Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
English

Новини, анализи, мнения - Tribune.bg

Меню
  1. Начало
  2. Мнения
  3. „Избори до дупка“ и рисковете, които носи това

Мнения

„Избори до дупка“ и рисковете, които носи това

Димитър Стоянов, коментар специално за Tribune.bg

На 4 април 2021 г. се проведоха редовните парламентарни избори. Невъзможността на парламентарните сили след това да излъчат конструкция на управление и състав на правителство доведоха до предсрочното прекратяване на мандата на 45-то Народно събрание  и до нови избори, които се проведоха на 11 юли 2021 г. В момента политическата ситуация отново е близка до патова и възможността за трети парламентарни избори през настоящата година е съвсем реална, а с нея още непредвидими за страната сценарии.

Ако като отправна точка вземем конституционната разпоредба за провеждането на парламентарни избори в двумесечен срок след прекратяване пълномощията на Народното събрание, то спрямо текущия месец август това означава възможни избори през октомври 2021 г. с най-голяма вероятност след втората политика. Възможни дати за избори са 17, 24, 31 октомври 2021 г. и най-късно на 7 ноември 2021 г. при положение, че след неуспех на мандата на „Има такъв народ“ за съставяне на правителството, процедурата с останалите два мандата и възможните консултации около тях продължи до началото на септември 2021 г. Това с най-голяма вероятност е възможно за третия мандат, тъй като вторият по Конституция ще бъде връчен на кандидат за министър-председател, излъчен от ГЕРБ, а заявката на партията е, че този мандат ще бъде върнат веднага.

Хипотезата „трети парламентарни избори“ през настоящата 2021 г. съдържа рискове, които имат политически, икономически и социални отражения. В най-общ смисъл може да се каже, че една продължителна невъзможност на политическите сили да излъчат кабинет и управляващо мнозинство, което периодично да води до нови и нови парламентарни избори, означава един солиден срив не само в доверието на обществото спрямо тях, но и в доверието към системата на парламентарната демокрация изобщо. Казано по-кратко политическата криза може да ерозира самите основи на парламентарното управление на страната и да доведе до политически сценарии, които в средносрочен за страната план да доведат до смяната на самия модел на управление, заложен в Конституцията. Например преминаването от парламентарна към президентска република. Във време на политическа криза, достигнала своя апогей чрез неконтролируемост на процесите в държавата, откровен хаос и липса на съгласие, общественото мнение започва да изказва предпочитания към онези институционализирани фигури, които вдъхват доверие и могат да проявят т.н. „силна ръка“. Традиционно в подобни ситуации това е президентската институции.

Ако погледнем социалните отражения, особено в контекста на здравните, предвид пандемията от COVID-19, можем за начало да направим една ретроспекция. Миналата година за периода между 15 октомври 2020 г. до 10 ноември 2020 г. случаите на коронавируса бяха между 1 000 и 4 000 на денонощие с между 40 и 80 починали. Смъртността достигна своя апогей в края на месец ноември 2020 г. с 221 починали за денонощие. Ситуацията към днешна дата все повече вещае мащабна четвърта вълна на пандемията, подтиквана от щама „Делта“. Ваксинацията в страната стагнира. По-малко от 15 процента от населението е ваксинирано срещу коронавируса. За четвъртата вълна вече се говори като „вълната на неваксинираните“, тъй като тя засяга изключително неваксинираното населението. По процентно съотношение на поставените ваксини ние сме близки до тези в Руската федерация, където четвъртата вълна на коронавируса удари особено жестоко с дневна смъртност от по 600-700 души на ден, десетки хиляди заразени и препълнени болници. А случаите у нас вече растат – от по-малко от сто на ден в началото на лятото до 550 към днешна дата с очакване този ръст да продължи в близките седмици. А какво ще бъде увеличението след 15 септември, когато учениците се върнат на училище – втората вълна експлодира точно две седмици и половина след това събитие? Здравните рискове безспорно са огромни и провеждането на предизборна кампания и парламентарни избори във време на четирицифрено число заразени, трицифрено число починали и препълнени болници заради политическите прищевки на няколко партии, е най-малкото безотговорно.

Липсата на Народно събрание е непреодолима пречка пред прокарване на каквато и да е била актуализация на държавния бюджет, ако това се превърне в необходимост, за да се предприемат допълнителни икономически мерки в подкрепа на бизнеса. Нещо повече – не може да се приеме какъвто и да е закон или промяна в закон, защото законодателната власт отсъства. Най-рано до началото на месец ноември 2021 г. се стопира  цялата бюджетна процедура по приемането на нов закон за държавния бюджет и за едно дори потенциално избрано след трети избори правителство и парламентарните групи в Народното събрание остава най-много двумесечен срок да бъде изготвен и приет бюджета, ако изготвянето му не се извърши от служебното правителство. Но бюджетът включва политическа визия, идеи за правене на политики, предприемане на мерки. Как политически субекти, които изпълняват програми, ще приемат бюджета на технократски орган като служебното правителство, който хипотетично няма интерес в политическите битки? Парламентарни избори през есента минират абсолютно всеки аспект от законодателната дейност и бюджетната процедура.

Финансовата нестабилност води след себе си икономически последствия за бизнеса, социални такива за уязвимите слоеве от населението. Все още нямаме представен План за възстановяване в Брюксел, докато други европейски държави вече са започнали изпълнението на националните си планове. Планът, както и всичко гореизброено, е поредният заложник на политическата криза. Към кой момент ще се вземат позиции и решения във връзка със Зелената сделка, която се очертава да засегне структуроопределящи производства в българската енергетика и потенциално десетки хиляди работни места? Понятието „деиндустрилизация“ може да засегне български региони по начина, по който е засегнало редица такива в Западна Европа и Съединените щати, последвало от т.н. „затваряне на мините“. То е съпроводено със социална криза, ръст на безработица, престъпност, срив в доходите и потреблението, срив в комуналните услуги и обезлюдяване заради липса на перспектива. Друг аспект, свързан с енергетиката, е ръстът на цената на тока за бизнеса и бита, който особено в студените месеци, представлява възможност за взрив на социално напрежение. Ръстът на цената на тока води след себе си по-високи цени и по-празна потребителска кошница. Как ще изглежда това по време на нов локдаун и при празни портфейли на потребителите и до какво ще доведе, дори извън чисто икономическите проблеми? Каква ще е социалната цена? Това са само част от въпросите, които следва да разгледа следващата държавна власт. Но партийният инат, особено на „Има такъв народ“ не позволява това. И така следващия кабинет остава да виси във въздуха, а заедно с него необходимите за страната решения.

Би могло да се изброява още много във връзка с рисковете, които крият третите парламентарни избори в рамките на тази година. Но фактът е, че колкото повече продължава периода на политическа нестабилност и невъзможност на определени политически партии да представят и приемат формула за управление, толкова повече се задълбочават съществуващи проблеми и изникват нови. Пандемия, икономика, финанси, социални въпроси са само някои от тях. И представената картина няма за цел да покаже някакъв апокалиптичен сценарий, а съвсем реалните възможности оттук насетне, базирано само и единствено на факти. Решението да се избегне това е политическо. А отговорността за всяко едно решение, независимо какво е то, отново е политическа. И тя се носи на избори. Но какви ще бъдат тези избори, предвид непрекъснато усложняващата се ситуация, е изключително тревожно.

***

Димитър Стоянов е юрист, специализиращ в областта на конституционното право и административното право и процес. В периода 2017-2021 г. е експерт в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната реформа.

Автор е на публикации по правна, историческа и външнополитическа тематика.  


Топ новини

виж още

Актуална тема

Мрежата

виж още