Кирил Петков и разделението на властите – епизод пореден от драмата му с Конституцията

Димитър Стоянов, коментар специално за Tribune.bg

Едно от най-честите послания, които Кирил Петков отправя към българските граждани, е свързано с борбата с корупцията – нулева корупция, изкореняване на корупцията, прозрачност, честност в управлението и т.н. До този момент обаче тази борба не се е очертала с някакъв видим успех. Въпреки целия медиен шум и политическо говорене, осиротял в „разкритията“ си остава и вътрешният министър Бойко Рашков – друг виден доайен на „промяната“, такъв още от времето на „Мултигруп“ и Андрей Луканов. Засега обаче Кирил Петков и неговото правителство водят убедително с 2:0 не в мача срещу корупцията, който са обявили, че играят, а в мача им срещу действащата българска Конституция. С нея Кирил Петков има странни взаимоотношения от времето на „министерстването“ си (използвам кавички, тъй като според решение на Конституционния съд назначаването му за министър е било в нарушение на нормите на основния закон), но сега те придобиват и други отражение – в неговата война с принципа за разделение на властите.

Първоначално са необходими няколко теоритични пояснения. Конституцията от 1991 г. дава една лаконична и кратка формулировка – държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна. В нейния смисъл е заложено максимално доближаване до идеалния вариант на доктрината за разделението на властите като обособяване на групи структури и групи функции по този определен признак. В структурно отношение това означава наличието на три независими и автономни титуляри на власт в лицето на учредените от основния закон органи на законодателна, изпълнителна и съдебна власт. Във функционален аспект смисълът се крие в отличаването на три самостоятелни специализирани функции на държавно управление, поверени на отделни държавни органи.

Подходяща метафора е използвана от Александър Хамилтън в „Записките на федералиста“ – законодателната власт, която се разпорежда с кесията и създава правилната, с които се регулират правата и задълженията на гражданите; изпълнителната власт, която държи меча на обществото; и съдебната власт, която има способността да отсъжда по смисъла на правораздаване. Трите власти са равнопоставени и има установена несъвместимост при заемане на длъжности в различни власти от едно и също лице – изключително важни гаранции за осъществяване на този принцип.

Дотук ясно. Сега да погледнем фактическата странна на нещата. Идването на Кирил Петков и четворния коалиционен кабинет (с любезната подкрепа на БСП, ИТН и „Демократична България“) се случи под надслова, че в рамките на служебните правителства на Румен Радев е започнала някаква „промяна“, която следва да бъде „продължена“ и след евентуален четиригодишен мандат на това управление в страната да тече мед и масло, да има пет моста над Дунав, а в Граф Игнатиево освен летище да има космодрум. Оттам по всяка вероятност и ще отлетят обещаните от Слави Трифонов астронавти. Всичко това беше обилно подплатено с изключително ентусиазирана реч на президента за Нова година, ознаменуваща сякаш падането на Берлинската стена в неговите очи, но пък безкрайно далеч от истинската реалност – такава на инфлационна криза, рекордна смъртност от COVID-19, рекордни сметки за електроенергия, липса на държавен бюджет и неясни стопански перспективи пред страната (отново изключвайки другия екзалтиран член на това управление г-н Лорер, говорещ за милиарди бъдещи нови инвестиции с настъпването на „промяната“, но пък засега единствената промяна за оказа назначаването на съпругата му за началник кабинет на Асен Василев).

В стремежа си обаче да ни превърнат в някаква виждана през техните очи Аркадия, управляващи се сблъскаха с нещо, което те определят като пречка, а всички останали определяме като гаранти за представителната демокрация – разделение на властите, разделена компетентност, невъзможност за политическо всевластие. Първи на прицел попадна Комисията по енергийни и водно регулиране, чиято политика веднага бе определена от Кирил Петков като подривна спрямо неговото управление. И той веднага каза, че тя ще бъде сменена. Но има един закон – това е Законът за енергетиката. Там ясно е описано при какви хипотези и от кого се прекратяват пълномощията на член на Комисията по енергийно и водно регулиране. И това определено не е министър-председателят. Разбира се, към настоящи момент КЕВР, както и други различни независими органи, са с изтекъл мандат, и е необходимо Народното събрание да предприеме стъпки по обновяване състава на комисията. Което в нито една хипотеза не включва възможността министър-председателят да определя кой и кога в нея ще бъде сменен.

Вторият интересен момент са вижданията на Кирил Петков по отношение реформата на прокуратурата и отговорността на главния прокурор. Структурната реформа на „промяната“ в тази област до сега е финиширала до приемането на една неясно написана политическа декларация на управляващото мнозинство. Законопроекти все още няма. Това, което все пак знаем, са разбиранията на Кирил Петков за реформа в тази област. Те могат да бъдат описани с едно изречение – „Да стане Ваньо, за да седне Гошо или Пешо“. Министър-председателят досега не е застъпил някаква конкретна визия за структурна промяната в прокуратурата, но в същото време за него е важно един човек да бъде сменен с друг – „нашата роля е да сложиме хора в прокуратурата“, обясни Петков в свое интервю при Бойко Василев в „Панорама“. Едва ли може да се намери по-ярък пример за демонстративно желание за политическо кадруване и кадрови смени на едни хора с наши, а на всичкото отгоре изказани от действащ министър-председател. Но тук проблемът не е само с т.нар. „кадруване“. Тук става въпрос за фундаментално неразбиране как работят механизмите на Конституцията, разделението на властите и функционалната обособеност на всяка една от трите власти, в този случай съдебната.

Бих искал да попитам Кирил Петков къде точно е ролята на министър-председателя при избора и назначаването на главния прокурор, при провеждането на процедурата от страна на пленума на Висшия съдебен съвет? Например при евентуално освобождаване на Иван Гешев от поста е редно да се каже – ще нареди ли Кирил Петков на правосъдния министър Надежда Йорданова да предложи кандидат за главен прокурор на пленума на Висшия съдебен съвет? Ще бъде ли този кандидат поредното „лице на промяната“, продукт на политическо кадруване? И не смята ли Кирил Петков, че цялото негово отношение по въпроса за реформата в прокуратурата е опит върху нея да бъде сложена удобната примка на политическа контрол? Да, бих се радвал, ако мога да задам тези въпроси, но не съм сигурен дали ПР-ът на „Продължаваме промяната“ Александър Бойчев би ми позволил, тъй като те биха могли да му се сторят недопустими и да ми се накара така, както се накара на Виктор Николаев в сутрешния блок на Нова телевизия.

Едно обаче е ясно – действащият министър-председател има тежко неразбиране към механизмите за функциониране на държавната власт, към разделението на властите, към процедурните гаранции за неговото осъществяване. И единственото нещо, което той явно може да произведе, е някакъв общ лозунг, често пъти неиздържан смислово и фактологически. Ще видим докъде ще продължи войната на Кирил Петков с българската конституция. В крайна сметка може дори да подкрепи проекта на неговия ментор Румен Радев, който вече анонсира конституционни промени, тъй като явно има много голямо неразбирателство със сегашната действаща конституционно уредба. И не само по един параграф.

***

Димитър Стоянов е юрист, специализиращ в областта на конституционното право и административното право и процес. В периода 2017-2021 г. е експерт в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната реформа.

Автор е на публикации по правна, историческа и външнополитическа тематика.