На Трибуната - Евгени Михайлов: Още не сме си разказали истинската история за 20-ти век

На днешния ден се навършват 75 години от най-черната дата в съвременната българска история – масовото избиване на българския елит от комунистите. Пред паметната плоча на жертвите на терора пред НДК се срещаме с режисьора Евгени Михайлов.

Вашият филм „Сезонът на канарчетата“ описва действителността при комунистическия режим. Още ли ни броят за канарчета и успяхме ли да се отърсим от това?

При канарчетата има една особеност, че те се научават да живеят в клетка и ако ги пуснеш, не знаят какво да правят със свободата си. В този смисъл, за съжаление, все още сме канарчета.

Събуждането и поддържането на тази памет за преживяното ще помогне ли на младото поколение?

Стига да имат памет и стига да започнат да се изучават престъпленията на комунизма в училище.

Роднините на жертвите настояват за музей?

Това е най-малкото, което сме длъжни да направим. Младите трябва да имат памет. Музеят е един от елементите на паметта. Но още по-важно е разказването на истинската история, защото още не сме си разказали истинската история за 20-ти век.

Кое ни спира?

Това, че на много властови, медийни и финансови позиции, все още са наследниците на онзи режим. От години наблюдаваме пренебрежение към паметта и миналото. Едно от най-зловещите неща през тези 30 години е циничното твърдение: „Дайте да не гледаме назад, дайте да гледаме напред“. Това обръщане гръб на миналото ни изправя пред опасността да го повторим.

Защо след вашия филм и още два-три не се направи поредица?

Няма и да има скоро, защото навремето, когато се направиха първите два-три филма след 1990г.  – „Сезонът на канарчетата“, „Кладенецът“ на Дочо Боджаков, филм за лагерите на Атанас Киряков и веднага се каза – „Стига с това минало, стига с тези лагери, стига с тези преувеличения, не е било така“. Веднага се затисна темата. Както виждате, няма нищо. Няма нищо за Народния съд, няма нищо за процесите над свещениците, няма нищо за избиването на елита, никакъв филм.