Политическата криза подкопава основите на парламентаризма

Димитър Стоянов, коментар за Tribune.bg

Началото на 48-то Народно събрание беше белязано с безпрецедентна ситуация, непозната до този момент в политическата ни история от приемането на съвременната българската конституция. Първото заседание на парламента, на което според основния закон се избира председател и заместник-председатели, продължи цели три дни докато народните представители успеят да изпълнят своето конституционно задължение. Причината за пореден път се оказа липсата на политически диалог, желанието на определени парламентарни групи за деструктивно поведение, абсолютното погазване на парламентарната традиция. Редно е да се отбележи, че парламентаризмът не представлява само серия от писани нормативни правила, които трябва да се изпълняват. В него в вграден дух, принципи, традиции и обичаи. Един такъв установен обичай е, независимо от политическата конюнктура, председателят на Народното събрание да се излъчва от най-голямата по численост парламентарна група, представляваща партията, спечелила изборите. И да се ползва с подкрепата на едно мнозинство, отново независимо неговите политически пристрастия.

Това обаче не се случи. Номинацията на групата на ГЕРБ-СДС в лицето на Росен Желязков беше естественото развитие на ситуацията. В един момент обаче процедурата по избор на председател се оказа открито състезание, в което първо „Продължаваме промяната“ издигнаха кандидат, а после още две парламентарни група. Търсенето на решение в създалата се ситуация, заплашващата да блокира работата на Народното събрание премина през абсолютно противоконституционни предложения като ротационно председателство на парламента, четирикратно провалена процедура по избор, докато накрая едно парламентарно мнозинство успя да се обедини около кандидатурата на най-възрастния народен представител в лицето на Вежди Рашидов, който е беше за председател на парламента. Безпрецедентната ситуация, която беше създадена обаче, се оказа много показателна – тя демонстрира способността за възможен блокаж на законодателната власт като резултат от бушуващата вече година и половина политическа криза. И оттам в прерастване в криза на парламентаризма.

Възможността за блокирането на законодателната власт като следствие от политическата криза може би щеше да бележи върховата точка на тази ситуация. Невъзможността да се състави редовно правителство от времето на 45-то Народно събрание, избрано на 4 април 2021 г. и нестабилността на кабинета на бившия премиер Кирил Петков, доведоха до серия от служебни правителства, назначени от президента – две на Стефан Янев и едно, текущото, на Гълъб Донев. Служебното правителство е извънреден способ, който се прилага при невъзможност да се състави редовно. То не е нормалното развитие на нещата в една парламентарна демокрация, базирана на необходимостта от политически диалог и разумен компромис. В случая един извънреден способ, запазен за изключителни обстоятелства, все повече се превръща в норма – през последните почти две години държавата е управлявана рекорден брой време от служебни кабинети, назначени от президента, вместо от избрано от Народното събрание правителство. Няма да е грешно да се каже, че политическата криза е блокирала редовната изпълнителна власт. Същото може да се отнесе и за ситуация в съдебната власт. В изминалото 47-мо Народно събрание така и не започна процедура по избор на парламентарната квота за нов състав на Висшия съдебен съвет. В резултат на това настоящият състав на ВСС продължи да изпълнява правомощията си въз основа на нарочно решение на Конституционния съд в условията на избрана квота от страна на магистратите, но неизбрана такава от страна на парламента, което породи една безпрецедентна ситуация и възможността за много сериозна при управлението на делата в съдебната власт. Единствено навременното решение на КС намери временен изход от ситуацията, която обхваща не само ВСС, но и ИВСС. Политическата криза достигна с пълна сила и до съдебната власт – две от три власти.

Възможността за блокиране на законодателната власт в страната от невъзможността за избор на председател на Народното събрание щеше да бъде „три от три“. Всяка от трите власти вече понасяше последствия от политическата криза. Но парламентът не приключва с избора на председател. Предстои приемането на правилник за организацията и дейността на Народното събрание, избор на парламентарни комисии, които да започнат да разглеждат бюджета и основните закони. В рамките на краткосрочното 46-то Народно събрание процедурата за комисии беше блокирана от невъзможността за постигане на консенсус относно техния състав. Сега ситуацията е още по-трудна, тъй като парламентът реално има много кратко време не само да се конституира изцяло, но и да разгледа бюджетните закони. Всичко зависи само от едно – възможността на парламентарните групи да говорят една с друга, да намерят диалог и път между себе си и да постигнат консенсус в интерес на българските граждани.

Резултатът от липсата на този консенсус при текущите кризисни обстоятелства в държавата ще има много тежки щети не само в краткосрочен и средносрочен план по отношение на държавни финанси, икономически перспективи, социалната ситуация и функционирането на обществените системи. То може да подкопае основните на самия парламентаризъм в страната. А, както е известно, в политиката вакуум няма. Винаги се намира кой да запълва празнотата. Резултатите от политическата криза могат да имат трайни и необратими изменения не само върху функционирането, но и върху съществуването на парламентарния модел на управление в България изобщо. Невъзможността на политическото представителство да създаде институционална стабилност рано или късно ще постави въпроса за неговата цялостна необходимост в този му вид. Защото, на края на деня, просто ще се окаже, че то няма друга функция освен да задълбочава или изобщо да произвежда кризи – преди всичко политическата, която обаче засяга не само всички системи в държавата, но и другите две независими власти.

Неведнъж съм определял говоренето за президентска република като политическата чалга на прехода. Това е тема, която винаги е била използвана на популистки основи, изцяло с предизборни цели от хора, търсещи някакъв краткосрочен политически дивидент. Но невъзможността да се реши политическата криза в парламента и нейното задълбочаване, обхващащо трите власти от нашия конституционен строй, може не само да изведе тази тема на дневен ред. То може да я превърна в разглеждана алтернатива и в един момент в обозримо бъдеще разговор да бъде не за предсрочни парламентарни избори, а за избори за Велико Народно събрание, което да прекроява Конституцията на страната. Защото, както казах и по-горе, няма вакуум в политиката, а още по-малко такъв при упражняването на държавната власт. И резултатът може да бъде това, че след подкопаването на самите основи на парламентаризма в България, страната един ден да осъмне със съвсем друга форма на държавно управление. И умореното от политическата криза общество не само да я приеме, а да я приеме и радушно като реалната алтернатива, създаваща трайност, предвидимост, последователност и стабилност в държавата.

****

Димитър Стоянов е юрист, специализиращ в областта на конституционното право и административното право и процес. В периода 2017-2021 г. е експерт в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната реформа.

Автор е на публикации по правна, историческа и външнополитическа тематика.