Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
English

Новини, анализи, мнения - Tribune.bg

Меню
  1. Начало
  2. Мнения
  3. Христо Христов: Манипулациите в новите учебници по история са престъпление към младото поколение

Мнения

Христо Христов: Манипулациите в новите учебници по история са престъпление към младото поколение

Снимка:

Дори самата БСП се отрече от Комунизма в началото на Прехода, а сега пак подскачат. „Толкова ли са безпаметни?“, пита журналистът

Христо Христов е български разследващ журналист и документалист, изследващ архивите на бившата Държавна сигурност (ДС), задграничните дружества с българско участие на социализма на Народна република България, организираната престъпност, работата на МВР и специалните служби. Автор е на редица исторически монографии и три поетични книги.

Казвате, че комунистическият режим е представен подвеждащо, манипулативно и тенденциозно в новите учебници по история. Кои са най-фрапантните примери за това?

Първо имаме факти, които действително липсват в учебниците. Има и други факти или събития, които са поднесени точно по начина на манипулацията. За нас от Фондация „Истина и памет“ от петте учебника има два, които не са проблемни и държим да ги подчертаваме. Това са учебниците на издателствата „Просвета“ и „Рива“. Там със съвсем малки корекции всичко може да стане чудесно.

Но по принцип това, което липсва като факти е, че не е посочена приблизителната бройка на жертвите в месеците след 9 септември 1944 година. Ако отворите учебниците, ще видите, че има статистика за жертвите преди това, но няма статистика след 9 септември. Ние сме коректни и сме казали, че би следвало според нас да се посочи най-малко 18 000, защото това е бройка, която е посочена от историци, които стоят по в ляво, още в началото на прехода – акад. Георги Марков, Мито Исусов и т.н.

Независими историци като Дино Шарланов в своето изследване от 2009 година „История на комунизма в България“ посочва 31 200 души. Ние казваме между 18 и 30 хиляди. Защо е важно да се посочи такава цифра? Защото, когато учениците четат какво е ставало преди девети септември, само по цифрите могат да се ориентират, че репресията след тази дата е пет-шест пъти повече от това, което е посочено от БКП като жертви, при условие, че тогава съществува специален закон, продиктуван от септемврийските събития.

В някои от учебниците няма ясно изразена представена информация за ролята и дейността на Държавна сигурност като репресивен орган, който е пряко подчинен на БКП, на нейното висше ръководство, респективно на генералния ѝ секретар, както и това, че до 1989 тази репресивна структура е подчинена на съветския КГБ. Мисля, че това много лесно ще се поправи.

Това, което липсва освен това, са фалитите. Само в учебника на издателство „Рива“ са маркирани от автора доц. Лъчезар Стоянов. В другите издателства не са посочени. Следователно, когато в урока за стопанското развитие и за икономиката за този период, не се отбелязват тези най-важни факти, които показват несъстоятелността на тази административно управлявана командна икономика, тогава какво ще научат учениците?

Според мен всичко друго, което се споменава, то е в пъти по-неинтересно и несъществено от това, че по времето на Тодор Живков комунистическата партия три пъти е изпадала в неплатежоспособност. Тези факти са установени още 2007-2008 година. Няма ги и дълговете, т.е. ние не знаем как е приключил режимът. Ние знаем, но в учебниците не е посочено или поне в част от тях. Това също много лесно може да се коригира. Да се посочи, че комунистическата партия завещава в началото на пътя към демокрацията близо 11 милиарда долара дълг и 26,5 милиарда лева вътрешен дълг.

Това е важно да се посочи, защото сега по начина, по който е написано в учебниците, няма усещане за край на този тоталитарен режим, за това, което обществото преживя!

А иначе има и манипулации. Аз вече ги публикувам на моя сайт Desebg и в момента съм дал един такъв конкретен пример. Става въпрос за учебника на издателство Булвест 2000. Те са избрали за автор проф. Искра Баева. Тя пише не за периода на комунизма, а за периода на прехода. Там е извела един акцент за така нар. „танкова реплика“, като е пропуснала случайно или не думите изречени от бившия президент Петър Младенов (б.а. „Най добре танковете да дойдат“).

Ситуацията е заснета от режисьора Евгений Михайлов. Проф. Баева е написала текст, който е чиста манипулация, защото е пропуснала един много важен факт в този акцент. Това е фактът, че по случая след скандала имаше специално образувана комисия от над 30 експерти, поръчана от следствието и тя се произнесе категорично за автентичността на репликата. Искра Баева това го е пропуснала.

Всъщност каква ще е представата за този момент, а и за всичко свързано с комунизма в главите на децата, най-общо казано?

Представете си едни млади хора, които за първи път чуват това нещо – каква представа ще добият. Нещо повече Искра Баева си е позволила да напише „И до днес споровете продължават“. Отдолу е задала въпрос „Коя от двете тези възприемате, аргументирайте се“. Другата теза е на БСП – „Че такова нещо нямало“. По този начин се манипулират младите хора, за да не се знае истината.

Аз търся хора, които могат да опровергаят това. Сега съм публикувал интервю с Евгений Михайлов и той си припомня всички тези събития. Ако проф. Искра Баева има претенциите да е историк, да не манипулира. Ние знаем, че тя е бивш член на БКП и бивш член на БСП и вероятно една част от обществото няма как да ѝ повярва, че тя пише обективно история. В момента ни атакуват нас от Фондация „Истина и памет“, че ние не сме професионални историци.

Слава Богу, че аз не съм професионален историк. Аз съм професионален разследващ журналист и съм го доказал с дозината книги, с изследванията. От 90-а година правя едно и също нещо. Занимавам се с този период, проучвам архиви, издавам книги, поддържам сайтове и ние много ясно виждаме тези неща. Така че, аз смятам, че ние бяхме полезни поне за онази част от българското демократично общество с подаването на становище в МОН за това, че би било огромна политическа и образователна грешка, определени учебници в този вид да достигат до младите хора с тези манипулации.

През следващите дни аз продължавам с конкретните примери, защото колегите не са запознати и говорят общо. Аз посочвам в кои учебници, кои автори. Също така съм взел мнение на проф. Баева. Питал съм я дали тя смята, че обективно е представила този период, за който е писала. Тя ми отговори и аз давам нейната позиция, след което излагам фактите и търся експерт, който да коментира.

От Министерството на образованието и науката реагираха, върнаха учебниците за преразглеждане и коригиране, ще се стигне ли до разрешение на проблема?

Министърът излезе с много ясна позиция, че той на този етап няма да утвърди тези учебници, докато не се нанесат съответни корекции. Какви корекции са подавани и какво Министерството иска вече от издателствата, това вече е друг процес, в който ние не участваме. Аз мисля обаче, че онези издателства и автори, които много добре осъзнават каква важна роля играят за българското общество, много лесно и бързо могат да направят тези корекции.

Така че действително да се стигне до едни учебници, които да представят този период в истинската му светлина, а не манипулативно. Това е престъпление към младото поколение в крайна сметка! Това, което говорим и което се превърна в пореден дебат в България, преди 12-15 години приключи във всички други страни от бившия Източен блок, включително Румъния. Дори в страни като Албания, които не са в Европейския съюз. Там истината за режима на Енвер Ходжа и албанската комунистическа партия се знае, там бункерите са превърнати в музеи, местата за изтезание са направени на мемориали.

Никой не си и помисля това да е дебат и да оспорва този режим, още повече в България този режим е осъден от законодателството. Нека да задам риторичния въпрос – Ние като българско общество спазваме ли законите? След като имаме един закон, който действа вече 19 години – Законът за обявяване на комунистическия режим за престъпен, трябва ли да се съобразяваме с тези заключения, които са направени в него? Нека да припомним, че комунистическият режим като един от тоталитарните режими на 20-и век беше осъден и в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) с едно много силно българско участие и активност на члена на асамблеята – Лъчезар Тошев. Той е човекът, който на международно ниво инициира осъждането на комунизма.

Вместо това да го подчертаваме, то отсъства. Как учениците да разберат, че след промените е имало някакви процеси на декомунизация, когато това нещо го няма и не е посочено, че са осъдени определени процеси на комунизма, че този режим е осъден. Дори самата БСП се е отрекла от него. Те сега пак подскачат! Да си прочетат документите, да си прочетат позициите от края на 89-а, началото на 90-а година. Толкова ли са безпаметни? Ако те са безпаметни, ние не сме!  


Коментари (3)

Христов Не е прав господина. От моя баща знам, че непосредствено след 9 септември е имало безвластие, и много лично отмъщение. Не се знае колко е броят на жертвите. Трябва отдавна да има помирение.между народа, а не да се всява омраза, и то след 75 години.Трябва да имат още много години, и да се изследва историята безпристрастно. Ние сме го живели този живот, и никога не съм била преследвана, безпартийна съм, честно съм работила и професионално.Животът нито е черен, нито бял, а шарен.
29.06.2019 07:46 / Отговор
Съвременик Боже, колко му е малко легенчето на г-н Христов, а той го мисли за Атлантическия океан... Нищо, че е чел архивите на ДС - то с четене не става, не може да се разбере. Политическата му обремененост е патологична и прикрива (безуспешно) обременености, най-вече финансови... Тайната (той харесва тази дума) е в разбирането на процесите, които развиват и променят света! Видя ли, г-н Христов, че не боли... Този подход към проблема е доста по-труден от плюенето срещу вентилатора-не го препоръчвам. А за другия, сериозния имате време, млад сте... Нямате шанс, освен ако не решите друго... С най-добри чувства и желание за повече обективност...
18.08.2019 10:27 / Отговор
Запознат Диньо Шарланов не е независим историк, както твърди авторът. Бай Диньо цял живот си е вадил хляба като преподавател по предмета "История на БКП" и горд носител на званието "Активен борец против фашизма и капитализма". Едва след промените той решава да се възмути и потресе от деянията на комунистите и на Държавна сигурност в периода на социализма. Когато го питаха не го ли е срам, той отговаряше, че има две дъщери и се грижи за добруването им. Със същата цел този другар след 1989 г. членува подред в няколко партии. как да му вярва човек? Сред историците се говори, че книгите му, "изобличаващи" комунистите са написани по поръчка - да бъдат изтъкнати имената на едни и да бъдат представени като злодеи, но същевременно да се премълчат имената на други.
04.01.2020 19:31 / Отговор

Добави коментар




Топ новини

виж още

Актуална тема

Мрежата

виж още