Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
Меню
  1. Начало
  2. Мнения
  3. От навес до храм: античният корен на християнската архитектура

Мнения

От навес до храм: античният корен на християнската архитектура

От навес до храм: античният корен на християнската архитектура - Tribune.bg
Снимка:

Храм-паметник „Свети Александър Невски”

Какво не виждаме в черквата

    „Пътя към храма избрах”                                          

В един от хитовете на Стенли лирическият герой се тревожи дали пътят към храма изобщо съществува. И това е вечен въпрос на Вярата, вярата човешка във всичките ѝ измерения. В материалното, географско пространство обаче както и да стигнем до храма – по пътечка, улица или булевард, няма начин да не го разпознаем. Няма начин и да не го обгледаме, защото той по религиозна нароченост е разположен на открито и високо, най-често площад. Необходимост на вярата, защото хоризонталният и вертикалният силует на храма е богат на смисли символ. Или подчинявайки се на научния жаргон, това е неговият архитектурен план.

Черквата изживява многовековна еволюция от 313 г. до ден днешен като претърпява множество метаморфози. Осемнадесет века е много време, нали? Само че дългата и сложна съдба на нашата столица дава възможност да я извървим само в стотина паважни стъпки – от базиликата „Света София” до кръстокуполното изобилие на патриаршеския събор „Свети Александър Невски”.

Снимка на базиликата „Света София”Снимка на базиликата „Света София”
Klearchos Kapoutsis, Wikipedia

И ако ви дойдат чуждестранни гости, не пропускайте да похвалите България с тази и малка, и дълга едновременно разходка. Направете го, защото само София дава тази възможност в този безкраен, земен свят.

До 313 г. Църквата съществува в „нелегалност”. Християнството едва ли не е единственият култ, който Римската империя забранява и преследва. В тази година Свети император Константин Велики издава в Медиолан указ, с който обявява новата вяра за равноправна на всички останали. Новата ситуация позволявала и изисквала богослужението да излезе от тайните частни домове и да намери своето място на площада (лат. форум), където се съсредоточавал целият обществен живот на античния полис. Поради това то се нуждаело от своя собствена сграда за своя култ и ритуал. Тя следвало да отговаря на две много важни изисквания.

Първото било тя да е голяма зала, която да побира огромния брой вярващи в района. Всъщност терминът „църква” означава най-напред и преди всичко събора на всички християни в ойкуменето (обитаемата суша на вярата). Ето защо за нея на старогръцки се употребява думата „еклесия”, която в античността означава народното събрание на всички граждани в един полис. Латинският директно я заимства и през него тя преминава в романските езици днес. В англо-саксонските, германоскандинавските и славянските езици се използват като названия за същия термин производни на гръцкото „кюракион” т.е. Господен дом. В крайна сметка българската дума „църква” означава преди всичко общността от вярващите. Въпреки възможността да я използваме за християнски храм, последният е по-редно да наричаме „черква”.

Освен че трябвало да побира значително множество, новата култова сграда на християните трябвало да отговаря и на едно второ условие – да бъде напълно различна от старите езически храмове. Изпълнението му било изключително трудна задача, защото те в течение на хилядолетие се сдобили с впечатляващо архитектурно изобилие и великолепие. И първите християнски архитекти се насочили към примера, който давала една светска, освободена от религиозно бреме, голяма едноделна сграда.

Нейното име на старогръцки звучало „басилика” и в груб превод означава „царска сграда”. До нейното превръщане в черква тя преживяла дълга и интересна еволюция. Изпълнителната власт в Древна Атина, а и в повечето гръцки полиси, се упражнявала от изборна колегия от 10 архонта. Особено значение имал вторият от тях, наричан архонт-басилеус, който отговарял за съдопроизводството, а така също съблюдавал за правилното изпълнение на религиозните практики. Определението „басилеус” по научна договорка доста свободно се превежда като „цар” и посочва връзката с преддемократичния монархичен институт. Функциите му предполагали постоянен и пряк контакт с полисното гражданство, от където произлизала нуждата от специално архитектурно пространство. Такова става покрита галерия с формата на издължен правоъгълник, която изпълнява функцията на навес - едната й страна опирала в стената на съседна сграда, а другата била открита колонада. Така едновременно се осигурявало опора на покрива и свободен контакт с околната среда.

Стоата на Атал в днешна Атина “(реконструкция), изглед към вътрешната галерия (кораб) – ясно се виждат двата реда колони (колонади) и откритият контакт между покритото пространство и околната средаСтоата на Атал в днешна Атина “(реконструкция), изглед към вътрешната галерия (кораб) – ясно се виждат двата реда колони (колонади) и откритият контакт между покритото пространство и околната среда
Adam Carr, Wikipedia

Стоата на Атал от птичи поглед. Приликите със софийската Света София и християнските базилики е очевидна.Стоата на Атал от птичи поглед. Приликите със софийската Света София и християнските базилики е очевидна.
© A.Savin, WikiCommons

Древните гърци наричали тази постройка „стоа”, термин с индоевропейски корен *sta – „стоя изправен”, „силен съм”, оттук и българският глагол „стоя”. Етимологическата справка недвусмислено сочи светогледните значения, с които тя била натоварена. За да се подчертае йерархичното положение на архонта – басилевс, на една от късите страни на стоата се изграждала абсида (засводено полукръгло удължение).

Снимка на апсидата на Голямата митрополия в Несебър, изглед отвътре!Терминът апсида е със старогръцки произход и означава едновременно „издатина, дъга, свод”. Строи се в източната страна на черквата, където задължителни се намира олтарът, до който мирянитСнимка на апсидата на Голямата митрополия в Несебър, изглед отвътре!Терминът апсида е със старогръцки произход и означава едновременно „издатина, дъга, свод”. Строи се в източната страна на черквата, където задължителни се намира олтарът, до който мирянит
Gérard Janot

В него на повдигнат подиум се разполагал тронът на архонта, а пред него – каменен олтар за извършване на жертвоприношения.

За превръщането на стоата в базилика трябвало да се извърви още само една архитектурно-строителна стъпка. По стечение на обстоятелствата тя била извършена от римляните след завоюването на Древна Елада. Те вмъкнали двете открити колонади в интериора на сградата и затворили навеса от четири страни с масивни стени. Те въвели и термина кораб (navis на лат.) за коридорите/галерии между редиците от колони, а по гръцка традиция този архитектурен план устойчиво започнал да се нарича базилика.

Централният кораб на базиликата Света София в София. Ясно се виждата монументалните тухлени колони, които подпират покрива на черквата. Ако редиците колони са две базиликата е трикорабна, ако са три – базиликата е петкорабнаЦентралният кораб на базиликата Света София в София. Ясно се виждата монументалните тухлени колони, които подпират покрива на черквата. Ако редиците колони са две базиликата е трикорабна, ако са три – базиликата е петкорабна
© Plamen Agov • studiolemontree

В римската културна среда тя променила предназначението си и се използвала предимно за покрит пазар или неформални събрания на гражданите. Най-старите римски базилики датират от II в. пр. Христа, а най-известната е тази на император Максенций от IV в., построена малко преди издаването на Медиоланския едикт. Колонадите, делението на вътрешното пространство на кораби, апсидата с олтара били заимствани пряко от първите християнски базилики.

***

Митко Делев е роден в 1967 г. в гр. Перник. Завършва Националната гимназия за древни езици и култура „Константин Кирил Философ”. Следва в Софийския университет история и класическа филология, където печели и конкурс за редовен докторант.

Защитава допълнителни магистърски степени във Франция и Англия като редовен член на авторитетното научно Общество за изучаване на кръстоносните походи и Латинския Изток. За разработката си „Западна Европа на Балканите 11-13 век” получава докторска титла.

В продължение на четвърт век е преподавател по история, история на културата и латински език в НГДЕК. Автор е на статии предимно във френската научна периодика и на няколко учебника за българското средно училище.


Топ новини виж още
Актуална тема
Анкети