Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
Меню
  1. Начало
  2. Общество
  3. София през вековете: Софийското море

Общество

София през вековете: Софийското море

София през вековете: Софийското море - Tribune.bg
Голямото копане за Плавателния канал в София

„Тук ще бъде пристанище Павлово", гласяла доскоро табела в покрайнините на столицата

Представяте ли си какво щеше да бъде ако столицата ни си имаше море? Плаж – само на няколко минути от центъра на града без да има нужда часове да пътуваме до другия край на страната. Свършваш работа и преди да се прибереш отиваш набързо да се топнеш, уикенда прекарваш в събиране на тен и плажен волейбол… Е, в средата на миналия век такива планове действително има…  

Един от другарите-управници на България изключително се засегнал от казаното от Ърнест Хемингуей, че Всичко, което е далече от морето, е провинция и решил да даде своя принос към световния подем на комунизма като поправи тази стара грешка...

Несъмнено историята на социалистическа България се слави с някои доста амбициозни и мащабни до неосъществимост идеи, но „Софийско море“ надминава всички и за дълго се превръща в неизменна част от разговорите и вицовете на софиянци. Каква обаче е причината за (не)реализирането ѝ и какво точно цели тя?

Годината е 1950 и начело на Република България застава Вълко Червенков. Купонната система все още не е отменена, народът мизерства, но той смята, че подобно на други европейски столици, и София трябва да има своя голяма река... или море? За целта той възнамерявал да свърже града с… Черно море! Но как щял да направи това?

Първоначалният план бил течението на река Дунав да бъде пренасочено към София. Или с други думи – Искър да потече наобратно чрез система от шлюзове. Достигнала до т. нар. Софийско море, водата, идващи от далечната планина Шварцвалд, трябвало да се свърже и с река Струма. Другата връзка щяла да бъде с Марица, която по друг прокопан канал да стига до Черно море. По тези канали трябвало да плават кораби от Балтийско море, с което Дунав е свързан при Германия, да минават през „Софийското море“ и така – по Струма да достигат Бяло море, а по Марица - до Черно море. Резултатът – София на три морета! Сами разбирате защо тази толкова нелепа идея сама предвещавала гибелта си…

Следващите планове включвали с помощта на реките около София езерото Ариана да бъде свързано с Панчарево и… плавателен канал до Княжево. Но и тази идея се оказала неосъществима и управниците се принудили да измислят трета опция: плавателен канал между Павлово и Панчарево!

Той трябвало да преминава покрай София с пристанища Павлово, Красно село-Север, Лозенец, Студентски град, Младост и Панчарево. Предвиждало се „морето“ да бъде 17 км дълго, 5 дълбоко, а проектът се оценявал на близо 66 млн. лв. В тази цена обаче не се включвали разходите по изграждането на пристанищата, ремонтните бази и т. н.

Планирало се строежът да започне през 1959 и да бъде завършен само за две години! Учени и експерти многократно предупреждавали за опасностите и абсурдността на тези действия, но това по никакъв начин не допринесло за прекратяването им…

Така на мащабната конструкция било дадено начало. Строителите трябвало да започнат работа от двете крайни точни – Павлово и Панчарево. Но кои били тези работници и как държавата успявала да се справи такива големи разходи? Отговорът е много прост. Разбира се, че с доброволен труд! Софиянци трябвало сами да си изкопаят морето.

На работната площадка съвсем учтиво били поканени всички добри граждани на столицата на Народна Република България. Сред тях имало и мъже и жени, и хора които никога преди това не били хващали кирка и лопата, учени, писатели, лекари, пианисти и т. н. Нормативът за брой работни дни на обекта бил от 3 до 20 месечно, но тъй като повечето от тях имали постоянна работа, копаенето за родината трябвало да се извършва най-често през почивните дни или отпуските им, а понякога и по време на самия работен ден.

Голямото копане за Плавателния канал в СофияГолямото копане за Плавателния канал в София

Всяка сутрин по 2000 софиянци се събирали на различни сборни пунктове, посрещали изгрева с кирки, лопати и кофи в ръка и започвали задружно да копаят. Ден след ден, кофа след кофа, постепенно изкопаването на "Софийското море" се превърнало в неизменна част от живота на столичани. Ето как писателят Георги Марков, убит от ДС в Лондон, описва тези безумни събития в „Задочни репортажи за България“:  „На спирка „Павлово“ по линята на княжевския трамвай дълги години стоя един голям надпис: „Тук ще бъде пристанище Павлово“. Под надписа беше нарисуван корабоплавателният канал Панчарево-Павлово и бяха означени пристанищата. Зная, че някои от слушателите веднага ще си спомнят анекдота за крокодилите, които ще се въдят в софийски води, за вицовете как ще да превърнем лопатите в гребла, за въпроса — след като ще имаме вода за море и канал, ще можем ли да си поливаме чат-пат и цветята. Но повечето от тях ще си спомнят за онази тъжна поредица от неделни дни, през които всеки простосмъртен гражданин на София трябваше да дава своя безплатен труд за създаването на софийското море“.

Така денем и нощем „доброволците“ копали и копали... Но постепенно ентусиазмът им намалявал все повече, темповете на работа се забавяли значително, а медийната пропаганда споменавала все по-рядко за грандиозния проект. Докато един ден станало ясно, че реализирането му е напълно невъзможно поради простата причина, че напълни ли се прокопаният канал, градската част на София ще бъде наводнена – нещо, за което учени и експерти предупреждавали отдавна.

Нещата обаче не спрели дотук. Годините сизифов труд не можели просто да бъдат изоставени -  огромната дупка, зейнала в полите на Витоша сега трябвало да бъде запълнена. Така през 1966 г. със заповед на същия принцип започва закопаването на 9-километровото Софийско море и столичани завинаги се сбогуват с тази идея.

Е, не съвсем. Всъщност „остатъци“ от нея можем да видим и днес на различни места в София. Близо до стената на Панчаревското езеро например е запазено началото на канала, заедно със специално построеният мост над него, а в Младост, близо до Окръжна болница, няколко огромни изкопа все още свидетелстват за размерите на някогашния проект. Дори името “Плавателен канал” се използва и до сега за местности в кварталите Красно село и Драгалевци… Софийското море се оказва една неосъществима химера, която обаче завинаги остава част от историята на града.


Коментари (1)

Claudia Klein Нуждаете ли се от остра финансова подкрепа? имате ли нужда от заем за различни цели? ако отговорът ви е да, ще ви посъветвам да се свържете с моята фирма чрез | [email protected] | и имате заем в акаунта си в рамките на 24 часа, защото ние предоставяме отлични услуги по заем по целия свят.

Ние предлагаме всякакъв вид кредитни услуги, предлагаме както дългосрочни, така и краткосрочни заеми и можете да вземете заем до 15 милиона евро. Моята компания ще ви помогне да постигнете различни цели с широка гама от продукти за заем.

Ние предоставяме 24 часа заемни услуги от световна класа. За запитвания / въпроси? - Изпратете имейл до | [email protected] | или ни изпратете съобщение на WhatsApp: +4915758108767 | & Получете отговор за миг.
07.11.2019 09:30 / Отговор

Добави коментар




Топ новини виж още
Актуална тема
Анкети
Искате ли връщане на хартиената бюлетина?
Покажи резултати Скрий резултати