Калоян Паргов: Балканите трябва да изградят търговско-икономическа сфера на сътрудничество

Г-н Паргов, безспорно добрите отношения и мирът на Балканите са важни за целия регион. Сътрудничеството между държавите е от значение, каква е важността за икономическата сфера? Какви са предизвикателствата?

Балканите ги разглеждаме като един общ дом, това е един регион. Целта на конференцията „Международната конференция „Балканите - За мир, сигурност, сътрудничество и партньорство“ е да създаде партньорска мрежа и платформа между неправителствените организации, каквато е и самата СИНПИ (Стратегическият институт за национални политики и идеи). Гражданските общества са двигател на промени и всякакви процеси във всяко едно демократично общество. В България виждаме, че този сектор бурно се развива от 30 години. Целта ни е, че чрез създаването на тази партньорска мрежа да засилим сътрудничеството във всяка една сфера. И правилно отбелязахте, че икономиката е на първо място. Икономическите връзки между субектите като цяло в държавите от Балканите са ключови за успокояването на региона и не въвличането му в конфликти. Сферата на инфраструктурата е важно изграждането на Коридор номер 8; на всякакви други транспортни коридори - ЖП, водни и сухоземни пътища; сферата на енергетиката – т.е. може ли да има сътрудничество в областта на ядрената енергетика при положение, че в момента България от водеща държава преди 50 години, сега отстъпва. Други държави като Турция и Румъния стават водещи в тази сфера, особено Турция. Сътрудничество в тази сфера е важно, защото електроенергията обуславя целия ни живот, включително бизнеса, и производството. Културните взаимовръзки, също са изключително важни, тъй като колкото и да сме различни, можем да бъдем обединени в различията си. Имаше един такъв девиз на Европейския съюз. Важно е да изградим сътрудничество и то да бъде взаимноизгодно – като говорим и за икономика, търговия и бизнес. Да изградим една Балканска търговско-икономическа сфера на сътрудничество.

Какви са предизвикателствата, ще се засили ли бизнесклиматът. Турция, например е един от нашите най-големи партньори в стокообмена в какви сфери можем да си сътрудничим?

Турция е най-развитата държава от всички Балкански държави, има най-голяма икономика. Тя със сигурност ще има своята водеща роля в региона, но това се не означава, че всички останали трябва да бъдат третирани като „втора ръка“ или като пазар за турските стоки. Като говорим за сътрудничество от взаимна изгода в този общ Балкански пазар, ако така го наречем, или обща търговска зона - всеки един трябва да специализира в сфери, в които има относителни предимства. Наш анализ показва, че страната ни е на първо място по износ на лавандула. Ние сме на първо място в Европа. А знаем, че суровината се използва в сферата на преработвателната и химическата индустрия. Ето това е едно относително предимство на България. Сигурно има и други такива, но по отношение на зеленчуците турските домати имат преимущество пред българските, защото сме намалили нашето производство.

Този общ пазар може да предостави взаимни изгоди за всеки един от участниците. Това,разбира се, не противоречи и не се противопоставя на европейската идея и европейските регламенти. Можем да търсим такава основа за нас самите. Както и със страните членки на ЕС, така и с тези, които са извън него.  

По време конференция очертахте тезата за „регионалното над глобалното“, бихте ли обяснил за читателите на Tribune.bg каква е тя.

В момента в следствие на световната икономическа криза, нестабилността на финансовите пазари, енергийната криза и пр. все по ясно се очертава сблъсъкът на наднационалното с националното, като концепции. Транснационалните корпорации, наднационалните институции, включително международни организации срещу националните държави.

Регионализмът може да бъде по-скоро като нов подход, който да регулира тези проблеми и въпроси. Сблъсъкът идва от това какво искат обществата и народите от своите държави, а от друга страна държавите, които са част от международните актьори са повлияни от транснационалните корпорации, които често пъти са по-богати от самите държави. Говоря като финансово състояние.

Те влияят на тези процеси, защото живеят в една глобална среда. Някъде тук трябва да бъде намерен този баланс на интереси - интересите между печалбите на транс-националните корпорации и интересите между народите и националните държави. Това е една симбиоза, те са взаимно свързани. Трябва да се намери баланс, защото ми се струва, че колкото повече се изкривява в полза на една, има негативен ефект и напрежение. Ето защо започваме от неправителствения сектор, гражданските общества, които да подтикнат националните правителства на Балканите, всяка държава ще се обърне към националното си правителство под една или друга форма, като постави въпроси.

Трябва ли да има регионално законодателство?

За да има регионално законодателство, то трябва да е поставено в правна рамка. Ние не говорим за правна рамка, така че по-скоро не може да има регионално законодателство, а национално, което посредства регионалните сътрудничества и партньорства; преодолява пречките между самите две или повече държави в тяхното партньорство и сътрудничество.

На края не мога да не ви попитам за инфлацията. Тя достигна до най-високите си нива, но започна да спада, но този процес се случва много бавно. Как се отразява това за точно такъв тип финансово – икономически - търговски отношения? На бизнеса?

Това е част от проблематиката  - световната икономическа криза, нестабилните пазари и несигурността. Именно те влияят върху мира и убедеността. Водят до военни действия и нямам предвид само Украйна и Русия. на 78 сесия на ООН бе констатира, че инфлацията е едно от следствията на икономическата криза, която създава нестабилност и липса на прогнозируемост, а знаем, че бизнесът търси точно обратното. На него му трябва спокойствие и планиране, за да може да определи своето развитие и да работи. В противен случай всичко влияе негативно. Исторически доказано е, че държавите прибягват до милитаризация на икономиките. Вие знаете, че през 2022 г. един министър на икономиката и индустрията се похвали, че България е на първо място по индустрия в Европа, а накрая се оказа, че това е следствие на военната продукция. Ето едно пряко доказателство за милитаризация на икономиката. Това въоръжаване влияе положително на икономиките, но има трагични последствия за мира и сигурността.