Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
English

Новини, анализи, мнения - Tribune.bg

Меню
  1. Начало
  2. Мнения
  3. Табаков: Ескалацията в Близкия изток ще се усети най-много в Ирак и Ливан

Мнения

Табаков: Ескалацията в Близкия изток ще се усети най-много в Ирак и Ливан

Снимка:

Няма държава, която да е по-готова от САЩ за военен конфликт. Но в американското общество няма подкрепа за такъв

САЩ и Иран размениха остри заплахи за военни удари след убийството на ген. Касем Сюлеймани на летището в Багдад. След  дълго мълчание премиерът на Великобритания Борис Джонсън обяви днес, че страната му е готова да отговори на провокации от страна на Иран с ракети „Томахоук" от атомни подводници! Пак днес се появиха прогнози за южната ни съседка, че оста Иран-Русия и САЩ ще принудят Турция да вземе страна в конфликта Иран-САЩ?! Ескалира ли напрежението в международен план след убийството на втория човек в Иран, ген. Касем Сюлеймани? Възможни ли са преговори? Ролята на ЕС, който вече покани външният министър на Иран за разговори в Брюксел?

Ескалация на напрежението има, но неговите вълни ще се усетят най-много в Ирак и Ливан. Това са двете страни, в които Иран и САЩ водят непосредствена и пряка битка помежду си, резултат от което е и това, че и в Багдад, и в Бейрут има временни правителства, премиери в оставка и изключителна несигурност. В тази ситуация поведението на Турция е амбивалентно: от една страна, Анкара заклеймява елиминирането на Сюлеймани, от друга обаче, по-скоро гледа на така стеклите се обстоятелства като възможност за прокарване на повече собствено влияние в Ирак. Въпреки анти-американската си реторика обаче, Турция няма да приеме отправеното от Техеран предложение за формирането на блок между двете държави, насочен срещу Вашингтон. Това би донесло повече рискове, отколкото ползи за Анкара.

За преговори между Иран и САЩ обаче е прекалено рано и прекалено сложно на този етап. Трябва да мине време, през което да видим кога ще се активизират обичайните посредници между двете страни като Оман, например. Този път тази роля може да изиграе и Катар, неслучайно външният министър на страната шейх Мохамед Бин Абдулрахман Ал-Тани вече бе в Техеран, но вероятно поради друг повод (американският дрон, убил Касем Сюлеймани, е излетял от база на САЩ в Катар). Опити за посредническа роля между САЩ и Иран са играли и други страни (от Ирак и Кувейт до Япония).

Но не виждам в тази роля Европейския съюз. Разривът между европейската и американската политика спрямо Иран е прекалено голям, за да може Вашингтон да се довери на Брюксел за посреднически функции. От Техеран също нееднократно са критикували ЕС, включително за неефективността на измисления от Брюксел инструмент за заобикаляне на американските санкции срещу Иран (The Instrument in Support of Trade Exchanges, INSTEX). Това обаче не трябва да служи като алиби за отказ от по-активна европейска политика спрямо Иран, каквото желание, например, демонстрира Франция. Такава европейска политика е необходима: в крайна сметка виждаме какво се случва, когато инициативата е в ръцете на Вашингтон и Техеран. Дано обаче този път тя не е с толкова плачевен резултат, колкото бе последният път на срещата от формата на G7 през август месец миналата година, когато френският президент се опита да събере представители на американската администрация с иранския външен министър Джавад Зариф.

Бившият агент на ЦРУ Робърт Беър, работил в Близкия изток, сравни в интервю ликвидирането на ген. Касем Сюлеймани с убийство на вицепрезидент на САЩ! Последиците в политически и икономически план за района и света след този акт? Означава ли това, че 2020 г. ще е по-нестабилна и по-непредсказуема? Американският разузнавач твърди, че се страхува и че светът трябва да се страхува, защото Иран е доказал, че отговаря реципрочно!

Иран ще има отговор. И това е клопката за Техеран: реториката и очакванията, които те от десетилетия създават посредством пропагандата си, формират такива нагласи сред иранците, на които сега режимът е заложник. Затова Иран е длъжен да даде своя отговор: не толкова заради американците, колкото заради собствените си граждани, иначе ще изглежда слаб в техните очи.

Какъв обаче ще е отговорът? Ние вече го виждаме: шиитските фракции в иракския парламент вчера гласуваха „за“ премахването на американските войски от страната (акт, който според законодателството на страната има по-скоро символно значение). Но едва ли ще е просто това. Не смятам обаче, че иранския отговор ще е нещо, което да не сме виждали: от обстрелите по енергийна и военна инфраструктура – на САЩ и съюзниците им, до ускоряването на процеса на обогатяване на уран. Възможно е обаче в Техеран да мислят нещата и по-амбициозно: все пак САЩ вдигнаха мизата с този си акт срещу Сюлеймани.

Иначе по начина, по който започна, 2020-та година има всички основания да бъде достатъчно напрегната. Споменах вече, че в Ирак и Ливан има политическа криза. В Израел, макар и по други причини, също. Към напрежението между САЩ и Иран може да добавим и това, което съществува в Либия и в Източното Средиземноморие. Затова, понеже виждам, че е модерно да се посочват думи на 2020-та година, надявам се думата да е „отговорност“.

Анализатори сравниха инцидента на летището в Багдад със Сараево 1914г.? Готови ли са САЩ за въоръжен конфликт в региона на Близкия изток? Или обяснението е в президентската кампания и борбата за втори мандат на Тръмп?

От техническа и военна гледна точка, няма държава, която да е по-готова от САЩ за военен конфликт. Но в американското общество няма подкрепа за такъв. Това е предимството (а всъщност недостатък) на държави като Китай и Русия: техните ръководители не отговарят за действията си пред гражданите си.

Но в контекста с Иран, Тръмп трябва да пази един изключително чувствителен баланс: от една страна, за него е имиджово и е електорална инвестиция това да елиминира враг на САЩ като Сюлеймани, но от друга, ако това доведе до още по-голям конфликт с Иран, това вече ще има отрицателен ефект върху желанието му за преизбиране тази година.

Трябва да отчитаме и това, че Тръмп дойде на власт включително заради обещанията си за по-малко военна въвлеченост на САЩ. Затова през тази изборна година за него е важно на международната сцена фронтът да е тих и вятърът - слаб. Формулата му за успех на президентските избори ще е елементарна, но ефективна: акцент върху икономическите успехи на страната, консервативната кадрова политика в съдебната власт и максимална редукция на военното измерение на външната му политика.

Какви ще са последиците за България от създалата се ситуация и изострянето на конфликта Иран-САЩ?

Винаги, когато има конфликт наоколо, се получава ефектът на доминото. Сирийската криза, довела до мигрантски и бежански поток, е най-явният пример в това отношение. Военният конфликт в Либия – също. В този смисъл, последствията за България няма да са уникални. Но това няма да ги направи по-малко сложни.  


Коментари (0)

Няма коментари.

Добави коментар




Топ новини

виж още

Мнения

виж още

Мрежата

виж още

Хороскоп

архив