Какво представлява процедурата по освобождаване от длъжност на главния прокурор?

Димитър Стоянов, коментар за Tribune.bg 

През изминалата седмица темата за освобождаването от длъжност на главния прокурор стана особено актуална след дадената заявка от кандидата за министър-председател на ГЕРБ-СДС Мария Габриел по този въпрос, изказаната от представители на други парламентарни групи позиция по темата, както и внесеното искане на шестима членове на прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет за освобождаване от длъжност на Иван Гешев. И докато първите две събития са все още заявки и позиции, то внесеното искане от Огнян Дамянов, Калина Чапкънова, Йордан Стоев, Георги Кузманов, Гергана Мутафова и Светлана Бошнакова представлява същинско начало на процедурата, която, независимо от своя изход, трябва да извърви своя път по нормативно установения ред – както е по Конституция, по Закона за съдебната власт, по вътрешните правила на Висшия съдебен съвет и съобразено изцяло с практиката на Конституционния съд по този много дискутиран за последните десетилетия въпрос.

Защо много дискутиран? Темата за главния прокурор е била актуална може би от времето, когато този пост беше все още заеман от Никола Филчев. Решението „Колеви срещу България“ на Европейския съд по правата на човека от 2009 г. даде своеобразна „институционализация“ на въпроса за отговорността, отчетността и освобождаването от длъжност на главния прокурор, който оттам насетне е бил предмет не на едно решение на Конституционни съд, законодателно изменение, разговори с европейските институции за намиране на подходящ модел как са се осъществи, внесени искания от страна на министъра на правосъдието. Първоначално следва да се направи уточнението, че Конституцията говори за т.нар. „трима големи“ като приравнява по основание и механизъм процедурата по освобождаване на председателя на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор. Съгласно разпоредбата по чл. 129, ал. 2 от Конституцията председателят на ВКС, ВАС и главният прокурор се назначават и освобождават от президента на републиката по предложение на пленума на Висшия съдебен съвет за срок от седем години без право на повторно избиране. Президентът не може да откаже назначаването или освобождаването при повторно направено предложение (както се е случвало няколко пъти в най-новата ни история, с най-скорошно, когато президентът беше върнал обратно във ВСС изборите на Георги Чолаков за шеф на ВАС и на Иван Гешев за главен прокурор с различни мотиви, а в по-ранни години, когато президентът Стоянов връща избора на Бойко Рашков и не подписва указ за неговото назначаване).

В Решение № 1 на Конституционния съд от 8 февруари 2022 г. се посочва, че Конституцията установява статуса на председателите на ВКС и ВАС и на главния прокурор с оглед на едно своеобразно „тройно битие“, сформирано от три качества – на магистрати (каквото е общото название за съдии, прокурори и следователи), на административни ръководители (съответно на ВКС, ВАС и на прокуратурата, „административен връх на съответната институция“, както посочва Конституционният съд в РКС № 12 от 27 септември 2022 г.) и на членове по право на Висшия съдебен съвет. Конституционният съд приема, че за „тримата големи“ важат всички правила за по-общото им качество на магистрати, които не са дерогирани от изрично посочени правила за по-специфичното качество, каквото е това на висш представител на съдебната власт и член по право на ВСС. Което означава, че и за тримата важат основанията за освобождаване по чл. 129, ал. 3, т. 2-5 – подаване на оставка; влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление; трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от една година; тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт. Тук специфично място има т. 5 или „тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт“ – за реализирането на тази юридическа отговорност е необходимо да се извърши преценка на твърдени обстоятелства от страна на пленума на ВСС и само ако този орган реши, че са налице основания, да направи предложение до президента за освобождаване на някого от „тримата големи“. Решението за предложение на пленума на Висшия съдебен съвет за освобождаване от длъжност се приема с не по-малко от седемнадесет гласа от членовете с явно гласуване, а ако то липсва предложението се счита за отхвърлено – необходимото мнозинство от две трети е подчертано и от практиката на Конституционния съд (РКС № 10 от 15 ноември 2011 г).

На 24 март 2022 г. пленумът на Висшия съдебен съвет прие Вътрешни правила за предсрочно освобождаване от длъжност на председателя на ВКС, председателя на ВАС и главния прокурор. В тях е отразено и цитираното по-горе РКС № 1/2022 г., съгласно което и министърът на правосъдието да прави предложения до ВСС за предсрочно освобождаване от длъжност на председателя на ВКС, ВАС и на главния прокурор в хипотезата на чл.129, ал.3, т.5 от Конституцията – „за да може власт да възпира власт и да не се създават предпоставки за произвол, бил той и съдебен или прокурорски, следва да има отчетност и отговорност. Този извод важи за всички органи на съдебната власт в разнообразието им от качества, включително ръководителите на върховните съдилища и главния прокурор“, казват в мотивите си конституционните съдии. Съгласно Правилата предложението за освобождаване на главния прокурор от длъжност се прави от не по-малко от трима от членовете на прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет или от министъра на правосъдието в писмена форма. В него, освен имената на вносителите, на лицето, чието освобождаване се иска, и на самото искане, се съдържа изложение на фактическите обстоятелства, за които се твърди, че представляват тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт по смисъла на чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията. Към предложението вносителят прилага доказателствата, относими към твърдените факти, с които разполага и преписи от искането и доказателствата към него за лицето, за което се отнася предложението.

Главният секретар на ВСС незабавно уведомява главния прокурор за направеното предложение като му изпраща препис от него заедно с приложените писмени доказателства. Главният прокурор има 7-дневен срок от получаване на това съобщение да направи писмени възражения и да посочи доказателства, ако желае. След като изтече този срок, в тридневен срок се насрочва заседание на пленума на Висшия съдебен съвет, на което да бъдат проверени редовността и допустимостта на направеното предложение. При установяване на нередовност се дава 7-дневен срок на вносителите да я отстранят. Пленумът на ВСС проверява предпоставките за допустимостта на предложението, които са компетентността на субекта, направил предложението, лицето, за което се отнася предложението заема съответната длъжност, липса на друго предложение или на взето решение по чл. 175, ал. 5 ЗСВ за същите фактически обстоятелства и срещу същото лице, изложените фактически обстоятелства, за които се твърди, че съставляват тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт са извършени в срока на мандата на лицето като главен прокурор. Процедурата се прекратява, ако предложението не отговаря на тези изисквания, а ако отговаря, се приема решение за нейното откриване – и в 7-дневен срок след неговото приема се провежда заседание по разглеждане на предложението.

В публично заседание вносителите докладват предложението, изслушва се главният прокурор. Пленумът на ВСС изяснява фактите и обстоятелствата по твърдените нарушения, като може да събира доказателства. Всеки от членовете на пленума на Висшия съдебен съвет може да задава въпроси на вносителите на предложението и на главния прокурор. Доказателствата се събират по искане на вносителите на предложението и на главния прокурор служебно след решение на пленума на ВСС. Всички събрани доказателства се проверяват и преценяват от пленума на Висшия съдебен съвет. След като се изяснят фактите от значение за случая, пленумът на Висшия съдебен съвет изразява становище относно установените обстоятелства и тяхната правна квалификация, като се произнася с решение, с което: или отхвърля предложението, или отправя предложение до президента на републиката за предсрочно освобождаване на главния прокурор. Решението се мотивира и се изпраща незабавно на президента, който от своя страна може или да издаде указ, или да го върне за ново разглеждане, но не може да откаже повторно направено предложение, съобразно разпоредбите на Конституцията.

Направеното предложение от членовете на прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет във връзка с предсрочното освобождаване на Иван Гешев като главен прокурор е свързано с провеждането на разследването на случилия се на 1 май 2023 г. по пътя София – Самоков взрив срещу колата и кортежа, с който пътува главния прокурор. Посочва се, че главният прокурор е извършил „тежко нарушение на служебните задължения“ чрез издаването на устни указания към разследващите за привличането на т.нар. „израелски експерт“ (който според вносителите няма процесуално качество и комуто са станали известни данни по разследването), несъвместима с неговите правомощия като главен прокурор намеса в досъдебното производство, и цялостната му намеса като главен прокурор в разрез със  съществуващото му процесуално качество на „пострадал“. По своята същност то е свързано с последиците от един конкретен случай, което го отличава от досега направените предложения за освобождаването на Иван Гешев, каквито бяха внесени от Янаки Стоилов и Надежда Йорданова в качеството им на министри на правосъдието в служебното правителство на Стефан Янев и в редовния кабинет на Кирил Петков. Докато предходните искания бяха политически нюансирани оценки за конкретни действия на Иван Гешев по време на досегашния му мандат като главен прокурор, в този случай имаме конкретно събитие с конкретно посочени по становището на вносителите нарушения – нещо, което би изисквало много по-експертна и юридическа дискусия по същество във Висшия съдебен съвет, отличавайки го от досегашните дебати за освобождаване от длъжност на главния прокурор Гешев, в които имаше силен политически момент. Нейното провеждане би се очаквало в едни много кратки и ясни срокове в случай, че пленумът на Висшия съдебен съвет установи редовността и допустимостта на направеното предложение, което трябва да стане в идните седмици. В рамките на процедурата преценката за извършеното нарушение и неговата тежест е изцяло в компетентността на пленума на ВСС.

От историческа гледна точка до този момент не е имало случай, в който пленумът на Висшия съдебен съвет да освободи от длъжност главен прокурор, председател на Върховния касационен съд или председател на Върховния административен съд. Най-близкото до това е връщането на повторно разглеждане на направено предложение за назначаване на някого от „тримата големи“ от страна на президента. Също така никога досега не е правено предложение, което толкова конкретно да обхваща един, единствен случай – досегашната практика показва по-скоро тълкувания върху „цялостно творчество“, извършени с не малка доза политическо нюансиране, каквито бяха предложенията, идващи от страна на Янаки Стоилов и Надежда Йорданов. Развръзката от този случай, каквато и да е тя, безспорно ще е много интересна, както и предстоящите дебати по него – и при вземане на решение за предложение за освобождаване от длъжност ще бъде открита още една „тера инкогнита“ в Конституцията чрез изпълнение на практика на целия състав на една процедура, която до този момент в най-голямата си степен съществуваше само на хартия и теория.

***

Димитър Стоянов е юрист, специализиращ в областта на конституционното право и административното право и процес. В периода 2017-2021 г. е експерт в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната реформа.

Автор е на публикации по правна, историческа и външнополитическа тематика.