От времето на БКП: Васил Терзиев превръща „Опълченска“ в морето на София

Малцина помнят проекта на БКП – т.нар. „Софийско море“ - едно от най-мащабните безумия в историята на социалистическа България. Но с оглед на постоянното наводняване и изригване на гейзери на строителната площадка, в която ППДБСС превърнаха централната столична улица „Опълченска“, темата със „София на три морета“ става все по-актуална. Винаги мъдрият български народ, преживял не един и два срамни периоди в управлението на страната, наказва управляващите София с ирония и подигравки – в социалните мрежи се родиха всякакви колажи и сравнения между внукът на „Държавна сигурност“ и настоящ кмет на столицата Васил Терзиев и лидерите от първите години на комунистическия режим в България.
Въпросът е докога ППДБСС ще разчитат на огромното търпение на столичани, което съвсем скоро ще стовари цялата си ярост върху управляващите столицата.
Какво е „Софийското море“:
През 50-те години на миналия век БКП управлява, държавата ни е прекръстена на Народна Република България, а за първи секретар на ЦК на БКП и министър-председател е обявен Вълко Червенков. Точно в този период БКП разпореждат началото на проекта „Софийско море“ или „София на три морета“. Идея, която днес мнозина оценяват като нелепа. Нещо повече – държавата е задължавала гражданите да строят с голи ръце мащабните проекти, породили се в главите на червените лидери. Трудовата повинност е засягала всеки „другар“ от обществото – например, хирурзи и часовникари изграждали пътища или пианисти и зъболекари копаели канали.
Безумието и абсурдността на идеята за „Софийското море“, както и многократните протести на учени и експерти, не спират разпореждането на началото на този план. И така в началото на 50-те години, първоначално възприеманият с насмешка проектоплан бива приведен в действие. Първоначалната цел била изграждането на канала Павлово – Панчарево с пристанища Павлово, Красно село-Север, Лозенец, Студентски град, Младост и Панчарево.
Властите наредили, че всеки гражданин на София е длъжен да участва в изкопаването на канала с определен брой работни дни на „обекта“ – от 3 до 20 месечно. Мъже, жени, деца, учени, писатели, лекари и детегледачки – тези хора биват заставени да копаят „за родината“, независимо от факта, че те далеч не са свикнали с тежък труд. Всяка сутрин 2000 софиянци били събирани от предварително уговорени пунктове, извозвани до „обекта“, получавали са кирки, лопати и кофи и започвали да копаят.
Докато един ден не станало ясно, че този проект е напълно невъзможен поради простата причина, че бъде ли напълнен прокопаният канал градската част на София щяла да бъде залята с вода – нещо, за което експерти и учени алармирали още преди на софиянци да бъде заповядано да копаят.
Историята със „Софийското море“ обаче не завършва дотук. След десетина години на тежко принудително копаене и стотици загубени работни и почивни дни, новата заповед, идваща от върховете на Партията, била да се закопае всичко изкопано до този момент.



FaceBook Twitter Pinterest https://tribune.bg/bg/mneniq/ot-vremeto-na-bkp-vasil-terzie/