„Нравится, не нравится, империя развалится“ – възможна ли е дезинтеграция на Руската федерация и какви са ходовете на Путин?

Димитър Стоянов, коментар за Tribune.bg

Много често се застъпва тезата, че след 24 февруари 2022 г., когато започна руското нашествие в Украйна, живеем в нова геополитическа реалност. И, разбира се, тя е изключително основателно. Войната на Русия срещу Украйна не е изолиран местен конфликт в далечен край на света или спорадично случил се сблъсък на армии. Сам по себе си той представлява най-мащабната война на територията на Европа от времето на Втората световна война насам – фронтът, започващ източно от Харков и свършващ северно от Херсон - се простира на почти 1 000 километра разстояние, две огромни армейски групи с най-съвременното въоръжение се сблъскват пряко една срещу с пехота, артилерия, авиация и настъпателните операции и отстъпленията приличат повече на тези от предишните големи европейски войни отколкото от някой от съвременните конфликти, водени след началото на XXI век. Русия и Украйна също са два ресурсни гиганта, които снабдяват останалата част от света с енергоресурси, минерали и полезни изкопаеми, зърнени култури, дървен материал и т.н. Пряко се видяха икономическите последствия от този конфликт, които засегнаха целия останал свят – от инфлацията и рекордните цени на енергоресурсите до недостига на суровини за цели сектори.

Ако има нещо, което не потръгна както трябва за Руската федерация и режима на Владимир Путин, това е ходът на войната. Очакванията в Кремъл, а и голяма част от Западния свят бяха, че Украйна ще падне бързо, руската армия ще превземе Киев за няколко дни, а украинското правителство ще се оглави от марионетъчна прокремълска власт. Нито едно от тези очаквания не се сбъдна. Украинската армия и народ се оказаха изключително жилави и с желание за борба, западната военна подкрепа за тях спомогна не само да закрепят положението, но дори и да започнат настъпателни операции. Руското отстъпление при Купянск и Изюм, потопяването на крайцера „Москва“, оттеглянето на руската армия от Киевска, Сумска и Черниговска област, многото жертви показаха дефицитите на военното усилие на Кремъл и въоръжените сили на Путин. Така Русия се оказа в една патова ситуация, която може при неблагоприятен за нея изход за постави под съмнение самото съществуване на Руската федерация като субект.

В историята на Русия войната и вътрешнополитическите трансформации винаги са водили до много тежки преобразувания. Рухването на Руската империя през 1917-1918 г. и последвалата гражданска война, както и разпадът на Съветския съюз през 1991 г. и последвалите го войни (текущата война между РФ и Украйна е пряко свързана с тези исторически събития) в периферията на бившата комунистическа империя са два много индикативни примера. И двата имат нещо общо в себе си – структурата на руско-съветското държавно управление винаги е била силно концентрирана около единен център на властта, а неговото пропадане е довеждал до национални конфликти по цялата периферия на империята. Появата на национални републики след Октомврийската революция през 1917 г. по много параметри е идентично с така наречения „парад на суверенитетите“ от 1991 г., когато бившите съветски републики образуват самостоятелни държави. Въпросът тук е следният – какво би се случило, ако руската армия претърпи поражение в Украйна, и нейното поражение като една от най-силните основи на властта на Кремъл, доведе до падането на режима на Владимир Путин и трансформацията на структурата на властта в РФ? На първо място, следвайки най-пресния исторически пример от падането на Съветския съюз, това може да доведе до национална съпротива и желание за независимост в различни периферни области на съвременната руска държава. Днешната Руска федерация е многонационална държава, в чиито състав влизат над 120 народности, всеки от които има своите национални особености и народопсихология. Смяната на властовата структура е огромна предпоставка за национални вълнения на територията на федерацията, желание за излизане от нейния състав и потенциално за война, каквато се е наблюдавала през 90-те години в Чечня.

В XXI век обаче нито един конфликт не остава изолиран в своите собствени граници и неминуемо се превръща в международен проблем поради взиамосвързаността на света. Един военен конфликт в рамките на една териториална дезинтеграция на Руската федерация ще породи икономически проблеми в региона, съпътствани от бежански вълни към Европа и други държави и ще постави под риск цялата система на международна сигурност. Руската федерация е държава, която разполага с над 5 000 ядрени бойни глави. Възможността те да попаднат в ръцете на радикални елементи при евентуален разпад или дезинтеграция на РФ представлява сама по себе си огромен риск. Същото може да се каже и за количествата конвенционално въоръжение, които се намират на територията на Русия. Те могат да се превърнат в предпоставка за продължаващи с десетилетия военни конфликти на територията на Руската федерация.

От гледна точка на съхраняването на властовата структура в РФ и недопускане на поражение, което може да се превърне във вътрешна катастрофа, режимът на Владимир Путин ще предприема различни действия в посока ескалация на военния конфликт с цел да се постигне поне една минимална визия за победа, способна да убеди собственото му население в някакъв успех. Войната ще се ескалира допълнително – мобилизацията на 300 000 души, които да бъдат изпратени в Украйна го показва. Сраженията ще се ожесточат, а РФ ще предприеме стъпки чрез нелегитимни референдуми да анексира окупираните от нея територии (Донбас, Запорожие и Херсонска област). Ожесточаването на конфликта означава все по-далечна възможност за мир. В този смисъл Руската федерация ще се опита да изтръгне каквото може в една максимална степен от Украйна, за да може нейното управление да се легитимира пред населението и да запази относителна вътрешна стабилност. В противен случай то ще бъде обречено на загубата на всякаква вътрешна легитимност и пред него ще се открие възможността за падането от власт, а оттам и за започване на процеси по териториална дезинтеграция на самата Руска федерация.

Тепърва предстои да се види как ще продължи ескалацията на войната през зимните месеци и каква ще бъде развръзката на силно притеснителни казуси като ситуацията около АЕЦ „Запорожие“. Но едно е сигурно – военната, икономическата и социалната перспектива пред властта в Кремъл изобщо не изглеждат благоприятни. Възможността чрез тях да се развият други вътрешни процеси изобщо не е малка. А режимът на Путин ще прави всичко възможно, за да удържи властта в ръцете си.

****

Димитър Стоянов е юрист, специализиращ в областта на конституционното право и административното право и процес. В периода 2017-2021 г. е експерт в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната реформа.

Автор е на публикации по правна, историческа и външнополитическа тематика.