На Трибуната – Георг Георгиев: Радев с отсъствие ли почита паметта на жертвите на комунизма?

30 години плащаме за греховете на комунизма в политически, социален, икономически, граждански и обществен смисъл

На 1 февруари почетохме паметта на жертвите на комунистическия терор у нас. 74 години се навършват от деня, в който комунистическата диктатура избива интелигенцията на страната и обезкръвява политическия, военен и интелектуален елит. И днешният ден на чествания мина под знака на крещящото отсъствие на президента Румен Радев. За политическите знаци, трагедията и народната памет – интервю за Tribune.bg с Георг Георгиев, зам.-министър на външните работи и лидер на младежката структура на ГЕРБ.

Как бихте коментирали това, че президентът на България не е тук на Мемориала на жертвите на комунистическия режим за поредна година? В момента е на посещение в Португалия.

Реален факт е, че президентът Румен Радев отново не е тук, не е идвал откакто е започнал неговият мандат. Този човек миналата година каза, че имало различни гледни точки по отношение на комунизма, имало различни слоеве в обществото, които подхождат към тоталитарния човеконенавистен режим по различен начин. И поради тази причина, той, като обединител, не искал да идва тук.

Аз питам тогава – по какъв начин се обръща с уважение към наследниците? Как почита паметта на жертвите, на мъчениците? Как почита всички тези хиляди, които са изписани зад нас? Как едните може, другите – не. Това показва, че такива дни като днешния трябва да стават все по-популярни и все повече хора да знаят. Защото само тогава ще има заслужената нетърпимост към един подобен тип поведение.

Какви са щетите, които нанася комунистическият терор и какви белези оставя върху българите за поколения напред?

45 години терорът е пряк и непосредствен, с цената на хиляди животи, с цената на още стотици хиляди директно повлияни от това, което се е случило. Почти 30 години вече плащаме греховете на комунизма в политически, социален, икономически, граждански и обществен смисъл.

Самият факт, че днес имаме все още хора, които отиват и поднасят цветя по повод 9 септември 1944 година, показва, че уроците не са научени. И за грешките не са поискани извинения. Тогава, когато водиш гражданите си в един мрак, в една абсолютна липса на свобода на изразяване, на воля, на начин, по който да демонстрираш, че си жив човек, няма как това автоматично само с настъпването на промените да се измени в човешката психика.

И аз си давам сметка. Прогресивните сили обаче имат ангажимента за това зверствата на комунизма да бъдат изучавани в училище. Тази изкуствена носталгия, която се създава, трябва да бъде прекъсната. За съжаление тя се възпроизвежда от наследниците, които не се отричат от грешките на своите предци. Комунизмът по нищо не отстъпва на националсоциализма и на фашизма. Той е от същия тип крайна диктатура, която с цената на кръв е крепяла своята власт.

От тази гледна точка ние няма как да теглим разделителна линия, особено тогава, когато към днешна дата ние имаме партия, честваща 49-и конгрес, 120-годишнина. Което означава, че тя се приема за правоприемник на онова, което е поставило началото на комунистическия режим в България. Това е недопустимо!

Жива ли е паметта за зверствата на този режим днес? Какво знае и какво не младото поколение за комунизма и по какъв начин тази тема се преподава в училищата? Какво още е нужно в тази посока?

Българското правителство, поставило си за цел и основен момент в управленската си програма именно образованието, акцентира изключително върху това тоталитарните режими да намират своето място в учебните програми. Това е необходимо, за да може да се създаде една ясна представа, една точна информираност, базирана на историческите факти. Едва тогава младите хора, познавайки, ще знаят, че това, което се е случило, никога повече не бива да се повтаря!

Ние сме гарантите за демократичното бъдеще на България! Това не е клише, това не е пожелание, това е фактология, с която ние сме длъжни да се съобразяваме. Онези, които са живели в условията на тоталитарния режим, няма как да бъдат убедени, че той не може да се повтори. Трябват им едни стълбове на обществото, които винаги да порицават тогава, когато се виждат проявления на комунизма. Някой трябва да даде уверението, че тази страна окончателно се е отървала от тежкото наследство на комунизма. А ние имаме нужда от това във всеки един смисъл!

Андреа Драганова