Международната 2023 година – накъде ще е вниманието?

Димитър Стоянов, коментар за Tribune.bg 

Забавен икономически растеж с опасност за рецесия, продължаващи сражения в Украйна, републикански пречки пред администрацията на Байдън, Тайван, Косово, Иран, енергетиката? Новата 2023 г. започва с редица изпитания, наследени от 2022 година, а бъдещето ѝ е неясно. Особено след като изминалата година ни поднесе редица преобръщащи събития, най-значимото от които беше руското нашествие в Украйна, подпалвайки най-големия военен конфликт в Европа от края на Втората световна война насам.

Основна тема на международната сцена ще продължи да бъде войната в Украйна, която коренно се видоизмени от очакванията на ранната 2022 г. до настоящия момент. Украинската армия и общество демонстрираха не само устойчивост, но и желание за победа, което се материализира в интензивна отбрана като тази при Киев, Николаев и Харков и в успешни настъпления в каквото се превърна връщането на Изюм. Бързата руска победа не се случи, а войната се видоизмени в такава на изтощение. Под непрекъсната атака е поставена критическата инфраструктура в Украйна, което се очаква да продължи през всички следващи месеци. Украинската държава продължава да стои твърдо на своята позиция, въпреки че войната вече да не е в центъра на европейското обществено светоусещане. Първоначалният шок беше заменен със своеобразно „примиряване“ с новата реалност, но политическото ръководство не позволи военно-икономическата подкрепа за Украйна да бъде отслабена – нещо, което е ключово за нейната отбрана. Оттук насетне в по-дългосрочен план през 2023 г. боевете в Украйна ще продължат да оказват своето влияние на световните пазари и на растящите цени на енергоносителите. Това ще засили продоволствената несигурност в целия световен Юг. Без трайно изменение на руския политически курс военният конфликт в Украйна няма да намери своето разрешение през настоящата година.

В един от скорошните анализи на Съвета за международни отношения беше използвано понятието „оста на ощетените“ – това са група от авторитарни държави, които негодуват срещу външнополитическото и военно превъзходство на Съединените американски щати в глобален план и по-общо срещу цялостното влияние на западните демокрации. Непосредствено преди началото на Зимните олимпийски игри през 2022 г. Владимир Путин и Си Дзинпин отново използваха фразата „приятелство без ограничения“, което независимо от отказа на Пекин за подпомогне във военен аспект Москва, очертава една задълбочаваща се рамка на икономическо и политическо сътрудничество, силно желано от Кремъл като алтернатива на срутилите се след нашествието в Украйна отношения със Запада. В същото време режимът на Путин укрепва своите отношения с Иран и Северна Корея като една значителна част от атаките срещу украинската инфраструктура през последните няколко месеца бяха извършени със закупени от Техеран дронове. И Пхенян, и Техеран се стремят да развиват своята ядрена програма, а опитите на руското политическо ръководство да заобикаля санкциите води до нови търговски практики с редица развиващи се държави като противовес на западното икономическо лидерство – нещо, което ще продължи и през настоящата година.

Все по-значимо място ще заема и темата „Тайван“ на фона на заявките на китайския президент за обединението на „историческия Китай“, което Пекин вижда като осъществимо само по военен път. Началникът на военноморските сили на САЩ е сред експертите, които предупреждават, че Китай може да нахлуе в Тайван преди 2024 г. с подготовка за това, която да обхване настоящата година. Разбира се, подобно действие изисква многомесечна подготовка, сред което не бива да се забравя, че Тайван е остров, който е пълен с американско модерно въоръжение и може да нанесе изключително тежки щети на китайската армия, сравними с това, което Русия понесе през месеците на военни действия в Украйна. Президентът Байдън посочи, че Съединените щати ще защитават Тайван в случай на нападение, въпреки че нито един договор не ги задължава да го направят. Разходите от подобен конфликт обаче биха имали огромни щети върху цялата световна икономика, което ще въвлече „шампионите по БВП“ САЩ и Китай в него. От своя страна е много вероятно Китай да продължи своите дейности в „сивата  зона“, без да предизвиква пряк сблъсък между китайските и американските сили, но да постави американската страна пред сериозна дилема какви действия да предприеме. Анализаторите продължават да посочват, че вероятността от широкомащабна война в този регион е малко вероятна, но човешката ирационалност е фактор, който никога не бива да се подценява. Датата 24 февруари 2022 г. е най-доброто доказателство за това.

Новата 2023 г. ще покаже и доколко Балканите отново ще заслужат своето историческо установено описание като „балканският барутен погреб“. На дневен ред отново ще бъде темата за ескалиращото напрежение между Косово и Сърбия, където спорните въпроси между двете страна така и не бяха трайно решени. Политическото лидерство предпочете подход на „замразяване“ отколкото на решение, защото решенията най-често изискват непопулярни стъпки, което няма как да бъдат обект на компромис и биха били отхвърлени и от двете страни. Косовската ситуация следва изцяло тази характеристика, а възможността за ескалация през 2023 г. предполага още една „гореща“ международна точка.

Световната нестабилност, провокирана от военни конфликти, ще продължи да оказва голямо влияние на инфлационните процеси и на цените на енергоносителите през 2023 г., а с това и на възможността за рецесия в редица водещи световни икономики. Разбира се, някои анализатори посочват с оптимизъм, че може би се касае повече за „забавяне“ на световната икономика в нейния растеж отколкото на ясен и отчетлив икономически спад. Като най-балансиран извод може да се посочи, че икономическите перспективи в никакъв случай не са насочени към нов период на просперитет за световната икономика, колкото към повишаващи се лихви, затягане на колани при държавните разходи и опити на правителствата и централните банки да овладеят инфлационните процеси, които продължават да нанасят тежки щети на потребителската кошница в глобален план.

Безспорно 2022 г. се превърна в година изненадващи изпитания. Трудно може да се предположи дали и 2023 г. няма да ни донесе някакви преобръщащо хода на исторически процеси събитие, защото изводите почти винаги се правят въз основа на някакви рационални и разумни предпоставки – които и влияят на формирането на извода. Факторът на човешката ирационалност обаче може да поднесе изключително много изненади, за които дори и не подозираме.

****

Димитър Стоянов е юрист, специализиращ в областта на конституционното право и административното право и процес. В периода 2017-2021 г. е експерт в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната реформа.

Автор е на публикации по правна, историческа и външнополитическа тематика.