Как парламентът се превърна в експеримента „Вселена 25“

За мишките и хората

Експериментът "Вселена 25" е един от най-ужасяващите експерименти в историята на науката. В него чрез поведението на колония от мишки учените се опитват да обяснят човешките общества и тяхното бъдеще. Идеята за „Вселена 25“ идва от американския учен Джон Калхун, който създава „идеален свят“, в който стотици мишки ще живеят и се размножават в идеални условия. Колкото повече стават обаче, толкова повече следващите поколения стават по-изнежени, разглезени и на практика абсолютно безполезни.

Научната работа на Калхун е използвана като модел за тълкуване на социалния колапс, а неговите изследвания служат като фокусна точка за изучаване на градската социология.

Какво е експериментът „Вселена 25“?

През 1972-ра година Калхун, заедно с Националния институт за психично здраве, построява така наречения „рай на мишките“ - специално проектирано пространство, където гризачите са имали изобилие от храна и вода, а също и среда, напълно лишена от нападатели, болести, опасности. В началото Калхун поставя четири двойки мишки, които за кратко време започват да се размножават, което води до бързо нарастване на тяхната популация. Въпреки това, след 315 дни тяхното размножаване започва да намалява значително. Когато броят на гризачите достигна 600, между тях се формира йерархия и тогава се появяват така наречените „изгонени“. Това били младите индивиди, които не намирали за себе си социална роля в мишата йерархия.

По-големите гризачи започват да атакуват по-младите, в резултат на което много мъжки започват да се „сриват“ психологически. В последствие женските не биват защитават и те на свой ред стават агресивни към малките си. С течение на времето женските проявяват все по-агресивно поведение, изолират се и показват липса на репродуктивно настроение.

С появата на така наречените „красиви мишки“ започва и фазата на смъртта. Те отказват да се чифтосват с женските или да отбраняват своето пространство. „Красивите“ само ядели, пиели, спели и почиствали козината си – без да полагат каквито и да било условия за бъдещето или благото на околните. Нарцисизмът и егоизмът им били основни качества. Тогава започва последният етап от съществуването на популацията.

Единственото, което ги интересува, е храната и сънят. В един момент „красивите мъжки“ и „изолираните жени“ съставляват по-голямата част от населението.

Как раят се превръща в ад?

С течение на времето младежката смъртност достига 100%, а възпроизводството - нула. Сред младите мишки се наблюдава хомосексуалност и в същото време канибализмът се увеличава. Две години след началото на експеримента се ражда последното бебе от колонията. До 1973 г., когато умира и последната мишка във "Вселена 25".

Джон Калхун създал от експеримента теорията за двата вида смърт. „Първа смърт“ е смъртта на духа. Когато в социалната йерархия на „мишия рай“ липсвали социални роли възниква открита конфронтация между възрастни и млади гризачи и нивото на немотивирана агресия се увеличило.

Калхун нарича това отхвърляне на сложните поведенчески модели „първа смърт“ или „смърт на духа“. След настъпването на „първата смърт“ физическата смърт („втората смърт“ в терминологията на Калхун) е неизбежна и е въпрос на кратко време.

В резултат на „първата смърт“ на значителна част от населението цялата колония е обречена на изчезване, дори и при условията на „рая“.

Джон Калхун повтаря същия експеримент още 25 пъти и всеки път резултатът е един и същ.

 „Съединението прави силата“ се смени с „Приказка за стълбата“

Помните ли великите имена в българската история, отстоявали националния интерес, заемайки най-високата трибуна – тази на Народното събрание? Какво се случи с великия български дух и защо внуците на Петко Каравелов, Стефан Стамболов и Сирко Станчев превърнаха парламента в цирк.

Според експеримента „Вселена 25“ презадоволените поколения се самоизяждат – те са вечно недоволни, психически нестабилни, сексуално объркани и с деструктивно мислене. Те не спазват йерархията и авторитетите ги ужасяват. Те отричат всичко, без да имат собствени идеи как да стане по-добре.

 И всичко това ужасно прилича на нашия парламент, на нашите нови политици – разглезени и презадоволени парвенюта, повечето от които не знаят как се държи пушка, не знаят как се отглеждат истински мъже и никога не са садили дърво. Някои от тях не са докосвали жена. Други са водени само от онази си работа. Родина и Отечество са чуждици. Остарели думи.

Както и в експеримента – интересува ги само да ядат и да спят. На повечето от тези младежи вероятно никога не им се е налагало да плащат сметки за ток и парно с последните си спестени пари. Не са карали с километри, за да намерят от евтиното гориво – било то и със стотинка. Не са пълнили бидони с бензин, вместо с „кисело зеле“. Не са плащали кредити.

Нашите деца и внуци имат всичко – изучихме ги в чужбина, някои и в „Харвард“. Дори влязоха в парламента – със скъпи коли и часовници, с маркови обувки и гелосани прически. И вече нашата България им се вижда стара, износена и ненужна. България, която градихме, отива за скрап.

 Докато и последната мишка в експеримента на промяната не загине.