Наиграването на „Демократична България“

Димитър Стоянов, коментар специално за Tribune.bg

В последния ден от възможността за регистрация на листите с кандидати за народни представители в един от многомандатните избиратели райони в страната (Стара Загора, 27 МИР) се случи нещо, което на пръв поглед изглежда едновременно трагично и комично – Районната избирателна комисия отказа да регистрира листата с кандидати на „Демократична България“, което отприщи една административна, а вече и съдебна битка, след като Централната избирателна комисия с много голямо мнозинство реши да потвърди решението на РИК – Стара Загора. Следва да се отбележи, че подобно събитие е може би прецедент в историята на демократичните избори в България, поне от началото на политическите промени след 1989 г. Никога досега политическа сила, която само до преди няколко месеца претендираше за връчването на проучвателен мандат за съставяне на правителство, не се е поставяла сама в подобна ситуация.

Самият „старозагорски случай“ на „Демократична България“ има разнообразни процедурни особености. Съгласно мотивите на Районната избирателна комисия и описаната фактическа обстановка е установено неизпълнение на законова норма от Изборния кодекс във връзка с представянето на необходимите документи, дадени са указания, както и срок непълнотите да бъдат отстранени. След тяхното отстраняване РИК с абсолютна сигурност са щели да регистрират кандидат-депутатската листа. Следва разправия, онлайн кореспонденция от частен адрес на електронна поща, разнасяне на флашки след крайния срок на регистрацията. Резултатът не закъснява и РИК се произнася с решение.

Разбира се, от „Демократична България“ поемат в атака с конспиративен дух по медиите и социалните мрежи, както и подават жалба през Централната избирателна комисия. В случая ЦИК приема мотивите на РИК и потвърждава решението за отказ на регистрацията на листата. Решението е прието със значително мнозинство – общо 13 души от 15-членния състав на комисията подкрепят взетото от РИК Стара Загора решение с изключение на двамата представители на „Демократична България“ (Цветозар Томов и Любомир Георгиев). От ДБ веднага сезират нова конспирация и излизат с изключително нелепата теза за сговор на „мнозинството на ГЕРБ и ДПС“ в комисията, което по служебен път искало да ги изключи от участие в изборите. Тук е редно да се отбележи, че след промените в Изборния кодекс от месеците април-май 2021 г., предшестващи изборите от 11 юли, ЦИК има изцяло променен състав и коренно различна процедура за своето конституиране. Централната избирателна комисия се назначава с указ на президента по предложение на парламентарните групи въз основе определен квотен принцип. В този ред на мисли е редно да се отбележи, че ГЕРБ имат числом и словом четирима (4) представители, а ДПС двама (2), което прави по-малко от половината от 15-членния състав на ЦИК. Решението също там е взето с подкрепата на „Има такъв народ“, БСП, „Изправи се! Ние идваме!“, а докладчик по жалбата е самият председател на ЦИК Камелия Нейкова, квота на ИТН.

Следващата стъпка в наратива на „Демократична България“ се превърна обстойно обяснение как РИК и ЦИК се намират в XIX век, а те са алфата, омегата и повелителите на електронното управление и как би следвало да се признава регистрацията с електронен подпис. И докато този въпрос тепърва ще се решава от съда, тъй като включва казус за приложимостта на европейски нормативен акт и преценка дали има колизия между законова норма от Изборния кодекс и въпросния регламент, както и преценка дали този регламент изобщо има приложимост спрямо изборния процес и свързаните с него административни производства (според мнозинството от ЦИК – категорично не), то текущата ситуация има един доста по-голям и доста по-политически характер.

Въпросите, които трябва да се погледнат извън чисто юридическия спор, са следните – „Демократична България“ до появата на политическия проект на Кирил Петков и Асен Василев, имаше уверен път в излизането в челната политическа тройка на парламентарните избори. Коалицията успя да надмине по своя изборен резултат всички политически проекти на нейните съставни партии от миналото – започвайки от ДСБ през 2005 г., Синята коалиция през 2009 г., Реформаторския блок през 2014 г., самостоятелното и доста тъжно явяване на избори на „Да, България“ от 2017 г.

В 45-то и 46-то Народно събрание под различна форма лидерите на коалицията обявиха своята заявка за връчване от страна на президента на проучвателен мандат за съставяне на правителство. Излизането в челната тройка и дори заемането на хипотетично второ място на евентуални парламентарни избори щеше да направи връчването на мандат за съставянето на правителство задължителна от страна на президента. Съдейки по днешните социологически проучвания, „Демократична България“ остават далеч зад Кирил Петков и Асен Василев, БСП и Слави Трифонов. В този ред на мисли нормално ли е политическа сила с такава голяма претенция за незаобиколима роля за управлението на държавата, да внася документите за регистрация на листите си по-малко от час преди изтичането на крайния срок за това?

В своята реторика „Демократична България“ традиционно заявява изключително амбициозни цели – от мащабна конституционна съдебна реформа, прекрояването на устройствения закон за съдебната власт и процесуалните закони, коренната промяна на множество материални закони, изграждането на електронно управление и рязко увеличаване на доходите на населението като резултат от тяхната програма за реформи. Какво ни казва Стара Загора? Лидерите на коалицията внасят документите си за регистрация по изключително мърляв начин, размятат някакви разпечатени и незаверени хартии, неподписани по надлежния ред, след това изпращат писма от електронна поща, различна от регистрираната в ЦИК за официалната кореспонденция, размотават електронни файлове и връхлитат в заседание на РИК, за да предадат флаш-памет. Дали това е поведение, което съответства на огромната претенция за капацитет за реогранизация на цялата обществена, икономическа и социална машина?

Прокрадна се и определена теза за вътрешни търкания в коалицията, които са довели до това събитие. Но каквато и да е причината за него, то е индикативно за едно нещо – абсолютното несъответствие между заявената от „Демократична България“ претенция и реалното изпълнение на дори елементарни законови процедури, в които те най-малкото имат дългогодишен опит с явяването на избори. И все пак, ако основната ти политическа реторика е построена около спазването на върховенството на закона, то би било редно и самият ти да спазваш основните правни предписания. Нещо повече, ти си готов да жертваш над десет хиляди избиратели (на изборите на 11 юли ДБ получиха 10 525 гласа в Стара Загора, с 2 000 повече отколкото на 4 април 2021 г.) и да предадеш хората, които два пъти са ти гласували своето политическо доверие, или поради собствената си некомпетентност, или поради невъзможността да сложиш дори най-елементарната си коалиционна комуникация в ред и да се явиш на избори. Подобно „наиграване“ не е присъщо на политическа сила, която има претенцията да участва в управлението на държавата. То е характерно за съвсем друга конюнктура. Невъзможността да поемеш отговорност за собствените си действия, да бъдеш отговорен пред собствените си избиратели, да бъдеш отговорен в изпълнението на елементарна бюрократична процедура, означава само едно – ти не можеш да носиш отговорност и за управлението на държава.

***

Димитър Стоянов е юрист, специализиращ в областта на конституционното право и административното право и процес. В периода 2017-2021 г. е експерт в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната реформа.

Автор е на публикации по правна, историческа и външнополитическа тематика.