Христо Иванов - да управляваш държавата от задната седалка на джипа на Бобоков

Във времена на горещо политическо противопоставяне едно събитие за пореден път изобличи лицемерието на много загрижените за демокрацията проправителствени структури, близки до така наречената разградска десница. С гръм и трясък паднаха маските на ръководените от енергийния олигарх и медиен монополист Иво Прокопиев издания, НПО-та и псевдообщественици, окупирали от сутрин до вечер ефира на големите телевизии и радиа под контрола на групировката „Капитал“.

Защо за пореден път замълча претендиращата да е носител на възвишен морал и ценности Прокопиева пропагандна машина?

Отговор – защото в горепосоченото събитие бяха замесени олигарх и политик от най-близкото обкръжение на задкулисния политически кръг, диктуващ събитията в държавата през последните няколко месеца и инсталирал на власт проваления кабинет „Петков”.

А какво се случи?

В част от публичното пространство (там където не господства правителствената цензура) се появи снимка как лидерът на „Демократична България“ Христо Иванов се качва в джипа на обвиняемия бизнесмен Пламен Бобоков, чието дело е дори в съдебна фаза. По този процес вече има и трима осъдени, признали вината си. Единият от тях, съгласил се да свидетелства за незаконната роля и на Бобокови, дори вече не е между живите – умира при мистериозни обстоятелства в доста странен инцидент, без присъствието на свидетели. Разбира се братята Атанас и Пламен Бобокови твърдят, че „делото за боклука“ срещу тях е плод на задкулисен сценарий, нищо че успоредно в Италия също тече разследване с идентичен предмет.

Но не мълчат само проправителствените медии на Прокопиев. Логични обяснения какво е правил в джипа на Бобоков така и не дава самият Иванов, извън комичното оправдание, че е говорил с него за някакви културни проекти в Русе. При положение, че нито е русенец, нито е русенски депутат, нито е член на парламентарната културна комисия, нито пък ресорният министър е част от неговата политическа сила.

Дали пък наистина няма друга причина за спявката на задната седалка между Иванов и Бобоков?

Нека си припомним кой е Христо Иванов. Той вече 20 години участва в публичния живот, от които близо десет е в активната политика. През цялото време непрекъснато говори за морал, ценности, интегритет, особено по отношение на публичните личности – политици и магистрати. Представяте ли си председател на съд, главен прокурор или друга овластена фигура да вечеря или пие кафе с представител на едрия бизнес, да не говорим за обвиняем или подсъдим. Ами в такъв случай Иванов щеше да е направил 45 протеста с искане за оставка. А помните ли случката в ЦУМ? Когато тогавашният обвинител №1 Сотир Цацаров се срещна в офис с бизнесмен, който не е обвиняем или подсъдим, пред свидетел, член на ръководство на политическа партия. Настана огромна драма, провокирана от същия този Христо Иванов и от същите медии и инфлуенсъри, които сега упорито прикриват фактите около скандалната среща на „четири очи“ между лидера на „Да, България“ и мастития бизнесмен.

Съпредседателят на „Демократична България“ години наред си късаше ризата по тази тема. Днес мълчи оглушително. А иначе менторства целодневно, дава интервюта и акъл на всички – на власт и на опозиция – лепи етикети, казва кой е недостоен и кой е достоен, кой какви постове може да заема и кой няма право дори да се кандидатира, менторства и го играе старейшина на фона на правещите си селфита в пленарната зала дечурлига от „Продължаваме промяната“. Може би от позицията на министър на ГЕРБ и Борисов, създал партия след задкулисната сбирка на групата „Арго“, дирижирана от Прокопиев.

Сега си представете многократно споменавания от проправителствените Прокопиеви медии бизнесмен и бивш общински съветник от ГЕРБ Орлин Алексиев да качи в джипа си произволен депутат от „Има такъв народ“? Това щеше да е водеща новина за „Капитал“-ци и компания седмици наред. То ще е припомняне, ровене, очерци, вадене на скелети от гардероба и споменаване на роднини до девето коляно.

А Христо Иванов е в компанията на не кой да е. Освен човек с връзки, Бобоков все още е обвиняем пред ликвидираното (с промени в закона) спецправосъдие. Да припомним и друг факт – неговият адвокат Ина Лулчева е заместник-председател на Висшия адвокатски съвет, беше адвокат на друг бивш министър на Бойко Борисов – Трайчо Трайков, по делото за приватизацията на миноритарния дял на ЕВН, по което подсъдим бе и Иво Прокопиев. Лулчева е част от адвокатската кантора, която от години открито менторства и така на практика дирижира процесите в съдебната система, опитвайки се да овладее българската прокуратура. Нещо повече, освен да го представлява в съдебната зала, защитничката на Бобоков буквално не излезе от парламента, докато не бе прокарано лобисткото законодателство за ликвидиране на специализираното правосъдие. Лулчева обиколи и телевизиите, а знаем добре, че появите й в медиите не са случайни. Законът за специализирания съд, където трябваше да се гледа делото срещу Бобокови, се изготви от правосъдното ведомство, ръководено от Надежда Йорданова – дясната ръка на Христо Иванов. (Друг е въпросът, дали всъщност конкретните текстове не бяха написани в кантора и пратени в МП). Безспорен факт е също така, че най-големите лобисти на прокарването на поправките в ЗСВ в парламента бяха народните представители от неговата „Демократична България“.

И пак да попитаме – в качеството на какъв Иванов се среща с Бобоков? Да не е станал консултант на „Америка за България“ на тема културни проекти? Или експерт по отпускане на евросредства? Ако това не е политическа корупция и лобизъм, то кое е? Христо Иванов ли вече разпределя порциите? Излиза, че в опита си да се скрие, сам се изобличава като платен лобист на олигархията.

А може би във време, когато най-горещата и обсъждана тема е оставката на  правителството, когато управляващата коалиция се тресе, а опозицията надига глас за вот на недоверие и за нови избори, Иванов спешно уговаря с разследван олигарх спонсорство за улична подкрепа и схеми за купуване на депутати. Не е тайна, че част от отцепниците на ИТН медийно се свързват именно с русенските братя Бобокови. Възможно е и друго – да е било договаряно някое спешно парламентарно назначение или отчаян ход, свързан с Висшия съдебен съвет или непопълнения състав на Конституционния съд, който предстои да се произнесе по делото за закриването на спецпрокуратурата и спецсъда.

Битката на Бобоков със специализираното правосъдие е ясна. Не е тайна неговото влияние сред магистратите в малките градове. Показателно е, че едно от делата му (за откритите антики) приключи за отрицателно време с оправдателни присъди. Ясна е борбата и за назначения в новата бухалка на властта КПКОНПИ.

В цял свят, във всички страни от Европейския съюз, когато лидер на парламентарна група се види с бизнесмен, уличен в търговия с влияние, това носи пар екселанс съмнения в корупция. И той подава оставка. Помните бившия австрийски канцлер Себастиян Курц за колко по-малко си тръгна. Че уж лобирал в медии за по-позитивно отразяване на властта. Другаде напускат постовете само заради дребни подаръци като часовник или нещо друго. Иванов обаче наглее. Подаде оставка след изборния крах на „Да, България“, но само за да го преизберат по-късно, безалтернативно като Тодор Живков.

А днес диктува на медиите какво да пишат, на властта и опозицията какво да говорят, назначава и уволнява, действа дефакто като Бюро по труда, всичко да минава през него. Всъщност най-нахално иска да управлява държавата от задната седалка на Бобоков.

Да, ама не.