Гешев: Главният прокурор нито разследва, нито спира дела. Който го твърди е некомпетентен (ПЪЛЕН ТЕКСТ НА ИНТЕРВЮТО)

Ако Христо Иванов и Надежда Йорданова не са съгласни на дебат, моето обяснение е, че имат притеснения, че нямат никакви доводи, категоричен е Главният прокурор

Защо зад стремежа за закриването на Специализираното правосъдие прозират политически интереси, които вероятно обслужват организираната престъпност и какви последици ще има този акт на парламента - на тези и още въпроси отговори пред „Труд“ главният прокурор Иван Гешев.

- Господин Главен прокурор, закриването на Специализирания съд и Специализираната прокуратура се превърна буквално в лозунг на управляващата коалиция „Промяната“, но юристи с дългогодишен опит коментират пред „Труд“, че всъщност се изпраща едно негласно послание от законодателната власт към магистратите:„Ние можем да ви закрием!“ - това ли казват депутатите на съдиите и прокурорите, господин Гешев?

- Най-краткото сравнение, което мога да направя, това е все едно италианската държава да закрие в италианската прокуратура „Антимафия“, защото си върши добре работата и това да е в интерес само на мафията. Това е най-краткото описание на ситуацията. Защо казвам всичко това? Безспорно е, че резултатите на Специализираната прокуратура, мога да кажа смело - отлични. Беше изготвен анализ на прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, който обхвана периода 2012 - 2021 година. От него е видно, че едва около 3 процента са оправдателните присъди. Повтарям - три процента. А това са изключително тежки дела, ще използвам този термин. Може би най-тежките във всяка една държава, включително и в България. Дела за организирана престъпност, корупцията по високите етажи и тероризъм. Заради работата на специализираните структури бе преустановено наблюдението по Механизма за сътрудничество и проверка. Заради работата на тези структури Европейската комисия възприе, че сме покрили показателите в направление организирана престъпност и това е безспорно. Тези структури бяха създадени по препоръка и с одобрението на Европейската комисия. Тези структури са приветствани от всичките ни европейски партньори за своята работа. Съвместни екипи за разследване по конкретни казуси са дадени като образцови примери на сайта на Eurojust. И ще посоча последното - Специализираната прокуратура е начело на конференцията на структурите, противодействащи на организираната престъпност в Европа, в която влизат общо 12 специализирани прокуратури, тази организация е създадена по инициатива на италианската прокуратура „Антимафия“. Специализираната прокуратура е избрана, да го наречем така: в съревнование с други държави, в резултат на своите, постигнати резултати, презентирани в борбата с корупцията - с конкретни случаи. Тази организация, начело на която с мандат от 4 години е Специализираната прокуратура, е под егидата на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Т. е. на всяко едно работно съвещание на тази организация присъства представител на ОССЕ. Всеки може да си представи, какъв европейски отзвук ще има закриването на тези структури. Или европейска реакция, макар и по-бавна. Надявам се и затова да не бързат българските депутати, да поставят в неизгодно положение европейските институции да реагират, след като нещо се е случило. Надявам се, че това не е тяхната цел. И тук българският гражданин трябва да си зададе въпрос - в чий интерес е закриването на тези структури? Отговорът на всички, които се занимават с наказателно право и наказателен процес - интересът е само и единствено на организираната престъпност и тези, които вие, журналистите, наричате „олигарси“. Поради простата причина - казах го миналото лято, ще го кажа и сега, това ще е юридическа катастрофа, която ще доведе до „смачкване“ (ще използвам този неюридически термин) на делата за организирана престъпност, за тероризъм. И до освобождаване на около замразени 3 млрд. лева, придобити най-вероятно от престъпна дейност. Ще ми се да не вярвам, че не е това целта. Но не виждам никаква друга причина. Повярвайте ми, никаква друга причина! Няма никакви юридически и професионални доводи в обратната посока. Те са голословни. Политически твърдения, зад които няма нищо, нула.

- Как системата ще посрещне прехвърлянето на магистратите от спецправораздаването? Това ще отвори ли отново въпроса с връщането на натовареността на съдилищата? Можем да вземем за пример Софийски градски съд.

- Това ще постави хиляди въпроси, към тези, които изготвиха този законопроект. Изпитвам основателно притеснение, че те са само от министерството на правосъдието. Тук ще отворя скоба, че този законопроект е с почти 100% юридически дефицити. Да го наречем по този начин - или негоден, това е моето определение за него. Той ще породи толкова много проблеми, че дори аз, който практикувам от 1995 година не мога да предвидя всички възможни проблеми. Аз ви казвам крайния резултат. Крайният резултат е бум на престъпността, връщането u до нивата от 90-те години, заличаване на напредъка, който беше отчетен от нашите европейски партньори, възстановяване на всякакъв вид корупция, не говорим само за високите етажи на властта, където имаме сериозни проблеми. И анализът на прокуратурата е в тази посока - възстановяват се корупция на ниски и средни ешелони, организирана престъпност, не дай Боже, тероризъм, което изисква сериозна специализация, каквато прокуратурите извън София вече нямат, в резултата на дългогодишната практика на Специализираната прокуратура и липса, респективно на такава при тях. Телефонни измами, битова престъпност - всичко. Това ще е резултатът. И блокиране съответно в голямата си част на работата на наказателното правосъдие. Дори аз не мога да предвидя всичките възможни резултати. Ще кажа на българите какво ще последва и защо ще последва това нещо. И българските граждани трябва да го знаят, за да може, не дай Боже когато се случи това нещо, да зададат въпросите на тези хора защо са го направили, след като са предупредени от практикуващи юристи. Това, което казвам, беше повтаряно почти 9 часа от цялата професионална общност на заседанието на правната комисия. Това не е мое мнение, това е мнение на прокурори, съдии, на съсловни организации, на неправителствени организации - на всички, които в професионален план присъстваха на заседанието на правната комисия на първото четене на този законопроект. Това, което ще последва в резултат от този политически натиск, който се оказва повече от една година да се закрива специализираното правосъдие, има реална опасност делата в съдебна фаза да започнат отначало, тъй като е възможно съдия или повече съдии да възприемат това като политически натиск върху тяхното вътрешно убеждение - т.е. да последват отводи по най-тежките дела. Следва въпросът в кой съд ще започне, след като едно дело, примерно за организирана престъпност, може да е извършено на територията на 4 окръжни съдилища. Докато се реши кой ще е компетентният съд, за да започне отново делото, а то може да е на втора инстанция пред Апелативния специализиран наказателен съд, ще минат 3-4-5 години, т. е. то приключва безславно, да не използвам пак термина „смачкване“. Горе-долу същата е хипотезата при прокурорите в досъдебната фаза или делата, които не са минали разпоредително заседание. Това е само една от възможностите. Има още безкрай други проблеми, които ще доведат пак до този резултат, който описах. Това беше казано, но подозирам, че никой не го чу и не го интересуваше.

- В тази връзка как оценявате нивото на експертиза в правната комисия в 47-ото Народно събрание?

- Първо, с действието на принципа на разделение на властите не е добре да коментирам други власти. Това правят обикновено други власти спрямо прокуратурата и не искам да следвам техния лош пример, защото точно затова е създадена българската Конституция при спазването на съвременните европейски принципи за разделение на властите, за да може да има взаимодействие в рамките на правомощията на всяка една област и взаимен контрол. Необоснованите атаки срещу една от властите противоречат на този принцип и на независимостта на съдебната власт, в частност на прокуратурата. Не бих желал да коментирам от тази гледна точка. На второ място не мога и да коментирам, ще ви кажа и по каква причина. Ние, професионалната общност, съсловието на неправителствените организации, присъствахме смело мога да кажа за декор. Отначало, тези, които са част от мнозинството в Народното събрание изразиха своето становище, че имат желание да закрият Специализирания съд  и прокуратура. Общо взето бяха изложени единствено и само политически мотиви, професионални липсваха и след това последва гласуването, с което всички, които желаят могат да се запознаят, защото записът е на сайта на Народното събрание на това, може би над 10 часово заседание.Така че, аз просто нямах възможност да си изградя представа за професионализма на тези хора, които стоят срещу мен, защото те не изложиха професионални аргументи. Ще кажа само, че това са едни млади хора и това е единственото впечатление, което можах да си изградя за тях визуално. Отделно очаквах правната комисия да е флагмънът на борбата с корупцията, реформата в съдебната власт в кавички, борбата даже и с прокуратурата. Г-н Христо Иванов изложи тезите си в тази насока. Аз не го видях в правната комисия. Много исках да обсъдим в професионален план неговите идеи. Беше само г-жа Надежда Йорданова, която каза само четири, пет, шест изречения от мотивите на законопроекта, които освен всичко друго, са също с политически характер и нямат професионално отражение. Използвам възможността да кажа отново, че не съм разбран правилно. В интерес на публичността, в интерес на откритостта, в интерес на това, че съществува потенциална опасност да се засегнат правата на много български граждани с този законопроект, в интерес на притеснителните тенденции, засягащи върховенството на правото и правата на човека в България, всеки може да види изявленията на представители на Европейския парламент, в интерес на това да бъдат предотвратени тези тенденции за бум на престъпността, е да бъдат обсъдени в професионален дебат аргументите примерно на г-н Христо Иванов и г-жа Надежда Йорданова с Прокуратурата. Затова ги поканих на един професионален разговор пред вас медиите, за да могат българските граждани да си изградят реална представа кой какво защитава, защо го защитава и кой с какви аргументи разполага. Ако г-жа Йорданова и г-н Христо Иванов предпочитат да обикалят по медиите и да говорят само политически, без правни аргументи и ако те не дойдат на един нормален разговор на техен терен в Народното събрание или в Министерски съвет, защото те не са политици, те са български министър и български народен представител, в това си качество, те трябва да защитават интересите на българските граждани, както аз като Главен прокурор. Могат да си поканят някой ресорен примерно министър на вътрешните работи, зам.-министър на вътрешните работи, който си преценят, ако се притесняват ще дойда сам. Но, ако те не са съгласни на такъв дебат, моето единствено обяснение е, че имат притеснения, че нямат никакви доводи, още по-малко юридически или професионални. За мен е необяснимо да имат такива притеснения, след като през ден са в някоя телевизия, а ние не може да насмогнем и трябва да спрем да работим, за да обясняваме всички неистини с политически оттенък, които се леят ежедневно от различни програми и от хора с такъв профил. Затова нека българските граждани чуят на живо, аз не се притеснявам, сам ще отида, за да не се притесняват, те да дойдат с колкото преценят правни съветници  или някакви други лица, нямам проблем с това нещо. Това е в интерес на българските граждани.

- Как според Вас може да се гарантира независимост на прокуратурата от политическо влияние? Как може прокурорите да имат абсолютна самостоятелност или поне да няма съмнения за някакви зависимости?

- Вижте, във всяка една държава съществуват съмнения за определени зависимости. Няма такава държава, където да няма съмнения за лица, заемащи висши публични длъжности. Те са подложени на много, да ги наречем, рискове. Включително и корупционни. Такива проблеми има във всички държави на европейското семейство от което сме част, но независимостта на съдебната власт е гарантирана от Конституцията. За да бъде независим един български магистрат, тук ще цитирам един български професор Момяна Гунева: „Независимостта не е законодателен проблем. То е въпрос на себеуважение и на нравствен интегритет“. Така че, хора и от двата вида винаги ще има. Винаги по-малко са тези, които са без нравствен интегритет, но винаги има такива и затова винаги има и престъпност - проблем, с който никой не се е преборил. Но ще кажа и друго. Независимостта на българските магистрати е гарантирана от Конституцията. Има ясно разделение на властите. Но българската прокуратура е подложена на масирани политически, а и медийни атаки през политиците. Надявам се, че не е с цел да бъде завладяна. Един колега от Софийска градска прокуратура (СГП) преди около месец каза в едно предаване, че СГП е последната крепост на законността. Аз ще развия тази негова мисъл - прокуратурата е последната останала крепост на законността и последната преграда, може би, а след нея и съдът, между беззаконието и българските граждани. Това е тенденцията, която е притеснителна. Не са притеснителни отделните случаи, независимо за кого става въпрос - дали за бивш министър-председател, дали за настоящ министър-председател. Става въпрос за опасна тенденция и от тази опасна тенденция е в насока правата на човека. Тенденция към възстановяване на едни похвати и механизми, които са съществували в доста десетилетия назад и които, макар и на думи само, са били отречени от Хрушчов и на Априлския пленум. Макар и на думи, за периоди преди това - за начин на действие, за похвати, за медийна дезинформация. И всичко това е насочено, надявам се - не към овладяване на прокуратурата и използването u, а може би за нелегитимни цели.

- Софийска градска прокуратура обяви, че ще разпита Васил Божков, но има ли вероятност тамошните власти да откажат, както впрочем се случи при искането за екстрадиция му? Каква е процедурата и има ли гаранции, че разпитът ще се състои, тъй като България няма договор за правна помощ с Обединените арабски емирства?

- Тази тема се използва политически, за да се уязви отново прокуратурата. Предполагам, че тези хора, които коментират масирано темата по телевизиите и в различни медии, или не са запознати с тази тема или не ги интересува каква е юридическата страна на въпроса. За да не отегчавам тези, които ще четат това интервю или ще го гледат на запис, ще кажа накратко следното и то категорично: Обвиняем няма как да бъде разпитан чрез видеоконферентна връзка, ако преди това не му е предявено лично обвинението срещу подпис. Тоест, това е процесуалната пречка според българското законодателство, ако желаят, тези народни избраници от правната комисия, вместо да се занимават с измислени реформи, могат да променят законите, за да станат по-ефективни. Но това е друга тема за разговор. Това е пречката да бъде разпитан обвиняемият Божков в качеството си на обвиняем. Втората пречка е, че ние нямаме договор за правна помощ с Обединените арабски емирства. Тоест, ако желаят, те ще изпълнят нашата молба за правна помощ, ако не желаят, няма да я изпълнят. По принцип има т. нар. „взаимност“. И ще спра до тук. До този момент господин Божков не е имал качеството на свидетел. Той и до момента няма качеството на свидетел, защото е отправена молба за правна помощ по другото дело на СГП, това са публично известни факти, за разпит в качеството му на свидетел. За него важат същите принципи - ако желае държавата ОАЕ ще приеме тази молба за правна помощ. Ако не желае-няма да я приеме. И така, като много други молби, които българската държава е отправяла към ОАЕ, каквито молби са отправяни по същия начин и до европейски страни, до САЩ. Те ще останат без отговор. Това е истината. И аз се съмнявам в масираните медийни твърдения как е разпитан от МВР. Разберете, разпит и някакъв неформален разговор по скайп, вайбър, уатсъп или нещо друго, не е доказателство по българския Наказателно-процесуален кодекс. Това е някакъв вид, както каза едно лице, заемащо висша публична длъжност-интервю, интервюиране. Значи, господин Божков е интервюиран от Европейската прокуратура. Може да е интервюиран от полицията, но това не е разпит нито в качество на обвиняем, нито в качество на свидетел според действащото българско законодателство. Ако се промени - ситуацията ще е друга и ние ще действаме според промененото законодателство.

- Смятате ли, че в някои от случаите, които наричаме от обществен интерес, прокуратурата е била много активна, а в други се е забавила да действа, както ви обвиняват управляващите?

Ще кажа принципни неща. Прокуратурата не е единно цяло. Всяко дело има конкретен наблюдаващ прокурор и Главният прокурор нито разследва, нито прекратява, нито спира, нито обвинява, нито си чупи краката, за да направи нещо, защото просто не е от негова компетентност. И който твърди тези неща е или недобронамерен, или некомпетентен, или, надявам се да не е така, лъжец. Извинявайте, че използвам този силен термин, не мога да преценя, но в различните случаи вероятно различни такива определения могат да се прикачат към определени медийни изявления на определени лица. Има конкретни наблюдаващи прокурори, повтарям аз, и ако някой твърди така общо, да бъде така добър да каже по кое дело сме избързали, по кое сме се забавили, защо без да познава делото и доказателствата по него твърди, че е се е забързало или се е забавило, в какво качество той коментира, при положение, че има принципно разделение на властите, което е основна европейска ценност, върховенство на правото, както обичат да говорят някои политически формации, да бъде така добър да каже на какво основание коментира, в какво качество. Аз не мога да си позволя, при положение, че съм Главен прокурор и нямам право да познавам конкретни досъдебни производства, ако нямам разрешение от наблюдаващия прокурор, как така те коментират нещо, за което първо не са запознати, а на второ място аз се съмнявам като слушам хората, които го коментират, че имат професионалната квалификация да го коментират. Коментират го хора, занимаващи се с транспорт, коментират го хора, занимаващи се с енергетика, коментират го хора с други професии. Аз не бих си позволил да коментирам теми, които не са в моята специалност. Така че, отново се връщаме към онова, че това са политически пропагандни тези, отново нарушаващи принципа на разделение на властите и върховенството на закона и целящи резултата, който ви казах – уязвяване, засягане на Прокуратурата, овладяване. И в крайна сметка цената ще платят българските граждани, за съжаление.

- Личностни отношения, конюнктурни интереси или просто нарастващият хаос в държавата са причина за изострените отношения между МВР и прокуратурата, защото дори и в Европейския парламент, в Европейската комисия знаят, че лидер на опозицията беше арестуван в България, а прокуратурата е научила от фейсбук за действията на МВР?

- Тук искам да разсея поредната пропагандна теза за това, че има война между МВР и прокуратурата. За да има война, трябва да има две страни, които да воюват. Прокуратурата не воюва с държавни институции. Прокуратурата има разбиране за държавност. Прокуратурата има разбиране за разделение на властите, за върховенство на правото, за основни европейски ценности. За съжаление други институции, от други власти нямат това разбиране. Ние искаме и се стараем да си взаимодействаме с всички държавни институции, от всички власти в Република България. Защото разбираме, че освен взаимен контрол между властите, трябва да има и взаимодействие в интерес на българските граждани. Ние война не водим. Води се война срещу прокуратурата. И нападение срещу прокуратурата, но това е нападение срещу държавността, не срещу прокуратурата. Защото то нарушава принципа на разделение на властите, който описах вече, то създава този хаос и този бум на престъпността, защото тези хора, които се занимават по занятие с престъпност, те виждат, че при воюващи правоохранителни институции, борбата с престъпността липсва. И това е златно време за престъпността, както се изразяват някои наказателно-правни адвокати, с които скоро говорих. За съжаление! Ние сме против тази тенденция, но войната се води срещу прокуратурата. И понеже, пак казвам, това е пропагандна теза, която се налага, налага, налага последните седмици, аз бих попитал тези, които твърдят, вашите колеги, които ще продължат да го твърдят – кажете един случай, когато Прокуратурата е атакувала МВР, а не е отговорила на атаки и не е отговорила на база закона, институциите и европейските ценности, един случай да бъде посочен, в рамките на това правителство, да не се връщаме към служебните. Един случай, когато главният прокурор е посочил персонално представител, да речем на оперативно ниво, примерно в МВР, като негативен пример и го е атакувал персонално, както си позволява да прави един министър с конкретни магистрати. Още повече, дами, ще кажа в скоби, че това е едно недостойно поведение за мъж, но това е предположение, не е сигурност. Така изглежда отстрани. Така че, нека тези, които твърдят, че съществува такава война, да отговорят на този въпрос и тогава ще видят, че не е война, а нападение, и е война срещу държавността и срещу съдебната власт. Целта, надявам се да не е така, е делегитимиране на съдебната власт и в частност прокуратурата, а след прокуратурата ще дойдат и за съда, защото може да не им хареса, точно каква присъда се произнася или как се решава един гражданскоправен спор. След това могат да дойдат и за вас, защото работите в неправилната медия или задавате неправилните въпроси. Могат да дойдат за всеки един български гражданин. Така че, тази делигитимация на съдебната власт ще доведе до изключително тежки последици. Никой, може би, няма да е в безопасност, ако това, което се пропагандира като демокрация и като пример за борба с престъпността, а именно с незаконни средства да постигаш законни цели. Ако тази теза е вярна, преди 89 година сме живели в образцова демокрация, а може би най-голямата демокрация е била по времето на Троцки (бел.ред. Лев Троцки е марксистки революционер и теоретик, съветски политик и основател на Червената армия, от еврейски произход). Извинявам се за този исторически паралел. Но така ми изглежда просто на пръв поглед, може би греша.

- Какво според Вас е мястото на „тримата големи“ в съдебната система - необходими ли са промени в техния статут?

- Не харесвам термина „тримата големи“, това са председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и Главният прокурор на Република България. Техните правомощия са регламентирани в Конституцията на Република България и ще кажа накратко само едно - има какво да се дебатира, но отново политиците използват тези теми с конюнктурни цели. Какво имам предвид - промяната в статута на тези длъжности, които посочих, може да стане, според едно тълкувателно решение на Конституционния съд само, само - повтарям, от Велико народно събрание. Това сочи българската Конституция.