Иван Гешев срещу „промяната“ – 4:0

Димитър Стоянов, коментар за Tribune.bg 

На 2 февруари 2023 г. със свой указ президентът Румен Радев разпусна 48-то Народно събрание и определи 2 април 2023 г. като датата за провеждането на предсрочните парламентарни избори. С този акт на държавния глава приключи поредният краткосрочен парламент, който се задържа почти пет месеца, започвайки своя мандат от октомври 2022 г. – като наследник на особено краткотрайните 45-то Народно събрание (април-май 2021 г.), 46-то Народно събрание (юли-септември 2022 г.) и 47-мо Народно събрание (ноември 2021 – август 2022 г.). Всички тези парламенти се отличаваха с една много обща черта. Във всеки един от тях присъстваха поне две политически сили, които определяха себе си като наследници на протестите от лятото на 2020 г., и се обявяваха за оставката на главния прокурор Иван Гешев и за всеобхватна правосъдна реформа, особено по отношение на българската прокуратура.

Политическите партии, именуващи себе си „партии на промяната“, придобиваха различни форми през последните почти две години. В 45-тия и 46-тия парламент имаше особено гръмогласна парламентарна група, именуваща се със съкращението „ИБНИ“ – „Изправи се, България! Ние идваме!“, която много шумно се обявяваше за правосъдна реформа и оставка на главния прокурор Гешев.

В този колектив тогава беше и продължава да е към днешна дата и „Демократична България“. Особено екзотична и откровено противоконституционна беше и на „Има такъв народ“ за пряк избор на главния прокурор (какъвто модел няма никъде в света). По-късно, първо ИБНИ, а след това и ИТН отпаднаха от парламентарната конфигурация, която продължи с намаленото присъствие на „Демократична България“ и новия флагман на „промяната“ в лицето на „Продължаваме промяната“, които към настоящия момент готвят някаква форма на предизборна коалиция, с която да се явят на изборите за 49-то Народно събрание. А тезата продължава да бъде все една и съща – оставка на главния прокурор и правосъдна реформа.

Тук би следвало да се има предвид, че и „Демократична България“, и „Продължаваме промяната“ като мандатоносител вече бяха в управлението на държавата. Те вече не са онази опозиционни сили, които стоят отстрани и предявяват гръмогласни искания, а може би са разбрали, че управлението идва и с определена отговорност. Извън това отговорност се носи и за наследството на тяхното собствено управление (осъществило се с любезното съдействие на Корнелия Нинова и Българската социалистическа партия).

Което дойде с много широка заявка за осъществяване на правосъдна реформа, чийто флагман трябваше да бъде правосъдният министър Надежда Йорданова. Нейният мандат започна с публичната заявка за оставка на Иван Гешев, но завърши с най-големия хаос в системата на правосъдието от 30 години насам. Парламентарното мнозинство на „промяната“ така и не успя да организира избор на парламентарна квота за новия състав на Висшия съдебен съвет – нещо, което остана за някой неясен момент в бъдеще. Не бяха предприети никакви действия в посока избор на главен инспектор и инспектори за състав на Инспектората към Висшия съдебен съвет, който ще навлезе в третата година откакто е извън мандат. Следва да се отбележи, че мнозинството на „промяната“ се провали в организирането дори на процедура, която изисква избор с обикновено мнозинство – избор на двама конституционни съдии от квотата на парламента. Като свой резултат и бившият правосъден министър Йорданова, и тогавашното парламентарно мнозинство записаха единствено едно изключително политизирано и спорно закриване на специализираното наказателно правосъдие в лицето на специализирания наказателен съд и специализираната прокуратура.

Преждевременно приключи и опитът на Надежда Йорданова да отстрани и главния прокурор Иван Гешев през пленума на Висшия съдебен съвет, където беше внесено такова искане от нейна страна. Самата тя посочи по време на дебатите, че няма конкретни писмени или други доказателства срещу него – нещо, което трябва да присъства задължително, за да се осъществи разписаната в Закона за съдебната власт процедура по посоченото от Конституцията основание тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт. Липсата на юридическа аргументация в цялостния дебат, започнат от „промяната“ за оставката и отстраняването на главния прокурор, беше заместена от солидно количество политически аргументи и обща реторика, която нямаше отношение към някаква реална материя.

Приключилото преди няколко дни 48-мо Народно събрание потвърди невъзможността на именуващите се „промяна“ политически сили не само да осъществят, но и да планират цялостна правосъдна реформа, каквато твърдят, че са способни да направят. Най-вече, защото подобно усилие изисква дългосрочен парламент, стабилно управление с ясни приоритети и редовно правителство, което да осигури средата за нейното осъществяване. Нещо, което тези партии в своите различни конфигурации показаха, че не са способни да осъществят. А въпроси, касаещи правосъдната система, за които е необходимо решение има не един или два. Включително продължава да бъде висящ въпросът за изпълнението на решението „Колеви срещу България“ и въвеждането на механизъм за отговорност на главния прокурор – нещо, което е било многократно предмет на разговори между нашите национални органи, представители на Европейската комисия, Европейския парламент, Венецианската комисия. И което следва да намери своето решение в конституционносъобразна форма. Това обаче няма как да се случи с политически декларации, хаос, отказ от диалог и раздаване на квалификации. Процесът на реформи в области като правосъдието изисква ангажирането на всички заинтересовани страни, за да може да се постигне като подходящ консенсус между тях.

Връщайки се обаче на войната на „промяната“ (във всичките ѝ форми за последните две години) срещу главния прокурор Иван Гешев, то следва да се отбележи, че той води срещу тях в резултат от „четири“ на „нула“. И, да, няма как политически сили, които не могат да организират елементарен дневен ред за управление или да внесат един издържан и грамотно написан законопроект, да осъществяват някакви промени в държавоопределящи системи като правосъдието. Защото тяхното осъществяване просто изключва подходът, който самите те са възприели като свое политическо верую.

****

Димитър Стоянов е юрист, специализиращ в областта на конституционното право и административното право и процес. В периода 2017-2021 г. е експерт в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната реформа.

Автор е на публикации по правна, историческа и външнополитическа тематика.