Годината на войната

Димитър Стоянов, коментар за Tribune.bg 

Непосредствено преди Коледните празници президентът на Украйна Зеленски посети американската столица Вашингтон, където беше приет от президента Джо Байдън в Белия дом, а след това направи обръщение пред двете камари на Конгреса – така наречената joint session of Congress. Мнозина анализатори направиха паралел между посещението и речта на Зеленски в Капитолия с речта на Уинстън Чърчил от 26 декември 1941 г. в разгара на Втората световна война. А паралелите всъщност са много повече. Може би защото за цялата 2022 г. може да се постави една разделителна линия – светът през 24 февруари 2022 г. и светът след 24 февруари 2022 г., когато руските армии по заповед на Владимир Путин нахлуха в Украйна и когато започна най-големия военен конфликт в Европа от края на Втората световна война насам.

Войната в Украйна безспорно се превърна в най-големия исторически разлом на двадесет и първото столетие, поне до този момент. Тя сложи край на едно сравнително мирно съществуващо европейско пространство след 9 май 1945 г., отключи огромни бежански вълни, преобърна глобалните геополитически и икономически реалности и създаде условията за конфликт, който може да продължи години напред, разширявайки се в неизвестни посоки и въвличайки все нови играчи. Няма параграф, по който датата 24 февруари 2022 г. да не отговаря на английската трактовка за “once in a lifetime event”  - събитие, което се случва веднъж в живота. Беше необходимо време дори светът да възприеме като възможно случващото се – толкова голям обществен шок предизвика нашествието, което никой рационални мислещ човек не допускаше като възможно. Дори след като два дни преди нахлуването на руската армия Путин призна независимостта на така наречените Донецка и Луганска народна република, то перспективата за толкова голям по мащабите си конфликт отново изглеждаше неприемлива на логическо ниво. Как, защо, поради каква причина? Това бяха само част от серията от въпроси, които възникнаха в търсенето на отговори за събитието, което коренно измени нашия свят.

Към днешна дата мнозина си задават въпроса какво ще се случи през 2023 г. и как точно ще се развие войната в Украйна. Това е въпрос, който касае може би цялата планета. Покойният вече бивш държавен секретар на Съединените щати Мадлин Олбрайт в една своя реч от 2008 г. заяви, че местните проблеми вече изобщо не са местни – рано или късно те достигат до нашите собствени порти и влияят на нашата собствена действителност по един или друг начин. А в Украйна наистина има преплетено много. През 2022 г. най-голямата атомна електроцентрала в Европа АЕЦ „Запорожие“ многократно беше подложена на обстрел, а възможността за техногенна катастрофа като тази в Чернобил изглежда изключително реална. За първи път от края на Студената война възможността от използване на ядрено оръжие се нажежи до краен предел. Няма да бъде грешно да се посочи, че днес глобалните обстоятелства много повече предразполагат към ядрен конфликт отколкото по време на всеки един тежък момент от Студената война. Дори по време на Кубинската криза през 1962 г. Бъдещето на така наречената „зърнена сделка“ определя възможността за изхранването на множество развиващи се страни от Африка. Не на последно място стоят икономическите и социалните последствия от войната. Енергийната криза в Европа до този момент е струвал на Стария континент над 1 трилион долара, инфлацията се превърна във водещ европейски проблем заедно с ръста на цените, а руската агресия доведе до преначертаването и преориентирането на цялата европейска енергетика, пред която перспективите не винаги изглеждат известни или положителни. Най-малкото в това направление 2023 г. ще се превърне в година на изпитания, а прогнозите за предстояща рецесия заплашват не само европейската, но и глобалната икономика.

Няма как да се пропусне и един чисто човешки аспект на войната, защото човешкото страдание не се измерва в числа, статистически стойност или глобални икономически и политически прогнози. Войната отне до този момент стотици хиляди животи, разби семейства, унищожи роднински връзки, направи милиона хора бежанци и ги откъсна от домовете им. Руските ракетни атаки върху обекти от критичната за украинската страна инфраструктура заплашват цялата страна от възможна социална катастрофа и обричат стотици хиляди семейства на студ, глад, тъмнина и бедност. И не се очаква тези руски действия да престанат в бъдеще, а дори напротив – колкото повече се проточва военният конфликт, толкова повече се ожесточават неговите действия. Сраженията край Бахмут вече получиха нарицателното име за нов Вердюн, където окопната война и артилерийският обстрел вземат стотици животи на ден и по нищо не се отличават от военните действия от Първата световна война.

Но може би най-важната последица от 2022 г. е, че Украйна оцеля. Оцеля като народ, оцеля и като държава. Не се сбъднаха пророчествата, че Киев ще бъде превзет за три дни. Украинската армия се оказа изключително мотивирана в своята отбрана като през всичките триста дни война до този момент не само се бори за всеки метър украинска земя, но успя да извърши и успешни настъпателни операции срещу украинската армия – изтикването на руските войски от околностите на Харков, връщането на Изюм. Тепърва предстои да се проследи развитието на военните действия през 2023 г., но обективният резултат винаги остава един и същи. Той се състои в огромни по мащабите си разрушения. Град Волноваха в хода на сраженията е унищожен до такава степен, че 85 процента от неговия жилищен фонд или е унищожен, или не подлежи на възстановяване. И не е единственият.

Едно е сигурно обаче – предстои много дълъг период на глобална нестабилност, която може да прерасне в по-мащабен военен конфликт, който да надхвърли границите на Украйна. Последиците от подобно развитие просто ще бъдат непредвидими. Но „кутията на Пандора“ е отворена – глобалната геополитическа архитектура, която крепеше светът след края на Студената война, е безвъзвратно разрушение, и тепърва предстои да се построи нова такава в един още по-нестабилен свят, пълен с множество силни и непредвидими играчи. Украйна може би изглежда като парче от този сложен пъзел, но именно решението на руския президент Путин да започне тази война се превърна в онзи преобръщаш историята момент, след който светът просто няма как да бъде същият. А бъдещето е неясно, несигурно и изпълнено с все по-големи рискове, които не оставят нито една държава извън хода на събитията.

****

Димитър Стоянов е юрист, специализиращ в областта на конституционното право и административното право и процес. В периода 2017-2021 г. е експерт в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната реформа.

Автор е на публикации по правна, историческа и външнополитическа тематика.