От „има как“ към „ма как така“ – неволите на „промяната“

Димитър Стоянов, коментар за Tribune.bg 

С пресилен ентусиазъм привържениците на новото политическо обединение между „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ откриват предизборната си кампания из страната. Ако слушаме техните призиви без да се съобразяваме с реалността, ще останем с впечатлението, че на политическия небосклон се е появила коалиция, която по своя размах е равносилна на ранното обединение на демократичните сили от 90-те години на миналия век. Ако обаче се осланяме на реалността и на фактите, ще видим, че коалицията между „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ е поредният зле скалъпен политически Франкенщайн, произлизащ от дните на институционалния и политически хаос обхванал България през последните две години – с всичките последствия от това. Което, разбира се, не пречи на проманджиите от паралелната вселена да издигнат предизборния лозунг „Има как!“, с който да обявят, че те са някаква експертна и можеща политическа алтернатива. Каквато обаче и собственото им управление доказа, че не са…

Но нека да започнем малко по-отдалеч. Вдъхновените под юмрука на Румен Радев летни протести от лятото на 2020 г. и първите явни симптоми на политическата криза след злополучните избори от 4 април 2021 г. и още по-злополучното 45-то Народно събрание родиха серия от политически формации, които от една страна назоваваха и назовават себе си „промяна“, а от друга имат една ясно поставена пред себе си цел, която е свързана не само с политическото, но и физическото отстраняване на ГЕРБ от обществения живот в страната. Две години по-късно, след всичките шумни анкетни комисии по ревизия (вече позабравени), незаконни арести на политически лидери, непрекъснати атаки и проверки, целта остава също толкова далечна, колкото беше и в самото начало – „промяната“ не успя да „изчегърта“ ГЕРБ, а на последните парламентарни избори партията победи формацията на Кирил Петков и Асен Василев с преднина от над 150 000 гласа. И така на фона на предстоящите парламентарни избори, както и на собствените си вътрешни турбуленции, предизвикани от разпада на управлението им и хаоса, който беше завещан след него, „Продължаваме промяната“ направиха коалиция с „Демократична България“, към която се присъединиха и още няколко формации, с идеята, че ще успеят да победят ГЕРБ на парламентарните избори и ще съставят самостоятелно управление.

На първо място тук следва да се отбележи, че всеки път, когато Кирил Петков, Асен Василев или Христо Иванов кажат, че те ще имат 121 депутата в идващото ново Народно събрание, то те откровено ви лъжат. Политическата и електоралната математика са нещо, което ги опровергава изцяло. Ако погледнем исторически, последният път, когато една политическа сила е постигала самостоятелно парламентарно мнозинство, то това е през 1997 г., когато ОДС спечелва парламентарните избори със 137 народни представители. Всички следващи управления на страната, включително това на НДСВ и на ГЕРБ, които в своите първи мандати имат внушителни по размер парламентарни групи, зависят от подкрепата на други политически партии в Народното събрание – при НДСВ това е ДПС, а правителството на малцинството на ГЕРБ от 2009 г. използва подкрепата на Синята коалиция, РЗС, Атака в 41-то Народно събрание. Другите две правителства на ГЕРБ, както тези на Тройната коалиция, Орешарски и на Кирил Петков са коалиционни като нито една от участващите в тях парламентарни групи няма над 100 народни представители. И още повече, че за да има парламентарна групи с толкова много депутати, то тя трябва да има зад гърба си голяма обществена вълна и между 1,6 и 2 милиона гласа (каквато е ситуацията с ОДС, НДСВ и ГЕРБ през годините). На фона на всеобщата умора от избори и рекордно ниската избирателна активност, липсата на обозрима политическа стабилност, да се говори за самостоятелна парламентарна група от 121 депутата от страна на „промяната“ минава някъде между фантастичното и абсурдното. Казано по друг начин, ако възможността за управление изобщо стигне до ПП-ДБ, то те ще трябва да търсят коалиционна формула. Или отново ще има избори.

На тези избори коалицията между „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ обяви предизборен лозунг с думите „Има как“ с цел да покаже някаква управленска алтернатива. Управленската алтернатива обаче е нещо, което се базира от една страна на експертност, от друга на опит, а от трета на програма. Към настоящия момент коалицията не е излязла с подробна програма от мерки по нито едно от водещите направления, които засягат обществото и страната. Няма и антикризисна програма. Предизборната и антикризисната програма са пряко свързани с експертността, която една политическа сила може да демонстрира. И тук извън приказките за „новото начало“ отново липсва каквато и да е била конкретика – докато в ГЕРБ има изключително подготвени експерти във всички области на управлението, „промяната“ не може да посочи такива дори за водене на предизборен дебат по телевизията. В този ред на мисли коалицията ПП-ДБ явно предпочита да се занимава с политическата интеграция на отцепници от други партия, но не и да изгради ясен експертен профил и екип от хора, които да могат да защитават и провеждат политики. Нека все пак и се запитаме – кои са техните експерти в областта на енергетиката например (ключова в настоящия момент), които те да могат да изпратят на дебат срещу Теменужка Петкова, Делян Добрев или Жечо Станков от ГЕРБ? Не бива да се пропуска и параграфа „опит“, защото от настъпването на демокрацията трудно може да се намери по-хаотично, неорганизирано, сбъркано в своята философия и идеология и с невъзможност да формулира трайни политики управление от това на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. И неговото „завидно“ наследство е налице във всички области на икономиката, енергетиката, финансите, здравеопазването, образованието, културата и т.н. Те не само, че не успяха да разрешат нито една от съществуващите пред страната кризи, но и задълбочиха съществуващите. И в крайна сметка е редно да се запитаме какво управление биха могли да предложат хора, чието наследство именно в областта на управлението може да се опише само и единствено с думата „провал“?

От коалицията ПП-ДБ казват „Има как!“. Да, има как. Има как да направите инфлацията двойна на средната за Европейския съюз. Направихте го. Има как да въведе редица държавни органи в институционална криза. И това направихте. Има как да купувате по-скъп руски газ чрез посредници. Това пак го направихте. Има как да разглобите финансовата стабилност на държавата. Направихте и това. Има как да наложите некомпетентността и хаоса като управленски стандарт. Това също го направихте. И не само. То беше еталон на вашето управление. Всъщност, има как да се направи и друго нещо. То е да не бъде продължената политическата шарлатания, придобила поредна нова форма на тези избори.

***

Димитър Стоянов е юрист, специализиращ в областта на конституционното право и административното право и процес. В периода 2017-2021 г. е експерт в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната реформа.

Автор е на публикации по правна, историческа и външнополитическа тематика.