Поредните избори задълбочават институционалната криза

Димитър Стоянов, коментар за Tribune.bg 

Провеждането на предсрочните парламентарни избори през пролетта означава, че Народното събрание ще бъде свикано на първо заседание не по-рано от третата седмица на април с възможност това да достигне дори до първите две седмици на месец май 2023 г. – зависи от датата на изборите и изпълнението на последващите процедури по преброяване на гласове, разпределение на мандатите на избраните за депутати, тяхното поименно определяне и т.н. След това парламентът ще трябва да избере свой председател (което се оказа много сложен процес в този парламент), да изработи и приеме правилник за дейността си и да премине към сформирането на постоянните комисии, за да започне да работи по същинската законодателна дейност. Което времево може да се развие от средата на месец май 2023 г. до първите две седмици на месец юни 2023 г. Паралелно с това трябва да върви и нова процедура по чл. 99 от Конституцията за сформиране на кабинет с връчване на мандати и търсене на политическо решение на продължаващата политическа криза. Но колкото и да са дълбоки нейните последици, тя продължава да придобиви все по-институционален характер, засягайки все повече и повече институции.

В институционален контекст органите, които работят извън мандат, независимо дали става дума за еднолични или колективни такива, стават все повече и повече. Дори на пръв поглед и без изчерпателно изброяване това са Българска народна банка, Комисията по енергийно и водно регулиране, Сметната палата, Комисията по досиетата, Комисията за защита на личните данни, Комисията за защита от дискриминация и редица други – с области на дейности, които обхващат почти сфери на обществения живот. На 13 януари 2022 г. Народното събрание освободи проф. Петко Салчев като управител на НЗОК, но нов управител не беше избран, а управлението на Касата остава в ръцете на неин подуправител. С изменение в закона по същото време се удължи и срока за избор на нов титуляр – от 1 месец на 6 месеца. По този начин изборът на управител на НЗОК отново отива някога за следващ парламент. От компетентността на Народното събрание е да попълни и своята квота за конституционни съдии, което то не успява да изпълни вече над една година, след като мандатът на двама съдии от квотата на парламента изтече – така Конституционният съд продължава да работи с десет вместо с дванадесет съдии.

Съвсем отделен казус е състоянието на управлението на съдебната власт. Още през пролетта на 2022 г. Народното събрание трябваше да започне процедура по избор на парламентарна квота за следващия състав на Висшия съдебен съвет. Това обаче не се случи. Магистратите избраха своите представители за новия ВСС, който обаче не може да встъпи в длъжност, тъй като няма избрана парламентарна квота. Така вече над половин година старият състав продължава да работи, а кога ще има нов такъв не е известно. Всичко зависи от волята на народните представители. Паралелно с това се навлиза в третата година, през която извън мандат продължава да бъде Инспекторатът към Висшия съдебен съвет, чийто избор отново е в компетентността на Народното събрание – на главен инспектор и десет съдебни инспектори. Такъв не беше избран нито през 2021 година, нито през 2022 година, а не е известно дали такъв избор ще се случи през настоящата 2023 година на фона на задълбочаващите се проблеми в редица други сектори – финанси, икономика, енергетика, социалната политика и т.н. Встъпилият през 2017 г. в длъжност състав на Висшия съдебен съвет и избраният през 2015 г. състав на Инспектората към ВСС могат да продължат да упражняват своите правомощия още много дълго време при липса на политическа воля и действия за решаване на този въпрос.

Отиването на следващи парламентарни избори означава, особено предвид текущата времева рамка за тяхното провеждане, конституиране на следващото Народно събрание и започване на работа от негова страна, означава, че държавата ще продължи да работи с параметрите на държавния бюджет за 2022 г. поне до средата на настоящата година. Реалистично би било да има Закон за държавния бюджет за 2023 г. около 1 юли. Което ще постави големи въпросителни особено пред общините и местната в определянето на техните финансови параметри за 2023 г. на фона на необходимостта например от допълнителни разходи и новите стопански реалности и конюнктура. Темата с бюджета, макар и отделен и много значим въпрос, допринася значително за проблемите на цялата институционална среда, която е много сериозно повлияна от политическата криза.

И тук на дневен ред отново излиза въпросът какво е решението на всички тези проблеми. Казано по най-прост начин то включва решаването на политическата криза, което ще послужи за основа за разрешаването на всички останали кризи в управлението на държавата. По-конкретно това включва съставянето на редовно правителство, дори и експертно с ограничен мандат за изпълнение на определени задачи, зад което да стои парламентарно мнозинство за приемане на необходимите законодателни актове и решения. Дори един ограничен едногодишен мандат на базата на политическо споразумение е в състояние да реши редицата въпроси, които с течение на месеци на продължаващата политическа криза стават все повече и повече. Това, разбира се, изисква две неща – политическа зрялост и политически разум. Тези две предпоставки са в основата на това партиите да седнат и да си говорят една с друга и посредством взаимните компромиси да намерят път за развитие оттук насетне, който да изведе страната от продължаващата спирала от избори.

****

Димитър Стоянов е юрист, специализиращ в областта на конституционното право и административното право и процес. В периода 2017-2021 г. е експерт в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната реформа.

Автор е на публикации по правна, историческа и външнополитическа тематика.