Емил Радев: Има организирана политическа атака срещу правителството и Прокуратурата

Кибератаката беше използвана от някои десни опозиционни партии, посочи евродепутатът

Вече съвсем официално се говори, че Кристиян Бойков не е действал сам. Снощи имаше нов арест и започва да се разплита сериозна мрежа около IT фирмата. Колко дълбока ще се окаже тя и дали има външна намеса според Вас?

Така или иначе стана ясно, че тази атака и данните, които са се събирали имат съвсем други и най-вероятно и политически цели. Подобен тип атаки е ясно, че и нашето законодателство, и това на Европейския съюз осъжда остро. Те подлежат на санкция и виждаме, че в рамките на ЕС се взимат много сериозни мерки срещу такива кибератаки, особено, когато те са свързани и с достъпа до огромна база данни на физически лица, граждани, които представляват оттам нататък и заплаха за техните интереси.

Политици от „десните среди“ веднага се активизираха да искат оставки и да обясняват, че е настъпил катаклизъм. Разследващите ще кажат най-точно, но Вие лично виждате ли доказателства за политически обвързаности на Тад Груп и възможна политическа поръчка?

Това, което видяхме е, че веднага тази кибератака беше използвана от някои десни опозиционни партии. Видяхме, че те веднага я използваха за повод да се искат оставки, да се дестабилизира правителството. Имаше оттам нататък и атака срещу разследващите прокурори, срещу зам.-главния прокурор, който разкри тези данни. Всичко това показва една много добре организирана политическа атака и към правителството, и към Прокуратурата.

Какво може да са очаквали хакерите да открият за премиера, за Цацаров? Какъв тип данни има в прословутия файл „Търсене за Бивол“?

Така или иначе данните за имущественото състояние и доходите, и на премиера, и на главния прокурор, и на всички политици са публично достояние на сайта на КПКОНПИ и на инспектората към Висшия съдебен съвет. Тези данни са публични, въпросът е вече какво точно се е целяло, имало ли е за цел да се манипулират някои от тези данни. Това вече ще бъде обект на разследването, което се води от компетентните органи.

Тук е крайно време да се намеси и Комисията за защита на личните данни и да наложи на фирмата, на чиито компютри са намерени тези данни, санкциите, които са предвидени в Регламента за защита на личните данни. По време на миналия мандат ние приехме много сериозни санкции за такова посегателство върху личните данни на гражданите. До 20 милиона лева може да стигне тази санкция и аз бих препоръчал на Комисията не да атакува НАП, която в случая е жертва на тази кибератака, а да санкционира и преките извършители, които са злоупотребили с личните данни на хиляди български граждани.

Вие самият сте не просто един от засегнатите, чиито данни са били откраднати, а един от онези, търсени съвсем умишлено. Знаете ли защо и какво са търсили за Вас?

Не мога да ви кажа. Моите данни за доходи и имущество от 11 години са публични и са на сайта и на Сметната палата по стария закон, както и на сайта на КПКОНПИ в момента. Така че, не може по никакъв начин да ме притесни това, което става в момента. Но фактът, че тези данни се използват по нерегламентиран начин е притеснителен. Каквото и да се прави, даже да има и журналистическо разследване, то трябва да бъде в рамките на закона и да се използват законовите методи. Невъзможно е да се преследват цели с незаконен достъп до лични данни и други такива незаконни действия.

За щастие имаше само един успешен пробив, но през последните седмици чухме за няколко опита на хакери да удрят в България – включително сайтове на летища и дори Комисията за защита на личните данни. Защо е това активизиране сега?

Ние виждаме, че кибератаките стават ежедневие и в Европа, и в целия свят. Преди няколко дни даже беше атакуван сайта на Федералната служба за безопасност на Русия. Това е опасността на 21 век. Кибертероризмът, кибератаките засягат не само държавни институции. За съжаление 80% от бизнеса в Европейския съюз твърди, че е бил обект на кибератаки. Това може би е модерният начин за водене на война, за събаряне на бизнеси и за политически атаки.

Има ли нужда от общоевропейска инициатива в законодателството, която да направи по тежки санкциите за киберпрестъпления, кибертероризъм и рекет?

Разбира се, Европейският съюз полага много усилия за справянето с кибертероризма, кибератаките. Отделят се и повече средства, и се модернизира законодателната база. Ние в България също трябва да модернизираме нашия Наказателен кодекс, който е от средата на миналия век, когато такъв тип престъпления не са били възможни. Разпоредбите и санкциите не са достатъчно ефективни в него. Затова е крайно време да имаме съвременен Наказателен кодекс, чрез който по-бързо и ефективно да се налагат наказанията за такъв тип престъпни посегателства.

Къде стои България на фона на средното за ЕС по отношение на киберсигурността?

Аз мисля, че нивото на киберсигурност в България е съпоставимо със средноевропейското. Пак казвам всяка една държава в ЕС е подложена на кибератаки. Киберзаплахите са модерните заплахи на 21 век. Затова взимаме все повече мерки. Българският еврокомисар Мария Габриел е много активна в тази област и аз смятам, че през следващите години ще се вземат много конкретни решения, свързани с киберзаплахите.