хора, които ще си сменят партийните предпочитания. Що се отнася до вота към Радев, там вероятно ще има увеличение. Предполагам, че БСП разчита на такова покачване на собствените си резултати благодарение именно на това, че те са партията, която излъчи за предишния мандат и която подкрепя за сегашния, макар и не съвсем уредено, официално, заради процедурите, които има, президента Радев. Ето защо в ляво изявленията на президента Радев и фигурата на вицепрезидента определено са фактори, които ще привлекат достатъчно много ляв избирател, но този ляв избирател трудно ще си напусне партията, за да гласува за една нова лидерска партия, каквато засега се очертава да бъде формацията на Петков и Василев. В политиката такива подскоци като на кенгуру са много редки и единични. Сериозно, масирано напускане на БСП, според мен, не може да се прогнозира. Напротив, смятам, че най-застрашени са избирателите, които са мотивирани от протеста, тоест избирателите на няколко партии. Освен мотивираните от протеста, които биха могли да се пренасочат към нов субект, който може да ги привлече като по-рационален, по-възможен да работи разумно в следващия парламент, избирателите на „Демократична България“ също са много по-сериозно застрашени, защото това са две фигури, които са автентични за дясното. Те са съоснователи на „Да, България“ и в този смисъл, ако някой въобще ги познаваше преди битността им на министри в служебното правителство, то те са именно техните хора, онези, които са създавали един от субектите в тяхната коалиция.

Петков и Василев все още нямат партия, но „Алфа Рисърч“ им дадоха около 10 процента подкрепа с уговорката, че тя може да е много нагоре или много надолу? От кои партии според Вас ще могат да взимат гласове Петков и Василев, може би от ИТН, които губят най-много засега, но вероятно и от БСП, ДБ и ИБГНИ?

Ако съдим по резултатите на „Алфа Рисърч“, виждаме, че нямаме покачване с 10% на активността. Хората, които декларират участие в изборите, са в рамките на 51 до 55% за президентските, което означава, че се връщаме към нивата на изборна активност и електорално постижение като резултати на отделните партии от април месец. В този смисъл, поне по тези данни, не се забелязва един такъв проект да увлича масирано хора, които са разочаровани от всички други партии и не са гласували на тези избори. По-скоро наистина те ще се вредят в избирателните тела,  ще взимат от периферия някъде и от твърд електорат, може би, говоря за десните. При „Има такъв народ“ нямаме все още твърди избиратели, те много отскоро се явяват на избори. Аз съм абсолютно съгласна с онова, което казват колегите от „Алфа рисърч“, че по-скоро така се очертава – възходящата тенденция на развитие, макар и много бавно, с процент, процент и нещо на всеки избор, която демонстрира „Демократична България“, може да бъде стопирана от този проект, може и да не бъде, поради една проста причина, че тепърва ще им видим листите и кои хора по места ще работят и ще се опитат да привлекат доверието на избирателите към тази нова партия. Много зависи от този избор и от това какви политики ще представят. Защото просто промяната в ръководството на една банка или пък факта, че са привлекли някакъв инвеститор, който не е много ясно какво точно и как ще направи, но за сметка на това има отделени за него пари в Плана за развитие, тези неща не са достатъчни, за да си обяснят гражданите какво точно ще прави като политики тази партия. И това е много важно. Не защото хората четат и толкова се интересуват от придвижващите??? (това не съм сигурна, че е точната дума, ако трябва да се махне) платформи, а защото ние сме на трети парламентарни избори тази година. На хората им е много важно да са убедени, че партиите ще направят правителство. Те са все по-скептични и това също го виждаме от данните на колегите социолози. В същото време шансът на една нова партия да блесне е именно в това да върне доверието, че ще има управление, ще има стабилна и прогнозируема яснота както за бизнеса, така и за гражданите и за всички в България. Аз лично не мога да приема заявления от типа на г-н Петков, че те са направили актуализацията на бюджета, едва ли не утре могат да си присвоят заслугата и за пенсиите и какво ли не. Сигурна съм, че те ще използват своята битност на министри в служебния кабинет, за да отправят някакви политически послания, но това в никакъв случай няма да е достатъчно, защото не всеки български гражданин ще натовари точно тях с някакви позитиви. Едно е да харесваш един човек или няколко души в качеството им на министри за един-два месеца, съвсем различно е да стъпят на политическата сцена. Там трябва да се покаже, че имат представа какво искат да се случва в България, но конкретно. Посланията, така по принцип, че ще ставаме по-демократи, ще си живеем по-добре и че ще влезем едва ли не в информационния век, мисля, че няма да са достатъчни. Този тип популизъм, който в момента започваме да чуваме от тях, който беше много характерен през 2001 година, когато за първи път българите се сблъскаха с група юпита и с един символ на България в лицето на Симеон Сакскобурготски, мисля, че вече е игра на карти. И затова виждате, че първите прогнози, преди още формално те да са успели да си намерят някаква регистрация и наистина да са се справили, включително с проблема с канадското гражданство, за да участват в изборите, са много по-ниски от онова, което се прогнозираше за партията на г-н Трифонов през февруари. Тогава някои колеги даваха на „Има такъв народ“ около двайсет, двайсет и няколко процента, едва ли не първа политическа сила, а те взеха съвсем различен резултат. Така че и тук, тръгването от 8-9% е бих казала слаб старт.

„Демократична България“ и „Изправи се БГ! Ние идваме“ веднага влязоха в играта, която играеха и на „Има такъв народ“ - никой не им е казал, че са потенциален партньор, но те вече правят намеци, че ще са заедно с Петков и Василев и ще управляват след изборите?

Това е в полза и на двете партии. За ИБГНИ е много важно отново да се върнат към 5 или 6%, както беше преди изборите през юли, защото тези 4% не показват особено стабилна ситуация, пък и знаем как се развиха през последните седмици събитията при тях, така че имаме едно разтърсване, което е много важно да преодолеят. Убеждаването на хората, че те ще бъдат част от една обща коалиция, която ще управлява и е способна да създаде правителство, е важен аргумент. По същия начин „Демократична България“ в опита си да огради своите избиратели от една страна, от друга страна да ги мотивира още по-сериозно да я подкрепят, също използва този аргумент, защото след като ще бъдат в една коалиция, управляват заедно, няма никакъв смисъл да се прехвърлят избиратели, напротив, ето един нов субект, който ще привлече нови хора и те ще бъдат една добра симбиоза, защото става въпрос за едни десни хора. Сега не знам как точно левите резултати ще ги постигнат, но тепърва ще видим. Тоест, с две думи, всички са влезли в предизборната кампания. Това, което предизвиква този субект и категоричната заявка, че ще участва в изборите, е много сериозна активизация на предизборните кампании на партиите. Битката ще е много решаваща, за някои заради влизане в парламента, за други за конкретното място, което ще заемат. Но както виждате, според прогнозите, не се очертават никакви драстични промени, първо в това, че президентските избори, които са мажоритарни, ще изтеглят страшно много интереса на избирателите и ще предизвикат висока активност. Виждаме, че това засега не се очертава. Може би вече като имаме кандидати и кампании, ще стане по-ясно и може би наистина тези мажоритарни избори ще изиграят по-голяма роля за повишаване на активността. Второ не се очертава тази тежка раздробеност на парламента с много партии с ниски електорални резултати да бъде преодоляна.