Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
English

Новини, анализи, мнения - Tribune.bg

Меню
  1. Начало
  2. Мнения
  3. На Трибуната – актьорът и режисьор Михаил Петров

Мнения

На Трибуната – актьорът и режисьор Михаил Петров

Разказ от първо лице за хита на сезона в Народния театър - спектакъла „Един безумен ден“

Актьорът Михаил Петров е един от доайените на Народния театър със своите стотици роли – не само на сцената, но и на големия екран. Завършил е ВИТИЗ през 1971 г. По разпределение отива в Сливенския театър, а от 1973 е неделима част от най-елитната българска трупа. Преди 10 ноември е удостоен със званието „заслужил артист”. Изиграл е едни от най-емблематичните и желани театрални роли. Михаил Петров се изявява успешно и като режисьор, а последният му спектакъл „Един безумен ден“ е най-новият хит от репертоара на Народния театър.

34 години по-късно безсмъртният текст на Пиер дьо Бомарше„Един безумен ден или Сватбата на Фигаро“ оживява отново на сцената на Народния театър. Този път под Вашата режисура. Още по-любопитно е че през 1984 година Вие сте играл ролята на Фигаро, а настоящият директор на театъра Мариус Донкин – тази на граф Алмавива. Какво е чувството да се върнете към тази пиеса, но в нова роля?

- Чувството е положително при всички случаи. Лек сантимент, без много да се разнежваме. Доста години са минали. То беше едно прелестно камерно представление. Тогава едно от първите, чиято форма наподобяваше мюзикъл. Имаше доста песни, но нямаше танци за разлика от сега. Важно е да отбележим, че музиката отново е на чудесния наш композитор Любомир Денев.

Тя е същата, само че в нов аранжимент. Има и няколко нови песни, които аз поръчах за моя сценичен вариант. Като основа, разбира се, това е пиесата на Бомарше, но в днешния вариант има доста съвременни препратки и много се различава от това, което играехме навремето. То беше доста по-скромно представление, въпреки че страшно много се харесваше от хората.

Самата пиеса на Бомарше е гениална, а гениалността си е гениалност независимо в кой век, по кое време и коя година се слуша този текст. Разбира се, че си спомняме и аз, и моят директор с особено чувство за това представление и за онези години, защото едно е да си на 30, друго е да си на възрастта, на която сме сега ние. Но, Слава Богу, действащи, живи и здрави!

Разкажете ни за Вашата сценична версия на спектакъла, с какво е по-различна? От премиерата насам „Един безумен ден“ се играе при препълнени салони, билети няма.

- Различното всъщност е това, че съм дописал доста нови сцени, водейки се от няколко различни обстоятелства. Едното е, че исках да изравня ролите дотолкова доколкото е възможно. Защото в един ансамблов спектакъл, такъв какъвто е нашият, е много важно всички актьори да получат достатъчно възможност и поле за изява. Иначе много трудно можеш да ги ангажираш да бъдат концентрирани и да играят в представление, в което ролите са неравностойни.

Тук обратното се получи. С много старание и много желание дописах ролите на голяма част от персонажите, за да мога да използвам пълноценно всички, които участват в спектакъла – 15 актьора и четирима музиканти, общо 19 човека. Характерното за днешното, съвременното, моето представление, а не онова, което правехме преди години е, че има 10 танца и 12 песни. То като форма наподобява, разбира се, мюзикъл, но в никакъв случай не е мюзикъл, защото както знаем доминантата при мюзикъла са музиката и танците, ако има достатъчно такива.

Докато тук, имайки предвид гениалността на текста, именно той е този, който доминира. Не може музиката да бъде на първо място. Тя е един компонент, който страшно обогатява спектакъла. Имаме една прекрасна музика на Любо Денев. Един великолепен музикален педагог, какъвто е Евгени Господинов научи тези 15 момчета и момичета да пеят почти съвършено. Марияна Крънчева е хореограф.

Една великолепна хореография, в която десет танца се играят и то ансамблово и хармонично. Всички актьори танцуват, което е изключително трудно. Това все пак са драматични артисти, а не американски актьори, които са подготвени за мюзикъли, нали! В продължение на три месеца нашите актьори под мое наблюдение, обгърнати с много любов и внимание от педагозите, работиха страхотно и наистина нивото на танците и на песните е много високо, а за драматични актьори, каквито са актьорите в Народния театър, е изключително високо. Това страшно заразява и тях самите, и публиката! Има хора, които го гледат за трети и четвърти път вече представлението! Дай Боже все така да е!

В представлението участват много талантливи млади актьори. По какъв начин успяхте да ги мотивирате, имайки предвид, че техните роли са изпълнявани от истински театрални легенди?

- Ако щете и това ги мотивира – че дадена роля я е играл еди кой си и те го познават, макар да не са гледали онова представление, защото някои от тях дори не са били родени или току-що са се раждали тогава. В историята на българския театър, а и на Народния театър, тези имена са колоси или легенди, добре да приемем, че сме станали легенди, във всеки случай едни много силни, добри актьорски поколения имаше в представлението. Това не е малка предпоставка за мотивация.

Другото е, че като форма този спектакъл е много различен от всичко онова, което се прави в българския театър, пак казвам то не е мюзикъл. Аз жанрово го определих като карнавал и то наистина прилича много на карнавал, защото се съчетават музика, танци и живопис! Малко абстрактна, но съвременна живопис. Има мост между класиката и съвремието! Едни изключителни костюми на Елена Иванова, невероятни!

Всички тези красиви неща, които се случиха в този репетиционен период, бавно и постепенно заразяваха един, двама, трима, докато сега в момента те се обичат помежду си в най-общия и най-красивия смисъл на думата. Това е един колективен, ансамблов спектакъл, в който няма празно място. Всички играят великолепно, като един са, много се харесват, бойци са, защото, за да се стигне до този резултат, наистина беше необходим неимоверен труд, просто много любов! Мисля, че любовта в най-добрия смисъл е водещото начало на целия този проект!

Изключително силна, ярка е визията в този спектакъл – пищните костюми, атрактивната хореография и не на последно място музиката. Чия беше цялостната идея и как беше постигнат целият този разкош?

Цялата визия за спектакъла аз съм я разказвал на хората, с които трябваше да работя – моя постановъчен екип. Специално за костюмите работих с Елена Иванова, която е на ръба на гениалността. Не за първи път прави изключителни костюми, но този път надскочи себе си. Те наистина са изумителни и това е изцяло нейна заслуга. Тук аз само съм дал някаква посока на цялостния облик и вид на спектакъла.

По същия начин мога да кажа, че са страхотни и танците. Има една особена хармония между всички компоненти, които сме вложили в спектакъла. Всичко е органично свързано и това дава цялостния облик на едно много естетично направено, много красиво и същевременно дълбоко представление. Представление с послание. То преди всичко забавлява, но вътре има много сериозни смешни и тъжни неща, които циклично се повтарят в живота.

Пиесата сама по себе си е уникална, защото се знае, че тя е провокирала избухването на едно от най-значимите събития в човешката история – Великата френска буржоазна революция. Тя избухва няколко години след появата на спектакъла, но заради нея самият Бомарше е бил затворен в Бастилията, защото е казвал прекалено силни и оскърбителни истини за властимащите. За да го подкрепят, парижани излизат по улиците и протестират. В крайна сметка обстоятелствата така се наслагват, че се стига до самата Френска буржоазна революция. За да може една пиеса да има такава енергия и такъв заряд, можем да си представим за каква пиеса всъщност става въпрос!

Наскоро посрещнахме 2019 година, какво ще си пожелаете?

- Пожелавам си първо да сме живи и здрави всички, защото това е нещо абсолютно задължително, най-важното – и близките ми, и аз самият, моето семейство и обкръжение, моите прекрасни актьори! Когато казвам прекрасни, не влагам грам демагогия. Аз много ги харесвам, много ги обичам, много им вярвам и те се справят блестящо! Да продължават да имат все такава многобройна публика, която все повече да ги обича! Искам да направя с тези хора или с голяма част от тях още едно представление през 2019 година – също толкова значимо и толкова обичано от публиката!

Андреа Драганова  


Коментари (0)

Няма коментари.

Добави коментар




Топ новини

виж още

Актуална тема

Мрежата

виж още