Какъвто единият президент, такъв и другият: Радев защити Боби Михайлов

Държавният глава в ролята на адвокат на проваления шеф на БФС

И днес всичко в България е футбол. Но не в добрия смисъл на тази фраза. Всички са затаили дъх и чакат да видят какво ще се случи по върховете на родната футболна централа.

Няма избори, няма Сирия, няма завод на „Фолксваген“ в Турция, няма и дата за преговори на Северна Македония и Албания за ЕС. Джок Полфрийман реално от снощи е свободен мъж...

Но кой се интересува от това сега.

Когато летиш високо и забравиш, че можеш да паднеш

След 14 години начело на Българския футболен съюз Борислав Михайлов ще каже сбогом на този пост – и то по възможно най-шумния начин. Тръгва си след провал, напуска със скандал, а какво „наследство“ оставя – футболните хора тепърва и със страх чакат да видят.

Българите се гордеем, че сме футболна нация. Или поне бяхме. Не един и двама верни футболни запалянковци обаче признават, че от години гледат роден футбол с едно наум. Националният отбор пък е отдавна забравена някогашна гордост. И най-тъжно от всичко е, че не зли външни сили, липса на средства или недостатъчна държавна подкрепа отслабиха футбола ни до сегашните нива.

Нищо подобно. Разпадът започна отвътре.

Спорни съдийски назначения, натиск над рефери, съмнения за уреждане на мачове, близки отношения с футболни собственици – цяла поредица от фактори отказаха не един и двама таланти от родното първенство, а феновете избягват стадионите и телевизорите.

Когато някой 14 години е бил начело, е логично той да има верни защитници, които да го бранят публично от всяко обвинение. Боби Михайлов обаче чу само „той получи своя шанс“, „време е за промяна“, „редно е да се оттегли“.

Адвокат на дявола или зов за внимание

И в този момент на бял кон се появи и защитникът на президента на БФС. Колегата му от „Дондуков 2“ Румен Радев.

„За мен е безпрецедентно държавата да се намесва по груб и недопустим начин в една абсолютно независима от държавата федерация, както са изискванията на ФИФА и УЕФА. Това не трябва да се допуска. А това стана практика. И за много други институции, уж независими от държавата. Мисля, че със самите призиви и обяснения, че тази оставка се иска заради расистки изстъпления, управляващите се саморазобличиха, защото нито една федерация не носи отговорност за поведението на феновете“, коментира президентът Румен Радев.

Според него, искането на оставката с тези аргументи било „паническо бягство от отговорност на хората, които по закон я носят“.

Радев, естествено, по традиция се разговори по теми, които откровено не са негова работа, след събитие. Това винаги е идеален момент „несъобразителен журналист“ да зададе въпрос и Радев (нали е много открит човек) лежерно да си изкаже мнението.

Не че той е искал!!! Но го питат, какво да прави...

Ако трябва да сме честни, президентът явно много мрази някой друг да е в центъра на вниманието. А тема футбол като цяло е твърде интересна и коментирана, за да бъде изпусната.

Президентът нееднократно е правил опити да яхне спортната вълна, но винаги среща скала. Той не е достатъчно разпознаван от спортната общност, която някак го изолира. Появява се на спортни събития, както се получи миналата година, когато бяхме домакин на три световни първенства, но не успя да си присвои заслугите за това, че България спечели домакинствата. Не успя и да обере лаврите вместо победителите. Подобна е и ситуацията на футболните трибуни.

16 май 2019, 13:11

Президентът бил освиркан на снощния финал за Купата

Борисов от друга страна е футболен човек и това изглежда ядосва президента. Противопоставянето в политиката е едно, но ако си контра на всичко, понякога рискуваш да застанеш на грешната страна. Интересно дали Радев ще се усети.

Намеци, намеци, намеци... Можеше ли още дълго премиерът да се прави на разсеян?

Нито футболните неуспехи, нито расизмът на шепа фенове обаче взеха главата на Боби Михайлов и е странно, че Радев се прави на разсеян. А може би наистина е дотолкова бос в темата, че не разбира проблема.

След като замълча първоначално, вчера Борисов открехна вратата към истинския проблем.

„Ние не се месим в работата на футболния съюз. Но това, което правят е на територията на страната – не спазват закони, договарят съдии за мачове. Предупредихме ги, че няма да ги търпим“, заяви премиерът.

Той естествено визираше стара своя среща със собствениците на трите водещи футболни отбора Георги Домусчиев („Лудогорец“), Васил Божков („Левски“) и Гриша Ганчев (ЦСКА-София), както и Борислав Михайлов. Тогава премиерът се опитал да намекне, че вижда неща, които не трябва, и това трябва да спре.

Собствениците на футболни клубове пък обещаха „честна игра и да няма натиск върху съдии“.

„Говорихме за респект, за чистотата на взимането на съдийски решения, ненамесата в работата им. За съжаление, те не се вслушаха и мислиха, че си правим евтин пиар. Точно обратното – аз исках да съм ги предупредил, за да не може после ФИФА да ми прави забележки. Те не се съобразиха. Да си направят необходимото и тогава да дойдат да кажат как може да помогне държавата“, каза Борисов.

Той всъщност, заедно със спортния министър, очевидно отдавна „намеква“, „предупреждава“, „апелира“.

Някои хора обаче не разбират от намеци.

Ясно е, че премиерът не може да излезе и да започне да обяснява без да има доказателства, да сочи с пръст и да обявява нечии действия за нередни. Това би било натиск – и към БФС, и към разследващи и към правораздавателни органи.

Затова той ги събра, каза им каквото има и зачака... Да види дали са разбрали...

Оттук насетне няма причина за политическо говорене, г-н Радев.

Разследването вече е в ръцете на Следствие и Прокуратура.

Нека си свършат работата без вашия натиск.

Ще намерите за какво да се заяждате с премиера. Нека е тема, от която разбирате.