Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
English

Новини, анализи, мнения - Tribune.bg

Меню
  1. Начало
  2. Мнения
  3. Казусът „Кирил Петков“ - обобщено

Мнения

Казусът „Кирил Петков“ - обобщено

Димитър Стоянов, коментар специално за Tribune.bg

Преди по-малко от две седмици депутатът от „Има такъв народ“ Димитър Гърдев зададе въпрос към министъра на външните работи Светлан Стоев във връзка с друг министър от служебното правителство на Румен Радев – министърът на икономиката Кирил Петков – във връзка с това дали има двойно гражданство, българско и канадско. И докато  това се превърна в пореден епизод на войната между „Има такъв народ“ и „Демократична България“, то съвсем скоро казусът премина отвъд рамките на политическото и отключи пореден за последните месеци конституционен казус. Двойното гражданство на Кирил Петков „раздвои“ партиите, част от които видяха откровена атака срещу министър, но създаде многобройни дебати и за правната същност на въпроса.

Отправна точка в този разговор е чл. 110 на Конституцията. Съгласно неговата разпоредба членове на Министерския съвет (министър-председател, вицепремиери, министри) могат да бъдат само български граждани, които отговарят на условията за избиране на народни представители. В Решение № 12 от 13 декември 2011 г. по к.д. № 11/2011 г. Конституционният съд е посочил, че министрите са конституционни органи, чието правно положение и правомощия са уредени в Конституцията и, че „чл. 110 на Конституцията предвижда, че министърът следва да отговаря на всички изисквания за избираемост, предвидени за народен представител (чл. 65, ал. КРБ). Връзката с тези изисквания произтича от парламентарния характер на съвременната българска държава, се казва в решението на съда. С този характер са свързани и изискванията за несъвместимост на министерската длъжност: те са същите, които важат и за несъвместимостта на депутатския мандат – чл. 113, ал. 1 на Конституцията“.

Разпоредбата на чл. 110 КРБ препраща към изискванията по чл. 65, ал. 1 КРБ - за народен представител може да бъде избиран български гражданин, който няма друго гражданство, навършил е 21 години, не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание лишаване от свобода. В този дух може да се цитира Решение № 3 от 5 април 2004 г. по к.д. № 3 от 2004 г., съгласно което „в действащата Конституция на Република България се съдържат текстове за българското гражданство, както и за недопускане наличието и на друго гражданство като изискване при избиране на конституционни органи – чл. 65, ал. 1, относно избора на народни представители, чл. 93, ал. 2 относно избора на президента, и чл. 110, относно членовете на Министерския съвет“.

Може би най-близко до казуса на Кирил Петков стои Решение № 2 от 13 април 1995 г. на Конституционния съд по к.д. 1/1995 г., с което главният прокурор Иван Татарчев иска установяване на неизбираемост и предсрочно прекратяване на пълномощията на Жорж Ганчев като народен представител именно поради наличието на непреодолима пречка – двойно гражданство. В решението на съда се казва, че за да може български гражданин да бъде избран за народен представител в Народното събрание на Република България, той трябва да отговаря на условията, посочени в чл. 65, ал.1 от Конституцията. Те имат абсолютен характер и липсата на което и да е от тях го прави неизбираем. Едно от тези условия е кандидатът за народен представител да няма друго гражданство. Към това може да се добави, че тези императивни изисквания се отнасят и за членовете на Министерския съвет.

Защо това решение стои най-близко до казуса на Кирил Петков? Подобно на него, през 1994-1995 г. Жорж Ганчев посочва, че е направил отказ от американско гражданство и той трябва да бъде достатъчен, за да се освободи от него и да остане само с българското гражданство, съответно да отговаря на изискванията на Конституцията. В решението Конституционният съд приема, че този довод не е основателен. Съдът посочва, че „поради публичноправния характер на института за гражданството, свързан със значими правни последици, без правно значение е субективната преценка на Жорж Ганчев Ганчев по въпроса за придобиване и загубване на американското гражданство. Не е достатъчно да са налице материалноправните предпоставки за освобождаване от американско гражданство. Необходимо е да е осъществена предвидената със закон процедура, която завършва с издаване на съответен държавен акт“.

Справка в канадското законодателство в тази материя показва, че процедурата за отказ от гражданство завършва с издаден и подписан властнически акт – certificate of renunciation, тоест удостоверение за отказ. През 2015-2016 г. имаше сходен казус със сенатора от Тексас Тед Круз като кандидат за президент на Съединените щати, когато той беше обвиняван от кампанията на Доналд Тръмп, че не отговаря на изисквания за кандидат, тъй като има двойно гражданство, американско и канадско. В резултат на което Тед Круз публично представи такова удостоверение, надлежно издадено, номерирано и подписано от компетентния властнически орган. Към днешна дата Кирил Петков не е представил такъв документ.

В този ред на мисли следва да се установи дали е завършен състава на процедурата по отказ от гражданство от Кирил Петков, дали има издадени необходимите документи от канадска страна и към кой момент са издадени, тъй като наличието на двойно гражданство се явява непреодолима пречка пред заемането на поста министър на икономиката. Тук следва да се цитира едно скорошно, но изключително важно решение на Конституционния съд, а именно РКС № 3 от 2020 г. по к.д. № 5 от 2019 г., което засяга конституционносъобразността на ненормативните правни актове – закони във формален смисъл, укази на президента, решения на Народното събрание. Тези актове, когато са обявени за противоконституционни, са невалидни от момента на приемането или издаването им. Конституционният съд е посочил, че „действието назад във времето на решенията на Конституционния съд за обявяване на противоконституционност поставя въпроса за съхраняване на правната сигурност като конституционно значима ценност. В този случай решението на Конституционния съд не застрашава правната сигурност, защото има действие само по отношение на преките последиците на обявения за противоконституционен ненормативен правен акт и не засяга останалите правни последици, настъпили след приемането му, които произтичат от други закони. Последните не са правни последици на обявения за противоконституционен ненормативен правен акт и поради това не се обхващат от действието назад във времето на решението за противоконституционност“.

Решение № 3 от 2020 г. отваря и друг съществен въпрос, а именно какво се случва с актовете на министър Кирил Петков. В него се казва, че „обявената „ex tunc“ (oт самото начало, с обратна сила – бел.авт.) противоконституционност на ненормативен акт би могла да постави редица въпроси, чието разрешаване е от компетентността на органа, постановил акта. До уреждането им, при наличие на правен спор тези въпроси се решават от съдилищата съобразно Конституцията, принципите и правилата на съответното отраслово право.“. През изминалата седмица представители на Конституционния съд неофициално са заявили пред медиите, че евентуалното обявяване на указа, с който е назначен Кирил Петков, за противоконституционен, няма да засегне неговите актове като министър. Този въпрос следва да бъде решен ясно и точно предвид голямото количество издадени актове и възможността те да се окажат нищожни и всеки един от тях да бъде атакуван по съдебен ред, съответно прогласен за нищожен. Към настоящия момент въпросът остава дискусионен и единствено решение на Конституционния съд би могло да даде категоричен и траен отговор. Възможността всеки един акт да бъде прогласен за нищожен би хвърлило редица второстепенни бюджетни разпоредители, ББР, държавни компании със сменени от Кирил Петков ръководства в хаос. Нищожността на акт може да иска без ограничение във времето. Така че, ако приемем хипотезата, че ако противоконстутиционноста на назначаването на Кирил Петков влече след себе си нищожност на неговите актове, във всеки един момент издаден от него акт може да бъде предмет на съдебно производство.

Отвъд чисто политическите отражения на казуса „Кирил Петков“ и окопната война, която се води между т.н. „партии на протеста“, съществува друг, доста по-сериозен въпрос, а именно този за принципите на правовата държава и върховенството на закона. През последните дни се чуха редица гласове, които определят българската конституция като архаична, продиктувано от обстоятелството, че политически деец, на който те симпатизират, има висящ казус. Но за всички тези, които се обявяват за защитници на правовата държава, следва да се каже, че Конституцията, добра или лоша, е основен и върховен закон, който следва да се спазва. Той отразява волята на Великото Народно събрание и българското общество в стремежа си да преуреди тоталитарната държава в друга форма на устройство и управление. И върху Конституцията има вече три десетилетия натрупана практика на Конституционния съд, която дава тълкувания на основните въпроси. Именно затова принасянето на буквата и духа на правото в жертва на някакви политически настроения, продиктувани от временни обстоятелства, е изключително опасно явление. Не, не става дума за архиазъм. Просто не знаете как да си обосновете защитната позиция и сте готови да отрежете ръката заради порязан пръст.

***

Димитър Стоянов е юрист, специализиращ в областта на конституционното право и административното право и процес. В периода 2017-2021 г. е експерт в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната реформа.

Автор е на публикации по правна, историческа и външнополитическа тематика  


Топ новини

виж още

Актуална тема

Мрежата

виж още