Обидната пропаганда

Димитър Петров, коментар за Tribune.bg

Военната агресия на Русия в Украйна разделя българското общество – кой е виновен за създалата се ситуация, каква позиция трябва да заеме България, на коя от страните може да се вярва повече и т.н. Има обаче един аспект, за който се предполага, че сме постигнали консенсус – бежанците и нуждата да им помогнем. Като държава и в лично качество, всеки според възможностите си.

Уви, в интернет пространството, а и не само, напоследък се налага опорката как България помагала на украинските бежанци, докато в същото време пренебрегва собствените си граждани – пенсионери, безработни, самотни майки, които също имат нужда от помощ. Особено популярно е внушението „докато вие помагате на украинците, пенсионери ровят по кофите от глад“. Целта е ясна – да се влияе върху обществените нагласи по отношение на войната. В полза на руската страна, разбира се.

Тук давам един подходящ пример: този пост във Фейсбук включва почти „пълната програма“ на хибридните опорки по темата, а също така към момента на писане на настоящия материал вече е натрупал над 13 хиляди харесвания и над 9,3 хиляди споделяния.

Да видим за какво иде реч.

Освен че противопоставянето на една група страдащи на друга е адски долнопробен похват, изтъкваните „аргументи“ дори не са верни. Например:

Едно внушение: държавата не намира пари за българските пенсионери, а в същото време харчи пари за украинските бежанци.

Фактите: в държавния бюджет за 2022 година са предвидени над 7 милиарда лева за изплащане на пенсии, което формира около половината от общия бюджет на НОИ за пенсии. Тоест, на всеки лев за българския пенсионер, който идва от пенсионни осигуровки, се пада още един директна дотация от бюджета. Защо това е така, е дълга тема, като най-простото обяснение се крие в демографския дисбаланс (твърде малко работещи хора днес трябва да изплащат пенсиите на твърде много хора от поколенията на следвоенния „бейбибум“). Което всъщност е и основната причина за ниските пенсии. Няма как пенсиите да са високи, ако се разчита само на държавата. Така е не само у нас, а и на много други места – САЩ, Италия, Гърция… Ако искаш да имаш голяма пенсия, трябва да се самоосигуряваш допълнително. А в страните, които са известни с високия стандарт на своите пенсионери (основно скандинавските), хората не само имат своите лични пенсионни партиди, но и са длъжни да ги управляват като индивидуално инвестиционно портфолио. Но да не се отплесваме.

На фона на тези 7 милиарда (близо 600 милиона лева на месец) как изглеждат помощите под формата на 40 лева на ден на човек (за хотелиери, които приютяват бежанци)? За 50 хиляди души това прави 60 милиона лева или 10 пъти по-малко. А и тази мярка е временна – сега ще се изплаща за периода от 24 февруари до 31 март, а към 31 май бежанците ще трябва да напуснат хотелите в морските курорти (заради летния туристически сезон).

Друго внушение: бежанците се ползват с безплатна медицинска помощ, докато българите не получаваме адекватна такава.

Фактите: „безплатната“ медицинска помощ всъщност е освобождаване от плащане на здравни осигуровки, което трае докато съответните хора започнат работа. След това, и на тях им се удържат „здравни“, както на всеки от нас.

В същото време през август 2021 година близо 850 хиляди български граждани са имали задължения към НЗОК под формата на неплатени здравни осигуровки на обща стойност над 203 милиона лева. Е, кое натоварва повече здравната ни система: 50 хиляди бежанци (етнически българи, руснаци и украинци), които получават безплатни медицински услуги, или от години влачените задължения? Интересно, дали сред онези 9,3 хиляди души, споделили поста, няма такива с неплатени (по тяхна вина, не на работодателя) здравни вноски?...

Трето внушение: за украинците веднага се намери работа, докато българи се явяват на интервюта без да бъдат наети.

Фактите: Българската икономика изпитва отчаяна нужда от работна ръка и това може да бъде потвърдено от всеки работодател. Ако някой не успява да си намери работа, значи или търси в неподходящ за него сектор, или не притежава дори базови трудови умения и навици. И това беше валидно още преди да дойдат бежанците. В същото време няма никакви податки, че те подбиват трудовия пазар. Които, за разлика от повечето българи, ще трябва да плащат и наем.

Следващо внушение: самотните майки, работещи на минимална заплата, се чудят как за тях няма повече пари, а за други има.

Фактите: бежанците тук се оказват точно в ситуация на (деца на) самотни майки – бащите воюват там. А заплатите (когато са в частния сектор) се формират на пазарен принцип, а не според нуждите на самотната майка (била тя българка или бежанка от Украйна). Просто бежанците се сблъскват с нашенските реалности.

А внушението, че български пенсионери гладуват, заслужава специално внимание. Преди всичко такова вменяване на вина е обида към българския народ като цяло. Ако някой възрастен човек у нас гладува, вината е на неговите деца и внуци, че са допуснали това. Аз лично не познавам човек, който да е оставил родителите си да гладуват. А вие?

Едва ли някой си въобразява, че у нас всичко е цветущо. Социалните проблеми съществуват – тях ги имаше преди войната в Украйна, ще ги има и след нейния край. И те трябва да бъдат решени. Но това е дълъг процес. А сегашната бежанска криза изисква форсмажорни решения.

Българският народ в миналото е показвал състрадателност – и към своите сънародници-бежанци след войните, и към арменците, и към руските белогвардейци. Показва и сега – въпреки гнусната пропаганда. На която трябва да се даде отпор. Включително с разобличаване на подобни обидни внушения.

П.П. Този месец Съветът на ЕС одобри помощ в размер на 3,4 милиарда евро за държавите членки, приели бежанци от Украйна. Сред тях е и България…

***

Димитър Петров е магистър по Социология от СУ „Св. Климент Охридски“ и Магистър по Tourism Destination Management от NHTV Breda University of Apllied Sciences, Холандия.

Член на Контролния съвет на Младежки консервативен клуб. Секретар е на „Един завет“ – клуб на потомците на офицерския корпус на Царство България