На Трибуната – Иво Христов: Тръмп е в „мъртва хватка“ между Камарата на представителите и Сената

В седмицата, когато Тереза Мей оцеля и ще води Великобритания към Брекзит, а френският президент Макрон продължава да е под натиска на „жълтите жилетки“, tribune.bg се обърна за коментар към социолога Иво Христов.

Готви ли се Европа за смяна на курса?

- Първо, много пъти съм казвал, че няма такова нещо Европа като единен субект. Това е конструкт. Това е идеологически конструкт. Когато Жан Моне и бащите, основатели на Европейската асоциация за въглища и стомана, постигат споразумение за това казват – създадохме Европа, а сега следва да създадем европейци. Е, това се оказа нерешима задача.

По една особена причина, а именно уникалността на Европа като място без унификация. Силата на Европа е, че е място без унификация, че различните цивилизационни клъстери пребивават на тази изключително ограничена територия. Но тези противоречия, които бяха под капака на нещото, наречено Европа, дълги години по времето на Студената война, бяха потискани от факта, че източната част беше протекторат на СССР, а западната – на САЩ.

Европа беше окупирана от две супер сили с европейски цивилизационен произход, но имаха и глобален обсег. Когато СССР се оттегли от това състезание, американците грешно си помислиха, че те са спечели Студената война. Това създаде илюзия, че за последните 20-30 години са наложили еднополюсния модел. Противоречията бяха задържани вътре в Европа, бяха темперирани и регулирани и от факта,  че Западна Европа погълна Източна Европа – с НАТО, с ЕС и т. н.

Те буквално изсмукаха ресурсите на Източна Европа. Отидете в една Прибалтика и ще видите Латвия, която е наполовина, другата половина от населението го няма въобще. Балтийският модел, който ни сочат, е ужасяващ. Европа си купи време за сметка на задълбочаването на базовите си проблеми. Така че в момента бере плодовете от това.

При тези влияния ще успее ли Америка да остане на кормилото на Европа?

- Коя Америка? Това е другото клише. Мога да кажа, че „в РИМ има гражданска война“, ако ползваме тази аналогия за САЩ. Имаме нов император, който не е дошъл на власт. Вече втора година от управлението на Тръмп, той реално не управлява. Той е блокиран. Частичните избори за долната камара на американския парламент показаха патова ситуация. Демократите спечелиха долната, а републиканците удържаха горната или Сената, така че се получава „мъртва хватка“ между двете страни.

Поради това Америка няма единен курс. Курсът на Тръмп и силите, които стоят зад него, е да задухат всички колективни структури, които бяха създадени в Европа след Втората световна война. Зад Тръмп стоят изключително сериозни хора. Не бива да се подлъгваме под хулиганската му визия, която всички либералстващи медии ни показват. Той е инсталиран там неслучайно. Второто нещо, очевидно е, че сегашната американска администрация иска да издълбаe отвътре всички тези структури – НАТО, ЕС, както стана с други международни договорки и да се мине на билатерални отношения.

На двустранни договорни отношения? Да преговарят поотделно?

- Точно така. Една тристамилионна сила винаги може да смачка която и да е от тези страни в ЕС.

Остана ли Европа без лидери?

- Що за лидери са това. Представете си каква беше Европа на 60-те, дори на 70-те години.

Де Гол, Ширак, Хелмут Кол…

- Това са титани, това са колоси във всяко едно отношение и вижте тази сегашни лидери с манталитет на джудже. Те са интелектуални джуджета, така че само мързеливият може да бъде изненадан от това, което се случва. Имам предвид ленивия интелектуално. Взривиха се всички онези противоречия, които съществуваха латентно и преди, за които външно-политическият капак не им даваше възможност да се развият. Противоречията между Севера и Юга на Европа, между европейското ядро и периферията, противоречията вътре в източна Европа и разбира се, главният ментор – американската администрация, използва всичко това и подклажда тези противоречия. Тук няма невинни. Същото това го прави и Русия. Нито Америка, нито Русия имат интерес от силен европейски проект.

Как ще се развият проектите „Белене“ и „Български поток“?

- Изхождате от погрешната представа, че България е субект и има право на решения. Американската позиция е ясна – никакви руски енергийни проекти. Това е военен въпрос. Много просто, ако Русия увеличава газовите си доставки за Европа, тя индиректно контролира Европа. На втори план, тя инкасира и съответните средства.

Както казваше един американски генерал – значи излиза, че ние трябва да финансираме вашите военни програми! Поради което ще има огромен натиск върху всяка една от страните поотделно. Искам да видя каква ще бъде формулировката, с която и този път ще кажат хубавия руски анекдот: „искаше ни се по-добре, а стана както винаги“.

Русия обаче спира транзита през Украйна в края на следващата година и тя няма да промени това? Целта на Америка е да я накара да промени плановете си и да не рухне режима на Порошенко ли?

- Той режимът на Порошенко с тази цел беше създаден. Целият проект Украйна беше създаден с една цел да изгори и да задържи Русия. Справка – дребната игра на нерви в Керченския пролив. Това е само едно начало.

Вие твърдите, че игра на нерви ще бъдат и опитите да възобновим двата енергийни проекта?

- Точно така. За съжаление. Аз съм техен привърженик, защото това дава технологично бъдеще за нашата страна. За съжаление нито един от тези проекти няма да се случи.

„Определете се“ ни каза Путин преди време?

- А и руският посланик тук. Той не го е казал случайно. Той си мери думите, даже всяка дума и запетайките. Да ви припомня студията на Иван Хаджийски „Социализмът в Троян“. 1901 г. в Троян се провежда първата социалистическа манифестация. Отпред вървяла циганската музика и с тъпан и зурли свирела „Интернационала“, следвали я трима организирани социалисти, а зад тях една сюрия дечурлига. Най-интересното е как върви манифестацията – единият крак на манифестантите бил на тротоара, а другият на улицата. Хем сме на манифестацията, хем не сме. Това е положението на България в момента.

Шансовете за успех?

- От американска гледна точка позицията е ясна – анализаторите им считат, че Русия се намира в най-слабата си позиция от историческа гледна точка. И понеже основният противник на Америка в 21 век е Китай, те бързат да довършат Русия, преди да обкръжат Китай. Те смятат, че режимът в Москва е пътник. Имат основание, доколкото голяма част от руската върхушка е прозападна и е готова да продаде и майка си.

От друга страна те смятат, че Русия може да бъде принудена с външен и вътрешен натиск да смени своята геополитическа позиция и режим. Разбира се, че има една малка подробност, те не познават Русия и руския манталитет. Но такива са техните предположения. Ние сме малка брънка от тази голяма битка. Така че ако ме питате за прогноза, аз си мисля, че 2019 г. ще бъде решителна година.  Аз лично смятам, че ще има много голям натиск върху българските елити.

Меркел обаче няма да се даде така лесно.

- Първо Меркел е миналият ден. Първата реч на нейната заместничка беше дълбоко русофобска. Тя каза, че подкрепя спирането на руските енергийни проекти. Разбира се, това не зависи от нея, тъй като това зависи от германските индустриалци. В условията на санкции, т. е. 2018 г. 60 млрд. евро са преките чуждестранни инвестиции на Германия в Русия. Те се изравниха с пика на германските инвестиции в Русия през 2013 г. Кошмарът за англо-саксонските теоретици  и практици в политиката е каквато и да било симбиоза между Русия и Германия.

Моника Гаджанова