Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
English Меню
  1. Начало
  2. Мнения
  3. Митове на руската пропаганда (част 1)

Мнения

Митове на руската пропаганда (част 1)

Митове на руската пропаганда (част 1) - Tribune.bg

Данаил Брезов за Tribune.bg

България е подложена на регулярни хибридни атаки от руска страна поне от средата на XIX в.  Те се засилват всеки път когато Русия воюва и преминават във фонов режим когато тя е слаба (тъй като само тогава не воюва). Пропагандата на Кремъл лесно поразява неинформирания и  небрежен към детайлите потребител на медии от всякакъв тип, въздейства му емоционално, предизвиквайки първична реакция на ненавист, гняв, паника, или пък отключва състрадание, благодарност и усещане за принадлежност. Така информационният стимул, независимо дали има връзка с реалността, се намесва в допаминовите цикли на мозъка и постепенно довежда до състояние на пристрастяване, при което жертвата вече е неспособна да различи истина от лъжа, а и няма желание да го прави, тъй като изграденият модел на паралелна реалност дава необходимата доза допамин. Изпадналите в това окаяно състояние вече не се интересуват от факти и аргументи, а се стремят да възбудят определена рефлексна дъга, която ще им донесе наслада, близка до сексуалната. Ако се опитате да спорите с тях, много бързо ще установите, че те изобщо не ви слушат, а в най-добрия случай изчакват реда си за да избълват поредица от заучени фрази, които ги карат да се чувстват като апостоли на вярата, будещи спящи души.

На този етап аргументите стават безсилни: все едно да убеждавате разгонен нерез че сексът без любов ще остави празнина в душата му, или хероинов наркоман че води нездравословен начин на живот. Става дума за психическо заболяване, което изисква професионална намеса.

За тези, които едва сега опитват наркотика и още не са решили дали им харесва, има смисъл да се борим с факти и логика. Ако просто наложим цензура и ги поставим в стерилна среда, те няма да изградят своя естествен имунитет към пропагандата, с което само ще ги ощетим. Този текст коментира накратко основните опорни точки на кремълската хибридна война и е предназначен именно за тях – невинните обитатели на Едем, подмамени от мнимото знание.

Русия: покровителка на славянските народи и защитник на православието

Тази пропагандна теза, съчетаваща расистката доктрина на панславизма с един ретрограден  религиозен фундаментализъм, понастоящем се приема безкритично от много хора свята, но всъщност е лишена от каквато и да е историческа логика. Най-напред трябва да кажем, че „русите“ са скандинавска култура, която завладява обширни територии от днешна Украйна, Русия и Беларус след дългогодишни опустошителни набези. Местното население, което по това време е предимно славянско, е третирано в много случаи като добитък. В историята на робството, славяните са обичайна стока по речните канали на викингската търговия с Багдад и Константинопол. Първият минавал през земите на българите и хазарите, които получавали своя дял, но вторият бил почти изцяло под контрола на русите, които печелели много добре след като османлиите завладяват свещения град. У някои народи, като черкезите например, се установява традицията майките да възпитават дъщерите си с идеята да бъдат продадени в робство. Славяните обменна стока на търговците-руси в много по-голяма степен от жителите на Африка, които колониалните сили ползвали за работна ръка, особено жените, ценени като секс-робини. На много езици (включително английски) думата за роб произлиза от славянин.   

Разбира се, робството съществува като институция и на много други места, но интересното в руската история е, че монархът е de facto робовладелец на цялата популация, което не може да се види в Римската или Османската империя например. Викингската династия, започнала с основаването на Киевска Рус, управлява поробените славяни с твърда ръка и дори по време на монголската доминация руските принцове остават в ролята на местни владетели и васали на хана. По-късно провеждат интензивна териториална експанзия на север и на изток. Скоро след смъртта на Иван Грозни, започва управлението на династията Романови – аристократи с германско потекло, прекратена от болшевишкия преврат през 1917-та. Крепостните селяни, формално освободени само няколко десетилетия по-рано, отново са лишени от собственост, този път „в името на народа“. Славяните в СССР продължават да живеят като роби, а техните елити са все така далеч от тях, както по царско време: нечовешки условия на живот, липса на основни права, масови чистки и геноцид. Дори етнически са слабо представени във властта – както в средновековието, така и в съвремието. На какво почива тогава представата за Русия като обединител и водач на славянските народи? Най-просто казано, на евтина пропаганда и фалшифициране на историята за по-голямо културно влияние в Източна и Централна Европа. Дори част от българите, които не са славянски народ, възприемат безкритично подобна теза.

Също толкова несъстоятелно е твърдението за историческата мисия на Русия в утвърждаване на славянската културна традиция (както и да се разбира това) и православието. Нито едното, нито другото обаче има много общо с Русия: както самите славяни, така и управляващите ги скандинавски родове при формирането на Киевска Рус са езичници, а покръстването, което княз Владимир налага с огън и меч през десети век, е политически акт на сближаване с Рим (по-точно Константинопол). Монотеистичните религии по това време вече са се наложили, а князът има възражения срещу исляма, възприет от Волжките българи (поради забраната на алкохола), както и срещу юдаизма на хазарите (фаворизиращ един прокуден народ – нещо също толкова далечно за викингите). И така, русите налагат на поробените славяни религията на Източен Рим и писмеността на Дунавските българи, откъдето вземат и своето духовенство.   

Въпреки подчиненото положение на славяните в Киевска Рус и Московията, има смесване на култури, както и на гени. По тази причина българите, русите и славяните действително делят обща история, въпреки етническите и цивилизационни различия. Но тук можем да добавим също хазари, монголи, печенеги и още много народи, заставали някога на пътя на Руската и Съветската империя. Освен това, някои от сателитите по политически причини са възприели кирилицата като своя азбука, макар да нямат нищо общо със славянството и православието. Характерно е обаче, че последното се използва с еднакъв успех в мотивирането на войската и мирното население както по царско време (например в руско-турските войни), така също и от болшевишкия режим (по времето на Сталин), иначе активно ангажиран с изкореняването на християнството от бита и традицията на поробените народи. Военните инвазии на Русия в последните няколко десетилетия също са белязани от религиозен патос, въпреки че се водят от бивши сътрудници на КГБ, посветили немалка част от живота си на борбата с християнския свят. Това важи за превземането на Чечения, при което жертвите в столицата надхвърлят тези  от атомната бомба в Нагасаки, за нахлуването в православна Грузия и славянска Украйна, но най-вече за кръстоносния поход в Сирия, в подкрепата на диктаторски режим, тероризиращ местните християни. Завземането на Крим, свързан с покръстването на русите, като и речния град Киев – сърцето на старата им държава, без съмнение оказва силен мобилизиращ ефект върху колективното съзнание, подобен на завръщането в Обетованата земя за евреите, но за управляващия елит мотивите са прозаични: стратегически пристанища, полезни изкопаеми и плодородни почви, които изглежда оправдават използването на ислямски терористи, както и  забранени оръжия срещу мирното население. Ако тази инвазия постигне целта си, бъдещите поколения украинци вероятно ще я наричат руско-натовска освободителна война, ще строят паметници на Путин и ще честват 24-ти февруари като национален празник. Аналогията не е авторски принос, а официална позиция на руското правителство. Предвид свидетелствата на съвременници като Раковски, които описват руския терор над българите като много по-лош от османския, опожаряването на Стара Загора, политиката на „освободителите“ срещу нашия   национален идеал, църковната и административна независимост, прилики сякаш не липсват.

Русия: последната крепост на консерватизма и семейните ценности

Консерватизмът е своеобразна съпротивителна реакция срещу силния импулс за обновяване чрез рушене на традициите, естествено възникващ във всяко поколение. Той призовава да се  върнем към основополагащите цивилизационни норми, залегнали в старите религии. Ползва се еднакво умело от политици в лявото и дясното: от Рейгън, Тачър и Тръмп, до Сталин, Путин и Хитлер, но обикновено се асоциира с дясното, тъй като лявото се носи на стихийната вълна на революцията и прогресивизма. Левите консерватори са пост-революционери, които дават рецепта за „връщане към нормалното“ след разрухата, причинена от предшествениците им – „уловката“ е, че това обикновено става с цената на още по-голяма централизация и репресии върху гражданското общество, за които консерватизмът дава вид сакрална легитимация, като генетично вплетена висша истина (при Хитлер) или под формата на цитат от свещените книги (както е в ислямския соц-фундаментализъм). Тъкмо съчетаването на тези два аспекта създава   идеала на Мусолини за фашистката държава – мерило за морал. В този смисъл днешна Русия действително представлява музей на консерватизма от фашистки тип: държавният контрол в икономиката на страната се засилва през последните две десетилетия и според анализатори като дял вече обхваща около две трети от нейния обем. Репресиите срещу опозиция, медии граждански сдружения, показното дело срещу Ходорковски и национализацията на „Юкос“, отравянето на Политковская и Навални, както и разстрелът на Немцов показват сходството на режима в Кремъл с Третия Райх и връщането към старите традиции на сталинизма, колкото и да се опитва пропагандната машина да присъедини Путин в клуба на Рейгън, който спомогна съществено „Империята на злото“ да се сгромоляса под тежестта си, и Тръмп, който осигури на света няколко години на мир и просперитет. При левите консерватори (фашисти, нацисти или религиозни фундаменталисти), приказките за ценности са само елемент на пропагандата и тяхната несъстоятелност много бързо лъсва наяве щом се премине към действия: дали ще атакуват болници, църкви и родилни домове със забранени оръжия, или пък ще екзекутират публично жени заради неподходящо облекло, те рано или късно издават реалния си мотив.  

Има ли обаче исторически основи на руския консерватизъм, отвъд пропагандата? Ето малко статистика: Русия държи рекорд по брой аборти на глава от населението, в пъти над средното за Европа, там най-много хора умират от употреба на алкохол и наркотици, първа е и по брой на хероинови наркомани, на второ място по проституция, и в челни позиции по венерически болести, включително СПИН. Според руската пропаганда всичко това е причинено от Запада, и по-специално ЦРУ, което е поело задачата да разяде социалистическия рай отвътре. Трябва обаче да видим какви са моралните устои на този социалистически рай (СССР), за чиито крах „консервативният гуру“ Владимир Путин заяви, че бил най-голямата трагедия на двайсти век.    Съветският проект е базиран на марксистката доктрина, според която религията следва да се изкорени веднъж завинаги от човешката душа, както и семейството – от обществената тъкан. От гледна точка на християнството, болшевишкият режим, оформил днешна Русия, може да се окачестви като сатанистки култ. Начело на държавата и т.нар. „руска православна църква“ отново са инсталирани кадри на репресивните служби, обучени в диверсионна борба срещу устоите на капитализма: религия, свободен пазар, граждански права. По примера на Сталин, който при инвазията на Вермахта вади иконите от заключените черкви за да мотивира раята да се бият до смърт за неговата империя, с разгръщането на своя експанзионизъм, Путин се опира на православието като контрапункт на „прогнилия Запад“. А защо Западът прогнива с псевдо-либерален нихилизъм вероятно е трудно да се каже в едно изречение, но избягалият в Канада колега на Путин от КГБ, Юрий Безменов дава в своите интервюта и лекции още през 80-те една интересна перспектива: според него дезинформацията и активните мероприятия ангажират 85% от потенциала на агенцията, целяща да обърка и деморализира „противника“ (т.е. всяка страна, в която може да се проникне). След като СССР сменя името си на РФ, а КГБ на ФСБ, подривната дейност в Европа и Америка продължава с пълна сила, но се финансира вече с пари на „врага“. Както разяснява Безменов, и както може да бъде проследено в стари хроники на руския шпионаж от царско време, либералните движения са естествен носител на подривната пропаганда по ред причини. Няколко десетилетия след предупреждението му сме в ситуация, при която авторитарният режим в Кремъл вече си е осигурил монопол върху идеите на консерватизма. Избирането на Доналд Тръмп през 2016-та беше неочакван обрат, който руската пропаганда отигра умело, представяйки го за „човек на Москва“ докато агенти на ФСБ подслушваха офисите му и усилено работеха заедно с политическите му опоненти по скалъпено (както се доказа по-късно) дело за импийчмънт. На следващите избори САЩ беше докарана до ръба на гражданска война, a eвропейските консерватори имат нужда от водач и закрилник, какъвто Тръмп вече не може да бъде. Така Москва разпространи идеологическото си влияние в Стария континент, тласкайки консерватизма в левичарска фашизоидна посока –  пример за това е колаборацията между френския национализъм в лицето на Мари Льо Пен и  ултра-нацистката партия на Жириновски, както и завръщането на Орбан в орбитата на Русия.  

Разбира се, колкото по-неадекватен изглежда Западът, потънал в размишления за социалния аспект в дефинирането на пола и утопичните блянове за въглероден неутралитет, толкова по-разумна звучи руската контра-теза „Бог е казал да бием жените и децата си“. Експлоатацията на темата за човешките права в Европа и САЩ за политически цели се превърна в гротеска и отврати много хора до степен, че те приеха безкритично „нормалността и здравият разум“ да се диктуват от пропагандната машина на един деспотичен режим, в който човешките права не съществуват като понятие. Ако слушаме Юрий Безменов или четем кореспонденцията на руските дипломати на Балканите през XIX в., ще останем с впечатлението, че руската агентура по света работи целенасочено за подкопаване на цивилизационните устои на вражеския свят – примерът с руската пета колона у нас е показателен, но съвсем не изчерпателен: политици от висшия ешалон на властта в ЕС се пенсионират на директорски постове в руските газови и петролни гиганти. При това, Кремъл купува лобисти в целия политически спектър: шовинисти като Карин Кнайсл (бивш външен министир на Австрия, сега в „Роснефт“), социал-демократи като Кристиян Керн (бивш канцлер на Австрия, настоящ директор на руските железници) или Герхард Шрьодер (бивш канцлер на Германия, сега директор в „Газпром“), а също и умерени центристи като Волфганг Шусел (бивш канцлер на Австрия, доскорошен директор в „Лукойл“) или Йорг Шелинг (бивш финансов министър на Австрия, а след това консултант в „Газпром“).

Лесно може да се проследи ролята на тези влиятелни лобисти в гарантирането на газовата зависимост на Европа от Русия, но не трябва да забравяме, че те са само върхът на айсберга: под тях има стотици Сидеровци, Догановци и Радевци, които деморализират обществата си, следвайки повелята на Големия брат. Има ги и в САЩ – добре представени са в редиците на републиканците и демократите. Америка е основният враг, там подривната дейност започва още в средата на миналия век и през 80-те вече се смята за почти завършена, поне фазата на деморализация. Според лекциите на Безменов, следват фази на дестабилизация и криза – те се разгърнаха в САЩ и Европа през 2020-та в контекста на ковид, анти-Тръмп истерията, BLM, Antifa, глобалните затоплисти и други радикални групи, търсещи своите пет минути слава под прожекторите – т.нар. „полезни идиоти“ според професионалния жаргон на КГБ. Последната фаза в рецептата за диверсионна война е тази на „нормализация“ – именно тук се намесва и консерватизмът, и идеята за владетеля с твърда ръка (архетипа на царя), който надвива хаоса – подобно на Хитлер след слабата Ваймарска република и Путин след болнавия и вечно пиян Елцин. За разлика от консерватизма на Рейгън и Тачър, връщащ либералната демокрацията към здравите морални устои, от които тя произхожда, левичарският псевдо-консерватизъм е единствено рецепта за установяване на фашистки режим, който би следвало да се приеме за „новото нормално“. Тази идея вече се тества в Украйна, където руските служби, подпомагани от частни армии и ислямски фундаменталисти под наем, провеждат т.нар. „денацификация“ на страната, чиято основна цел сякаш е да елиминират физически представители на властта от еврейски произход. На фона на разпространяване на православието чрез бомбардиране на църкви и манастири, със заклинания на вещици, пророчества на магове и викове „Аллаху Акбар“, това едва ли изглежда толкова странно. Руската душа е широко скроена и еластична: тя побира в едно неистовата омраза към евреите и борбата с нацизма, носталгията по „соца“ и традиционните семейни ценности, православието и окултизма. А руският мужик, прекарал живота си в крепостичество и безпаметно пиянство, на драго сърце дава кръвта и месото си за да освободи другите народи от нелепата за него заблуда, че живеят в свободно общество. 

What Is the State’s Share in Russia’s Economy? | Russia Matters

Abortion Rates by Country 2022 (worldpopulationreview.com)

Prostitution statistics by country - Wikipedia

FULL INTERVIEW with Yuri Bezmenov: The Four Stages of Ideological Subversion (1984) - YouTube

Austrian ex-minister joins list of EU's pro-Kremlin lobbyists (euobserver.com)

Вещици проклеха враговете на Путин - Свят — Стандарт Нюз (standartnews.com)

What do Russia, Antifa and Black Lives Matter have in common? | The Ukrainian Weekly (ukrweekly.com)


Топ новини

виж още
Актуална тема