Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
Меню
  1. Начало
  2. Мнения
  3. И в оставка – правителството на Кирил Петков срещу националния ни интерес и в услуга на Путин

Мнения

И в оставка – правителството на Кирил Петков срещу националния ни интерес и в услуга на Путин

И в оставка – правителството на Кирил Петков срещу националния ни интерес и в услуга на Путин - Tribune.bg
Снимка:

Димитър Стоянов, коментар за Tribune.bg

Често пъти, особено в една наситена с политически събития седмица, някои неща остават незабелязани от общественото внимание. Така в дните, когато Европейската централна банка се опитва да формулира мерки срещу инфлацията, преговорите между Русия, Украйна и ООН в Истанбул трябва да решат съдбата на блокираното украинско зърно, за да не се стигне до продоволствена криза за години например, а Рим затъва в политически хаос след оставката на правителството на Марио Драги, една малка община в Турция едва ли би се ползва от някакво особено внимание. Но от една различна перспектива, особено в по-дългосрочен план, безспорно би заслужавала внимание.

В общината Бейкилова в Турция ердогановият министър на енергетиката и природните ресурси Фатих Дюнмез инспектира едно новооткрито находище за редкоземни елементи с потенциални резерви от 694 милиона тона, нареждащото се на второ място след китайските резерви от 800 милиона тона. Редкоземните елементи, една конкретна група от системата на Менделеев, са широкоразпространени в земната кора, но изключително рядко в концентрирана и икономически изгодна за добив форма. Но те имат уникални и незаменими свойства, които са ключови за редица индустрии като от енергетиката и производството на микрочипове до производството на самолети и части за летателни апарати и аутомотив индустрията. Имайки предвид факта, че над 80 процента от целия световен добив е концентриран в Китай, едно дори по-малко откритие в Турция има потенциала за обезпечи критични доставки за европейската индустрия и енергетика, така че Старият континент да не е зависим в толкова голяма степен от Поднебесната империя.

Успехът на южните ни съседи обаче нито е чудодеен, нито е плод на късмет. Той е продукт на целенасочена и организирана държавна политика в добивната индустрия, която е плод на дългосрочна стратегия. Проучвания в Бейликова се провеждат например още през 50-те години на миналия век, а първите периодични сондажи са от 70-те години. Истински пробив се прави и по време на Берат Албайрак, бивш министър на енергетиката и природните ресурси, който е архитект на многобройните разкрити залежи на природни богатства в Турция през последните години. Така в окото на урагана от енергийни и суровинни кризи, породени от пандемията от COVID-19 и войната на Владимир Путин срещу Украйна, Турция се оказва в една значително подобрена и изгодна позиция спрямо редица други държави. Турската република разполага с икономически изгодни находища на петрол и газ в акваторията на Средиземно и Черно море, най-малко 2-3 новооткрити находища на злато, петрол и мед, а сега и геостратегически депозити на редкоземни елементи, имащи възможността да се превърнат в изключителна не само икономическа, но и политическа карта.

Тук е редно да се отбележи, че възможността на една държава през политиката на своето правителство да развива своята добивна индустрия и да си обезпечи достъп до собствени находища на полезни изкопаеми, ще се превърне в може би един от водещите политически, стопански и дипломатически активи на близките години. Възможността на една страна да обезпечава не само собствената си икономика и индустрия, но също така да снабдява и други държави с ресурси, дава инструментите за много солидно дипломатическо влияние. Ако не друго, челният опит на Руската федерация през последните години, както и на Съединените щати, през собствената си ресурсна и енергийна политика да влияят на световните икономически и политически процеси, го доказва може би дори на нивото на аксиома. И тук идва контрастът с политиката, която на фона на бушуващите кризи, се провежда в България. Отиващото си правителство на Кирил Петков, дошло със заявката за някакви огромни промени в политическия и стопанския живот на страната, нито по време на редовния си мандат, нито по време на управлението си в оставка не защити българския национален интерес и не направи нищо, за да даде въздух или подпомогне българската икономика в новите световни реалност.

Един от най-симптоматичните провали на управлението на Кирил Петков се прояви в една изцяло политическа, лишена от смисъл и насочена към овладяването на определен независим регулатор от страна на управляващите битка. Управляващата коалиция даде „сражение“ през промени в Закона за енергетиката и смяна на състава на КЕВР, воглаве с неговия председател, за да си осигури контрол над органа, без изобщо да погледне ситуацията в по-дългосрочен план и да вземе по-стратегическо решение. Като резултат на това новият състав на комисията проявява завидна некомпетентност в определянето на месечните цени на газа, а нейният председател обявява официални, че без руски природен газ в България ще настъпи криза. Докато българската индустрия е оставена да работи „на тъмно“ без яснота с месечната цена на газа за седмици напред, „евроатлантическото“ управление демонстрира завидна любов към руското синьо гориво. На фона на това липсва какъвто и да е било договор или намерение да се започне някакъв преговорен процес за дългосрочен договор за доставка на втечнен газ – нещо, което в една определена степен би намалили зависимостта от руския енергиен империализъм.

Едно от първите действия на Асен Василев в рамките на неговия мандат като министър и вицепремиер беше опитът да се вдигнат концесионните такси за добив на нефт, газ и руди до стойността на едни от най-високите в света. На фона на изобщо излишното бюрократизиране и спънки при развитието на този сектор в България. И на фона на общата тенденция, породена от глобалните политически събития – когато държавите се обръщат към собствените си ресурси и залежи и търсят начини да подпомогнат тяхното развитие или да го възстановят (Германия, например, се връща към добива и използването на въглища в своята енергетика) – решението на „промяната“ беше да създаде допълнителни проблеми за сектора. Към това могат да се добавят и действията на министъра на околната среда и водите Борислав Сандов, който продължи политическата мотивирана, но лишена от икономическа логика линия за използване единствено на фотоволтаиците като изход от кризата, без изобщо да се обръща поглед към стратегически отрасли като въглищата и атомната енергетика. В същото време местните проекти за добиви и проучвания се вкарват в серия от безкрайни бюрократични спънки.

И докато най-после през решение на Народното събрание в рамките на актуализацията на бюджета, дело обаче на опозицията, а не на управляващите и тяхното мнозинство, се въведоха компенсации за цената на тока, то мерки за компенсации и снабдяване на бизнеса с природен газ просто няма. Правителството на Кирил Петков продължава да е абдикирало от този въпрос и по време на редовния си мандат, и по време на управлението си в оставка. Липсват мерки в приетата актуализация на бюджета, а вносът на газ от Азербайджан в България ще стигне единствено за снабдяването на топлофикациите.

Нехайството и твърдоглавието, с което Кирил Петков отказва всеки смислен диалог з бизнеса за компенсации и диверсификация, започват да се превръщат и в геополитически проблем, достоен за поглед на американската външна политика. Поставен ди стената и игнорирани от българското правителство, национално представените работодателски организации се оказаха принудени да разглеждат „Газпром“ като единствено възможно решение на кризата. Българската индустрия знае, че азерският газ ще отиде приоритетно за битово отопление и че без допълнителни доставки, заводите и фирмите ще трябва да спрат през студените месеци – а такива доставки без инициатива от правителството може да реализира със сигурност само руският доставчик. Некомпетентността и абсурдното поведение на кабинета „Петков“ тласкат българският бизнес, в огромната си част прозападно ориентиран, към геополитически реверанси с Изтока.

Така, на фона на наближаващата есен и зима и задаващата се политическа нестабилност, цената за липсата на решения от страна на кабинета „Петков“ ще бъде платена от бизнеса и домакинствата. Последният „пирон“ на фона на тази серия от управленска некомпетентност и провали може да се посочи заявката, че газ ще има – дори на четири пъти по-ниска цена – повтаряна от управлението на страната месеци наред. А газ, както се оказва, няма. Няма и решения в тази посока. Няма и кой да вземе необходимите решения. Защото правителството на Кирил Петков просто е доказало, че не може.

****

Димитър Стоянов е юрист, специализиращ в областта на конституционното право и административното право и процес. В периода 2017-2021 г. е експерт в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната реформа.

Автор е на публикации по правна, историческа и външнополитическа тематика.


Топ новини виж още
Актуална тема
Анкети
Искате ли връщане на хартиената бюлетина?
Покажи резултати Скрий резултати