Отказът от диалог на ПП и ДБ за кабинет рискува енергийна и финансова кризи

Димитър Стоянов, коментар за Tribune.bg

Ако има нещо, което може да бъде установено като аксиома на текущата ситуация в България, то е, че нито един проблем в държавата – енергиен, финансов, икономически, социален и т.н. – не може да бъде решен без да бъде решена първопричината за неговото възникване. А тя се корени изцяло в политическата криза, която е обхванала страната през последната година и половина. Всички решения в областта на икономиката, финансите и енергетиката, които са необходими, за да се даде сигурност и предвидимост на бизнеса, минават през диалог на политическите партии, а оттам през съставянето на редовно правителство с определен мандат, подкрепено от парламентарно мнозинство, което да е в състояние да изпълнява програма за поне едно обозримо бъдеще. В противен случай, без създаването на поне една временна политическа стабилност, проблемите по сектори ще продължат да се задълбочават и ще ескалират в още по-тежки кризи. А високата цена за липсата на политически консенсус ще бъде платена от джоба на българските граждани.

Ключов въпрос, който трябва да бъде решен, за да се избегне енергийната криза в страната, и по който има може би пълен консенсус между бизнеса, синдикатите и икономистите е максимално бързото гласуване за удължаване на компенсациите за небитовите потребители за високите цени на електроенергията. Това решение зависи изцяло от Народното събрание, то не попада в компетентността на служебното правителство, тъй като необходимите средства за него са много съществен бюджетен въпрос. Подобно на 47-то Народно събрание, което прие решение за компенсациите, на дневен ред на текущото 48-мо е да приеме подобна антикризисна мярка. Без компенсации за цените на електроенергията енергийно-интензивната индустрия и малкият и среден бизнес ще колабират под натиска на конкурентите си от еврозоната, Съединените щати и Турция. В еврозоната държавите финансират своите компенсаторни механизми посредством монетарни стимули от Европейската централна банка (нещо, от което България все още не може да се възползва, тъй като не е част от еврозоната). В Турция и Съединените щати цената на енергията е много по-евтина от тази в Европа поради два фактора – не се облага с редица данъци и такси и, разбира се, собствен добив, който за съжаление продължава да не бъде въпрос от европейския дневен ред, независимо неговата огромна наложителност.

Мнозина към днешна дата гледат на зимата 2022-2023 г. като най-тежкото предстоящо изпитание за страната и Европа. Рисковете обаче, както и неизвестните, стоят в по-голяма степен пред зимата 2023-2024 г. По това време пълните европейски газови находища към днешна дата ще са изпразнени от потреблението, а липсата на стабилна алтернатива на руския газ през пролетта, лятото и есента просто няма да доведе до излишъка на газ, който да бъде складиран за следващата зима. Българската енергетика с капацитета си за износ в момента реализира значителни печалби, който финансират компенсациите за електроенергията, както и осигуряват ресурс да бъде компенсирана и цената на газа. Пренасочването на тези свръхпечалби обаче оставя енергийните компании без достатъчно средства за инвестиции за ремонти и повишаване на капацитета. Това означава, че към края на другата година ще се появят постепенно признаци на високи амортизации и недостатъчно инвестиции – например за ремонта на ПАВЕЦ „Чаира“ вече се говори, че ще са необходими около 1 милиарда лева, който в момента не са налични и съответно уникалната водно-енергийна батерия не работи и няма да заработи скоро.

Редовно правителство и парламентарно мнозинство е нужно, за да започне процеса на необходимите реформи, който да обезпечат енергийния сектор за неговото адекватно функциониране и постепенно нуждата от компенсации да бъде изместена (тя може да бъде единствено временна, но не и постоянна мярка). Такива например са дългосрочните договори на борсата, двустепенно ценообразуване за българските потребители и износа и други. Само редовно правителство и парламент, който да избере нов управител на Българската народна банка, може да подготви държавата за влизане в еврозоната, откъдето да се облекчи цената на финансиране на държавните разходи. Без подобни реформи България ще се окаже принудена да компенсира за дълъг период от време напред небитови и битови потребители, да купува все по-скъп природен газ за следващата зима и да взема значителни заеми за инвестиции и амортизирани съоръжения. Имайки предвид, че доходността на държавния ни дълг е скочила двойно само през последната половин година, цените на подобни държавни разходи без подкрепата на Европейската централна банка може да се окаже безпрецедентна и дори неизпълнима.

В този ред на мисли възможността за съставяне на едно редовно правителство не може да бъде държана като заложник от политическия волунтаризъм на определени партии – особено „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. Отказът от разговори и диалог въобще заплашва не само възможността да бъде решена политическата криза, но и да утежни съществуващите кризи и да развие нови в редица сектори на държавата и икономиката. Енергетиката, превърнала се в изключително ключов сектор след началото на руската агресия срещу Украйна, е само един от тях. Изборите се провеждат, за да могат избирателите по силата на своя воля да подредят политическите партии и да зададат възможност за бъдещо управление. И партиите трябва да се съобразяват с тези резултати и действителност.

* * *

Димитър Стоянов е юрист, специализиращ в областта на конституционното право и административното право и процес. В периода 2017-2021 г. е експерт в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната реформа.

Автор е на публикации по правна, историческа и външнополитическа тематика.