Глобалният закон „Магнитски“ и българската правна система

Димитър Стоянов, коментар за Tribune.bg 

Историята на закона „Магнитски“ започва през далечната 2012 година, когато американският Конгрес приема законопроект, внесен едновременно от представители на републиканците и демократите, целящ да наложи санкции върху представители на руската държава, които имат вина за смъртта на Сергей Магнитски – адвокат по знаково дело за корупция, който умира в следствен арест в Москва без да му бъде оказана медицинска помощ за възникнали заболявания, с упражнявано насилие спрямо него. Първоначално санкционните механизми на закона обхващат група руски държавни чиновници, но през 2016 г. целият фокус на закона е коренно променен. Законът „Магнитски“ се превръща в Глобалния закон „Магнитски“ или Global Magnitsky Human Rights Accountability Act, даващ правото на американската държава да налага санкции на чуждестранни лица, които са извършили нарушение на човешките права извън територията на Съединените щати.

Промяната от 2016 г. променя не само кръга на възможните санкционирани лица, но и действията, за които могат да бъдат налагани санкции, както и обхватът на самите санкционни механизми – извън едно физическо лице санкции могат да бъдат наложени и на свързани с него юридически лица, независимо дали става въпрос за фирми, корпорации, неправителствени организации или политически партии. Законът дава пълномощия на изпълнителната власт на Съединените американски щати (основно в лицето на министъра на финансите и на държавния секретар) да попълва санкционния списък с лица, които по информация и мнение на американските държавни власти, са свързани с корупция, нарушават човешките права, извършват мъчения и убиват хора без съд и присъда, както и други нарушения, насочени срещу дейността на правозащитници, правозащитни организации и лица, разкриващи незаконна дейност.

Лицата, попадащи по санкциите на глобалния закон „Магнитски“, се лишават от право на американска виза и да влизат на територията на Съединените американски щати. Министерството на финансите на САЩ следва да замразява и забранява всички действия и имуществени права на лицата от списъка, ако тяхното имущество и имуществени интереси се намират в Съединените щати, попадат в пределите на тяхната юрисдикция или попадат под контрола или разпореждането на американски лица. Американските финансови институции имат задължението да предупреждават своите клиенти и контрагенти, ако едно лице попадне в санкционния списък, а оттам информацията се предава към други банки.

Основният аспект отново е финансов – когато например една банка осъществява разплащания с доларова валута, то тези транзакции преминават през системата SWIFT, свързваща всички световни банки в една цяла платежна система (освен тези, които са изключени от системата – например иранските и руските банки) и, ако една неамериканска банка, например българска, германска или нигерийска, обслужва санкционирани лица, то това може да доведе до санкции за самата нея, които могат да включват и изключване от системата за разплащания. По този начин, макар и да не е изрично обективирано в правна норма в тяхната правна система, банките са задължени да се съобразяват дали едно лице е обект на санкции или не, за да избегнат негативни последици за самите себе си. Независимо че санкциите по глобалния закон „Магнитски“ представляват американски инструмент и не касаят пряко правните системи на други държави, то техният обхват, подкрепен с финансовото и икономическо положение на Съединените щати като водещата световна суперсила, изисква съобразяване от финансовия сектор на другите държави.

Включването на лица в санкционния списък по глобалния закон „Магнитски“ се базира на констатациите, които са извършени от американските държавни власти – не е задължително да се осъществяват на база например осъдителна присъда за определено престъпление, а могат да бъдат информация, добита от собствени източници, наблюдения, предоставяне на информация от трети страни и т.н. Извън чисто финансовите аспекти и възможността за влияние върху чужди и извънамерикански финансови институции, които да откажат обслужването на санкционирани лица, те не съдържат наказателноправна санкция в рамките на националната правна система, включително и българската. Това може да се обобщи много кратко в становището на професор Огнян Герджиков – американски закон не действа пряко срещу български граждани на територията на България, тъй като ние не сме 51-вият щат на Съединените щати. Разследването на потенциални престъпления, привличането на лица към наказателна отговорност и нейното осъществяване е нещо, което изцяло в рамките на българската правна система, нейната юрисдикция и компетентни органи. В рамките на наказателното производство съществуват съответните материалноправни и процесуалноправни норми, предвидени в Наказателния кодекс и Наказателно-правния кодекс, по които да се осъществява наказателната отговорност на лица – която приключва с оправдателна или осъдителна присъда при спазване на конституционно регламентираната презумпция за невиновност.

През последните две години първоначално служебният кабинет на Стефан Янев, а впоследствие редовното правителство на Кирил Петков, направиха опити за създаването на български вариант на закона „Магнитски“, който да рецепира определени негови постановки и да изведе лицата от санкционирания от Съединените щати кръг от възможността да имат търговски и финансови отношения с държавни дружества или с фирми, които държавата има участие. Първоначалният вариант за „черен списък“ беше в абсолютно противоречие с Конституцията и съществуващата нормативна рамка, а скандалният законопроект на Асен Василев, отново с редица противоконституционни разпоредби, остана само на ниво проект. И двата опита показваха изключително слабо боравене с юридическата материя, слаба правна експертиза и откровено незачитане на ключови постановки на българската правна система.

Редно е да се уточнят няколко неща като обобщение. На първо място американски закон няма как да действа на територията на Република България по отношение на български граждани – той не е част от нашата правна система и няма основание за неговото пряко приложение. На второ място чрез финансови инструменти и доминиращата роля на Съединените щати като водещ финансов център от американска страна могат чрез „мека сила“ да ограничават действията на чуждестранни банки към санкционирани лица поради възможността от финансови санкции спрямо самите банки. На трето място включването в санкционен списък е акт на чужда държава, която борави с добита по свои канали информация, която интерпретира съобразно своите разбирания и политически цели и мироглед. Ангажирането на отговорност на лица за деяния, които са извършени от тях и с които са нарушени български закони, изискват ангажираността на националните български органи, които имат компетентност в тази област.  

 

****

Димитър Стоянов е юрист, специализиращ в областта на конституционното право и административното право и процес. В периода 2017-2021 г. е експерт в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната реформа.

Автор е на публикации по правна, историческа и външнополитическа тематика.