Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
English

Новини, анализи, мнения - Tribune.bg

Меню
  1. Начало
  2. Мнения
  3. Доц. д-р Наум Кайчев за македонския прочит на историята: Митове, трупани с десетилетия

Мнения

Доц. д-р Наум Кайчев за македонския прочит на историята: Митове, трупани с десетилетия

Снимка:

Българските историци нямат намерение да правят компромиси и отстъпки с ясната обща история

Заместник-председателят на Съвместната междуправителствена комисия с Република Северна Македония доц. д-р Наум Кайчев ексклузивно пред Tribune.bg.

Защо е трудно да преговаряме със Северна Македония за общото ни историческо минало?

- Проблемите са заложени в една история, която се е трупала с десетилетия. Проблемите са заложени в едни погрешни постулати на македонизма, които почиват на изкривяването и фалшифицирането на историческото минало. Митове, които са трупани в продължение на десетилетия, много трудно се променят и разграждат само за месеци. Това е фундаменталният проблем на тези преговори. Разбира се, по-оперативният е свързан с политическото ръководство в Скопие.

Защо се фокусират върху личността на този виден български революционер Гоце Делчев?

- Не, вижте, личността на Гоце Делчев има всеобщ прочит в съзнанието и на революционните дейци и на народните маси в Македония и Одринска Тракия, и в България в началото на 20-ти век. Той е възприет като светла личност и от македонизма, в смисъл, че се изкривяват и изопачават неговите убеждения и неговите действия. А тъй като е централна фигура на нашата обща история, затова този погрешен поглед за него е много централен и много важен за македонизма. Това е практически нежелание да се разделиш с погрешните основи, върху които почива този мит.

Всъщност е постигнат напредък за Античността и Средновековието?

- Има съгласие по въпросите за праисторията и старата история в учебниците за 5-ти клас, респективно 6-то отделение в Република Северна Македония. По въпросите за Средновековието имаме съгласие и предложение само за някои личности като Свети Климент Охридски, Свети Наум Охридски, цар Самуил, Светите братя Кирил и Методий, но разговорите и дискусиите по целия обем от Средновековието продължават, свързани с учебниците респективно за 6-ти клас в Република България и 7-мо отделение в Република Северна Македония.

Една дата беше много дискутирана вчера 7-ми октомври като предложение на Скопие за общо честване на Гоце Делчев.

- Това не е дата на връщане на тленните му останки в Скопие, защото те никога преди това не са били там или във Вардарска Македония. Това е едно предаване, което е извършено от тогавашните комунистически власти от Република България на Титова Югославия. Един акт повече от странен, но той се вписва в духа на тогавашните комунистически режими на България и Югославия. Това е времето на репресии тук в България срещу историческите дейци на ВМРО срещу Кирил Дрангов, срещу Страхил Развигоров, срещу редица изявени български патриоти от Македония и временни репресии срещу българите във Вардарска Македония.

И в този момент се изграждат основите на македонизма?

- Да, той се налага като управляваща идеология във Вардарска Македония, но той също така той е на власт и в България, тъй като комунистическата партия по това време, следвайки решенията на Коминтерна, счита, че населението в Македония, даже и населението в Пиринска Македония, е македонско, македониско. И това е времето на Сталин, Тито и Димитров, в което до 1948 г. насила се внушава на населението, че не е българско, а македонско. То обхваща не само Вардарска Македония, а и Пиринския край.

Така им помагаме да изградят тази фалшификация?

- Тогавашната Отечественофронтовска, комунистическа България, вероятно да.

Как ще коментирате думите на вицепремиера Екатерина Захариева, че ако няма прогрес до края на годината в междуведомствената комисия за общата ни история, можем да се откажем от нея?

- Бъдещето ще покаже дали ще има по-продуктивни резултати на нашата комисия, но ние като историци нямаме намерение да правим някакви компромиси и да отстъпваме от ясната обща история, засвидетелствана в историческите и културни документи.

Интервю на Моника Гаджанова  


Коментари (0)

Няма коментари.

Добави коментар




Топ новини

виж още

Мнения

виж още

Мрежата

виж още

Хороскоп

архив