Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
English Меню
  1. Начало
  2. Мнения
  3. Ембаргото върви редом с компенсациите

Мнения

Ембаргото върви редом с компенсациите

Ембаргото върви редом с компенсациите - Tribune.bg

Димитър Стоянов, коментар специално за Tribune.bg

След началото на войната на Русия срещу Украйна на 24 февруари 2022 г. Европейският съюз, Съединените щати и редица други държави като Канада, Австралия и Япония предприеха серия от безпрецедентни по своя обхват санкционни мерки, целящи да прекратят руската агресия срещу украинската държава и да отслабят възможността на руския президент Путин да финансира и води военни действия. Сред тях бяха блокирането на руските валутни резерви в чуждестранни банки, изключването на редица руски банки от системата SWIFT, затваряне на въздушното пространство на редица държави за руски самолети и ограничения върху руския износ и внос. Според различните изчисления БВП на Русия следствие на войната и санкциите ще спадне с между 8 и 15 процента в рамките на една година, което ще се яви най-големият единичен спад от икономическата криза през 90-те години на миналия век.

Независимо от своята тежест, санкциите не доведоха до желания бърз резултат, а именно прекратяването на войната, което насочи погледа на западните демокрации към една мярка, която наистина би имала много тежко отражение не само върху руската икономика и държавни финанси, но би довела до трайно преструктуриране на западните икономики – ембарго върху износа на руски енергоресурси - нефт, газ и въглища.

Най-сериозно място тук заема ембаргото върху руския нефт, тъй като макар ЕС да е по-зависим от газ, всъщност Русия получава по-големи приходи от износа на нефт. За да бъде очертана една по-цялостна картина, тук е редно да се посочи, че само зависимостта на европейските икономики от руския нефт дава на Владимир Путин по 285 милиона щатски долара на ден. За изминалата 2021 г. руският износ на петрол за Европа се е равнявал на 104 милиарда щатски долара на ден, като отделно от това режимът на Путин е получил 43,4 милиарда щатски долара от износ на газ за Стария континент. Европа и Русия са дълбоко свързани по силата на енергийна инфраструктура, строена в продължение на десетилетия, и състояща се от хиляди километри газопроводи и нефтопроводи, както и десетки газохранилища.

Според анализите на редица експерти, включително проф. Сергей Гуриев,   бивш главен икономист в Европейската банка за възстановяване и развитие, докато няма наложено ембарго върху руския петрол, Руската федерация няма да има никакви бюджетни проблеми. Руският бюджет е изчисляван върху стойност от 44 долара за барел петрол при текуща негова стойност от 103 долара за барел (и при възможност от 180 долара за барел при въвеждането на ембарго). И докато Русия има постоянен приток от свежи финансови средства от износ на нефт, то Москва може да си позволи да продължи войната срещу Украйна и да запази вътрешния си политически баланс. Европейският отказ от руски нефт и газ обаче може да промени това, тъй като ще лиши режима от неговия най-голям приход и ще отвори един огромен бюджетен дефицит, който просто няма да може да бъде попълнен. Според проф. Гуриев без ембарго и при сегашните стойности за цена на барел суров петрол, руският държавен бюджет ще продължи да бъде изпълняван като дори замразяването на руските резерви в чужбина няма да има ефект в по-дългосрочен план.

Въпросът за налагането на ембарго върху руския петрол е преди всичко политическо решение на най-високо ниво. И целта, която преследва, отново има изключително политически смисъл, а именно по възможно най-бърз начин да се сложи край на войната в Украйна и да се спрат жертвите и разрушенията в най-големия военен конфликт на територията на Европа за последните 77 години.

Европейският бизнес, всъщност, ще поеме два политически удара – първият от очертаващото се ембарго върху нефт (и усилена диверсификация на газ) и вторият от редица политически решения през последните години, които ограничиха чисто пазарните възможности да се диверсифицират енергийните доставки – политическото блокиране на проучванията за шистов газ, политическата блокада на газопровода между Гърция и Израел от находището „Левиатан“, забавянето не само на интерконектора между България и Гърция, а всъщност и газопровода между Полша и Норвегия (поради доста странни „екологични съображения“ от страна на Дания за колонии от прилепи и мишки). На този фон, българският бизнес е под още по-голям натиск, тъй като освен гореспоменатите политически решения е принуден да плаща и политическата цена на подозрително хаотичното въвеждане на ВЕИ с гигантски субсидии, когато технологиите бяха най-скъпи.

В същото време, обаче, българската държава по стечение на обстоятелствата разполага с доста повече механизми за компенсиране на родните предприемачи, тъй като ориентираният към износ АЕЦ „Козлодуй“ ще реализира печалби от над 3 милиарда лева само за тази година. Същевременно, широко критикуваните договори на „Марица Изток“ 1 AES и „Марица Изток“ 3 Contour Global днес принуждават двете „американски“ централи да продават на НЕК за регулирания пазар над 2/3 от електроенергията си на фиксирана двойно по-ниска от пазарната цена. Глътка въздух получи и държавната „Марица Изток“ 2, която поради високите цени успява да произвежда ток с всичките си мощности и да го пласира относително спокойно, въпреки някои дългогодишни неефективности и натиска от въглеродните емисии. Значителните мощности на водноелектрическите централи на НЕК и ПАВЕЦ „Чаира“ също внасят спокойствие и стабилност в системата изцяло под контрола на държавните органи.

За съжаление, въпреки развързаните си ръце от структурата на българската енергетика, правителството на Кирил Петков продължава безсмислената си битка с работодателите, опитвайки се да ги убеждава колко изгодни икономически ще са политическите битки между Европа и Русия. Докато премиерът похарчи с лека ръка два месеца се кара с ръководствата на КРИБ, АИКБ, БСК и БТПП, включително и със силно съмнителния му опит да докара два танкера с газ (които ще стигнат за две седмици като ресурс) до Средиземно море (никой не знае как и на каква цена ще стигнат до България), КЕВР и Булгаргаз така и не определиха цените на газа за май и юни. И ако тя скочи над прогнозираните от предприятията цени, ще се окаже, че те са продавали стоките и услугите си на загуба. И всичко това и преди да сме стигнали до възможните последици от ембаргото върху руския нефт.

Та, време е премиерът Кирил Петков да спре с арогантното си отношение към българските предприемачи и да направи две неща:

             1. Да използва печалбата от АЕЦ „Козлодуй“ за пряк компенсаторен механизъм за бизнеса и гражданите, без да е необходимо влизането в някакви тежки бюрократични процедури. Те не трябва да бъдат и политически инструмент, който да бъде използван за преследване на партийни цели, през една евентуална актуализация на бюджета – тяхното място е в българската икономика чрез гарантиране на по-ниски цени на електроенергията. Това би могло да се случи през Фонда за енергийна сигурност.

            2. Следва да се преразгледа и текущото и ненужно високо държавно субсидиране на ВЕИ, тъй като произвежданата от тях електроенергия може да се продава на пазарни цени. Според председателят на ИЕМ Славчо Нейков, за включване в мрежата чакат над 19 гигавата ВЕИ при вече действащи за вътрешния пазар и износ 11 гигавата енергийни общности. Част от тези пари могат да бъдат прехвърлени към инвестиции в енергопреносната мрежа – поради недостиг на средства и опасност от повишение на тока, ЕСО и ЕРП не инвестират достатъчно в мрежата и съответно ВЕИ проектите не могат да бъдат свързани. ВЕИ нямат нужда от финансова подкрепа към днешна дата, а от премахване на пречките пред тяхното включване и изграждане – например, в офшорните зони на Черно море.

Включването на България към ембарго върху руския петрол може да намери своето бързо и навременно решение през компенсаторен механизъм. Средствата за това са налични и те не следва да бъдат разпилявани на партиен принцип с политически решения, които целят удовлетворяването на някакъв кръг от избиратели до следващите избори или пък задържани от арогантното отношение на премиера към българския бизнес. Това е реална помощ тук и сега, която ще помогне да се изпълни европейската политическа цел – ограничаване на притока на финансови ресурси за режима на Путин и водената от него война срещу Украйна. Но помощта ще даде сигурност на българската икономика, стабилност по отношение на цените на горивата и слагане на спирачка на ръста на цените, който ще се породи от рязкото поскъпване на цените на енергоносителите, което ще е следствие от наложеното ембарго. Подобна мярка дава както ясен политически и икономически знак, така и социална защита на тези слоеве от обществото, които ще бъдат най-уязвени от покачването на цените.

* * *

Димитър Стоянов е юрист, специализиращ в областта на конституционното право и административното право и процес. В периода 2017-2021 г. е експерт в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната реформа.

Автор е на публикации по правна, историческа и външнополитическа тематика.


Топ новини

виж още
Актуална тема