Крум Зарков министър на правосъдието ли е или министър на Иван Гешев?

Студените февруарски дни освен с високите сметки за отопление ще бъдат запомнени и с неспирния гастрол на правосъдния министър Крум Зарков в големите национални медии. За две седмици той имаше четири участия в БТВ, даде поредно интервю за БНР и Силвия Великова. Естествено пред дръжките на микрофони той се чувства като у дома си – няма неудобни въпроси, няма критични бележки, министърът е свободен да лее колкото си иска станалите вече досадни опорки срещу неудобния главен прокурор Иван Гешев. И какво? Едно и също.

Всъщност - Крум Зарков министър на правосъдието ли е или министър на Иван Гешев?  

Изпаднал сякаш в транс или някаква форма на мрачен унес експротежето на Корнелия Нинова явно е подчинил цялото си същество на мисията да громи вечния враг на родното задкулисие. Няма как по друг начин да тълкуваме граничещата с психиатрична диагноза маниакалната обсесия на Зарков по Гешев. А го мислихме за нормален млад човек с бъдеще в политиката. Ясно, че иска да надмине Христо Иванов, Янаки Стоилов, Иван Демерджиев и Надежда Йорданова, да се покаже като правосъден министър - пръв поборник срещу лошата прокуратура, флагман на нейното завладяване. И все пак нека видим какво по същество казва на аудиторията.

Крум Зарков даде ясна и недвусмслена заявка, че в новия парламент отново ще внесе отнеслия критики от редови магистрати, конституционалисти и обикновени юристи персонален закон, насочен срещу Гешев. Забележете – нормативният акт на Зарков е отхвърлен не само от прокуратурата или от Висшия съдебен съвет. Наказателната колегия на Върховния касационен съд каза ясно, че той е противоконституционен. Но въпреки това министърът на правосъдието от висотата на поста си в служебната изпълнителна власт, не подлежащ на парламентарен контрол, си поволява да се подиграва на независима институция каквато е прокуратурата. Ще пише книги за провалите на прокуратурата, ще пуска колажчета и ехидни коментари в социалните мрежи по адрес на държавното обвинение. А нещо да каже за провалите на политиците, за провалите на депутатите? Не – човекът си има мания, мисия и задача, която изпълнява.

Крум Зарков явно много иска от червен депутат да се превърне в розов, очевидно това му е целта, но не отива на правосъден министър да пада толкова ниско. Не е прилично и не е възпитано толкова безскрупулно да демонстрира личностна фиксация. Правосъдно ли е неговото ведомство или министерство за отстрел на Гешев? Разстройство на психиката ли е това или какво?

Няма лошо юрист №1 в изпълнителната власт да е активен. Но защо само що се касае до прокуратурата и законите, насочени лично срещу нейния административен ръководител. Не сме го чули да повдига теми, да предлага закони, да внася решения във връзка с войната по пътищата или с тежкия мигрантски натиск след който си отидоха четирима български полицаи само в рамките на втората половина на 2022-ра. Да – натискът по границите намаля, но това е заради студа, сигурно е, че талазите с нелегални мигранти ще се появят отново само след месец-два.

Законът срещу Гешев ли е най-важното в държавата или, че цените в магазините са по-високи от тези в най-богатата държава в Европа - Люксембург? Явно е така, щом всяко негово интервю е атака срещу личността на главния прокурор. И какво от това? Какво ще се промени, дори и да имаме механизъм за разследване на главния прокурор по доносите на няколко протестърски организации, финансирани от олигарси. България ще стане Швейцария на Балканите ли? Глупости.  

Крум Зарков заприличва на онзи пловдивски адвокат Екимджиев, който като развален грамофон от години хули прокуратурата и нейния ръководител. С едни и същи опорки, докато съди собствената си държава в Съда в Страсбург. Същия Екимджиев който обясняваше, че Кирил Петков не бил нарушавал Конституцията подписвайки декларация с невярно съдържани, за да стане служебен министър на икономиката.  

Зарков изглежда се състезава с Екимджиев, все пак трябва да се преизпълнява петилетката – на седмица по пет интервюта срещу Гешев. Крайният резултат отсега е ясен – Зарков ще сподели нерадостната съдба на предшествениците си – претърпели шумен крах и катастрофално фиаско в неспирните опити за превземане на съдебната система и по-специално на прокуратурата, която остана последния враг на задкулисието, олигарсите и политиците с нечиста съвест.