Google за кумира на Кирил Петков: Президентът на Руанда – агресивен, подозиран в поръчкови убийства и арести

Премиерът Кирил Петков обяви, че страната ни трябва да вземе за пример Руанда. Ако не сте чували тази африканска държава, тя е известна с един от най-страшните геноциди в света, при който са убити над половин милион души. Президентът на тази държава пък се смята за съвременен диктатор. Конституцията и законите се преустройват така, че победата му да е сигурна, а уж демократичните избори винаги се печелят от него. Кариерата на Пол Кагаме изгрява като вицепрезидент и министър на отбраната, който поема държавата именно глед геноцида.

Руанда не изглежда като страна за пример, но България трябва да се учи от тази „бързо просперираща държава“, която тепърва изгражда канализация в столицата си, без равенство между половете, въпреки че в парламента ѝ има над 60% жени. Явно нашият премиер или началникът на кабинета му Лена Бориславова не са имало достатъчно време да поверят в Google с какво точно е известен Пол Кагаме. Затова решихме да ви запознаем с личността му, така че да научим нещо за този кумир.

Само преди няколко месеца съдът в Руанда призна Пол Русесабагина за виновен за връзки с терористични групи и го осъди на 25 години затвор. Истинското му престъпление обаче е, че се противопостави на президента Пол Кагаме.

Г-н Русесабагина беше отвлечен, за да бъде съден в Кигали - столицата на Руанда. Много по-лоша съдба обаче застигна мнозина, които се изправиха срещу Кагаме. Русесабагина не е обикновен руандиец. Собственикът на хотел, който със смелостта си спасява стотици животи по време на геноцида в Руанда през 1994 година, при който са убити над 500 хиляди души. За смелостта си той получава медал на свободата от американския президент Джордж Буш през 2005 година. Стана изключително известен след заснемането на филма „Хотел Руанда“, базиран на неговия живот. И все пак беше осъден. САЩ и Белгия изразиха загриженост.  

Случаят „Русесабагина“ не е изолиран. Все повече са доказателствата за бруталността и безмилостната репресия на режима в Руанда. Кагаме пък се смята за лидер на страната от 1994 година до 2000 година, когато официално стана президент. Демокрацията отсъства от африканската държава – изборът на държавен глава е предизвестен с над 90 % от гласовете. Опонентите и противниците на режима често са намирани застреляни или удушени. Нито едно от тези убийства не е било директно свързано с Кагаме, но президентът открито казва, че жертвите са получили това, което са заслужили. Не отдавна книга на Микела Ронг, британска журналистка, описва в детайли убийството на бившия шеф на разузнаването на Кагаме в Южна Африка. Тя не оставя никакво съмнение кой според нея е поръчал удара. Кагаме отича да има общо с престъплението.

В друг материал, който също лесно се намира в Google и един възпитаник на Харвард с отлично познание на английски може да прочете без проблем определя Кагаме като „доброжелателен диктатор“. Там Петков може да прочете разкази от най-близките хора на президента на Руанда, които разказват за „желязната му хватка на управление“, на което той по всичко личи много се възхищава.

„Пол Кагаме е диктатор, който управлява Руанда първо с желязо“, казва дисидентът Дейвид Хивбара и то не от 2000 година, а от 1994 година, след геноцида и гражданската война, Пастьор Бизимунгу официално става президент на Руанда. Въпреки това, държавният глава се е разглеждал като заместник на Кагаме, който по това време е заемал длъжността вицепрезидент и министър на отбраната. „Всъщност Кагаме имаше неограничена власт в Руанда от самото начало“, казва Химбара пред DW.

Химбара не е просто дисидент - той е бивш вътрешен човек, който някога е бил старши помощник и икономически съветник на Кагаме, преди да се скара с президента, подобно на много други бивши негови довереници. След това Химбара е принуден да избяга в Канада.

„Агресивен, неконтролиран, насилствен“

Преди това Кагаме командваше Руандския патриотичен фронт (RPF), базирана в Уганда милиция тутси, която сложи край на клането на тутси от хуту, като победи властите, отговорни за кампанията на убийството. Въпреки, че RPF се счита от мнозинството руандийци за спасители, те също са обвинени в клането на хуту.

Химбара вярва, че военното минало на Кагаме е видимо и днес: „Кагаме се социализира по време на войната. Той е много агресивен човек, неконтролиран и насилствен."

Правозащитни организации също отправиха сериозни обвинения срещу Кагаме. Неправителствената организация за Наблюдение на човешките права, например, твърди, че откакто Кагаме встъпва в длъжност, хората са били преследвани за съмнения в свързаност на официалното правителство за геноцида. Органът по правата изброява дълга поредица от убийства, изчезвания, политически мотивирани арести и незаконни арести на критици, членове на опозицията и журналисти.

Самият Кагаме понякога безсрамно коментира подобни твърдения, както в случая с бившия шеф на тайната служба и дисидент Патрик Карагея, който беше удушен в хотелска стая в Южна Африка:„Руанда не е убила този човек, но дано Руанда да го е направила“, каза Кагаме.

Ярка светлина за цяла Африка?

„Можете да видите в социалните медии, че Руанда, и особено президентът Кагаме, е популярен сред младите африканци. Това, което харесват в него, е способността му да се справя с нещата“, казва съветникът на Кагаме Жан-Пол Кимоньо. „Много африканци харесват това, защото и те биха искали да имат лидер, който действа “.

Кагаме е майсторът на преоткриването, смята Кимоньо, който е и автор на книгата „Трансформиране на Руанда: предизвикателства по пътя към реконструкцията“. „Първо той стана войник, след това се превърна в държавник и реформатор и накрая получи международно признание“, каза той пред DW.

Руанда е една от най-малките държави на африканския континент, известна отвъд границите си със своята строга и ефективна политика. В западните страни Руанда се свързва основно с три политически проекта: равенство на жените, насърчаване на новите технологии и мерки за опазване на околната среда.

Кагаме също се смята за пионер в областта на равенството между половете. Около 60% от депутатите в страната са жени.

Прогрес или пропаганда?

„Руанда е една от страните в Африка с най-добрата и евтина интернет инфраструктура“, каза Кимоньо пред DW. Много държавни услуги са онлайн, което улеснява, например, предприемачите да създадат компания чрез своя смартфон. Кимоньо вярва, че Кагаме е постигнал много и по отношение на опазването на околната среда.

Кагаме може да е забранил найлоновите торбички, но в столицата Кигали дори няма „канализация и целият боклук се излива в реките.

На власт за цял живот?

От правна гледна точка нищо не пречи на Кагаме да остане на власт още дълги години. На референдум през 2015 г. руандийците гласуваха с преобладаващо мнозинство да позволят на Кагаме да се кандидатира отново на поста след края на втория му мандат, който приключи през 2017 г.

Кагаме тогава спечели изборите с близо 99% от гласовете. На теория той може да се кандидатира отново два пъти, задържайки се на власт до 2034 г. - въпреки че настоящият му мандат изтича през 2024 г.

Дисидентът Химбара вярва, че Кагаме иска да остане на власт „за предпочитане до смъртта си“.

Съветникът на президента Кимоньо отрича това, но посочва колко популярен е президентът.

„Тук, в Руанда, евентуално удължаване на мандата на нашия президент в момента не е проблем“, каза Кимоньо. „Искаме повече просперитет и се нуждаем от силно ръководство за това. И руандийците в момента са много доволни от своето лидерство.“

Прилагаме и линкове към статиите, които описват малка част от управлението на Пол Кагаме:

https://www.dw.com/en/20-years-under-rwandas-benevolent-dictator-paul-kagame/a-53159121

https://www.economist.com/the-economist-explains/2021/09/27/how-does-paul-kagame-rwandas-president-get-away-with-it