Георги Гьоков пред Tribune: С вторачването в този 3% дефицит ограничаваме разходите в бюджета за сметка на хората

За инфлацията и параметрите на бюджета за 2023г. Tribune.bg разговаря с народния представител от БСП и бивш социален министър Георги Гьоков.

Г-н Гьоков,  синдикатите протестират и настояват в бюджета, който гледате на първо четене, да се компенсира инфлацията от 30% за миналата година?

Нормално е. Аз при този бюджет се учудвам, че само някои сектори са обявили, че излизат на протести. Исканията са основателни, защото с бюджета за 2022г. сме компенсирали инфлацията за 2021г., а с този бюджет, където почти всички социални плащания са замразени, следва да се компенсира и инфлацията за 2022г. Нещо повече, в изработения от Асен Василев бюджет е предвидено да има повишение от 10% само в секторите, в които не са вдигани заплатите за 2022 година. Това означава, че замразяването на доходите не може да компенсира инфлацията за миналата година. Вече сме в средата на 2023г. и авторите на бюджета от Министерство на финансите/МФ/ трябва да са наясно, че инфлацията няма да спре. Това са празни приказки за намаляването й, като едновременно с това залагат едни  9% инфлация в края на годината и разчитат, че при групи хранителни стоки и енергетиката цените ще намалеят в този период.

Гоним 3% дефицит, вероятно?  

С това вторачване в този 3% дефицит, ограничаваме разходите за сметка на хората. Лекото увеличаване на дефицита не е самоцел, защото си го позволяват всечки страни, включително и тези в еврозоната и то не до 4%, а до 7-8%. Като говорим толкова много за Маастрихстките критерии, те са 5 и един от тях е 3% дефицит. Другият, например, е инфлация 1.8%. Ние къде сме с тази инфлация - планираме 6%, а ще стане 9% сигурно в края на годината.

Има ли вариант за по-добро разпределение на средствата в бюджета?

Разбира се, не е задължително 3% да е дефицитът. Ние от БСП предвиждаме в алтернативния бюджет един процент нагоре да са разходите. Това няма да събори държавата по някакъв начин. Не ни харесва и това, че минималната работна заплата/МРЗ/ се оставя на нива от 780лв., които прие служебното правителство. Това не отговаря на някакви правила. По нашия механизъм, който се опира на европейската директива и който от БСП наложихме да бъде приет, правилото е МРЗ да е 50% от средната заплата.  Ако този механизъм се приложи по изключение тази година от 1 юли, МРЗ излиза 850-900лв. Това е глътка въздух за хората, работещи на МРЗ, на които им викаме работещи бедни.

Кои разходи могат да се пренасочат в бюджета, за да се случи това увеличение на МРЗ?

Аз не съм финансист. Работя в социалната сфера от много години. Евентуално могат да се пренасочат част от капиталовите разходи. Убеден съм, че те са необходими и движат икономиката, но когато си в средата на годината и виждаш, че те няма да могат да се похарчат, защо ги слагаш там. Може би целта е накрая да се отчете финансов дефицит от 3%.