Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
English

Новини, анализи, мнения - Tribune.bg

Меню
  1. Начало
  2. Мнения
  3. „Пожарникар на годината“ Емил Симеонов: Чувството да спасиш човешки живот не може да бъде описано с думи

Мнения

„Пожарникар на годината“ Емил Симеонов: Чувството да спасиш човешки живот не може да бъде описано с думи

Страхът на практика е част от нашия имунитет, казва Симеонов

Ст. инспектор Емил Симеонов от СДПБЗН е „Пожарникар на годината“ в раздел „Пожарогасителна и спасителна дейност за ръководни, експертни и изпълнителски длъжности“
Ст. инсп. Симеонов е ръководил едни от най-сложните и мащабни пожари, случили се в София през миналата година. Участва пряко при погасяването на пожарите в складова база в непосредствена близост до болница и големия пожар на територията на кв. Кремиковци, при който огнената стихия обхванала площ от над 3000 кв. м.


Честита награда! Какво е чувството да бъдеш „Пожарникар на годината“? Какво означава за Вас това признание и какво стои зад него?

Благодаря Ви много! Длъжността, която заемам е оперативен дежурен в Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“. Това означава, че в ежедневието имам 17 екипа, които се занимават пряко с оперативна работа. Моя е отговорността за всички тези звена. Аз и моите колеги реагираме на абсолютно всички сигнали в столицата - от най-обикновен пожар в кофа за боклук до най-тежкото, апокалиптично събитие, което може да си представите. Всичко това е работа на пожарната! Ние сме в най-големия град на България, най-гъсто населения, с подземна железница, най-голямото летище и от тази гледна точка натовареността на работата е изключително голяма. Това, че тази година комисията се е спряла на представител на Столична дирекция е голяма чест за мен и за моите колеги!

Вашата професия крие огромни рискове. Има ли страх, как се преодолява това чувство?

Както се казва – който не го е страх, е глупак! Страхът на практика е част от нашия имунитет. С годините си изграждаме рутина. Опитът, който придобиваме и подготовката ни дават сили да работим.

Кои са най-простичките правила, които човек трябва да знае, ако изпадне в беда?

Аз много бих искал да се обърна към гражданите. Много е важно да знаят какво трябва да правят, когато са изправени пред извънредни ситуации и животът им е застрашен! Най-опасно е да възникне най-обикновен пожар в жилищен блок, в малките часове на денонощието. Когато се събудите и има пожар във вашия блок, усещате задимяване и не можете да се евакуирате в първите една, две минути, стълбищната клетка е задимена и не е безопасно да се мине, първото нещо, което трябва да направите е да оставите вратата си отключена, за да може, когато пожарникарите дойдат, да могат да влязат по-бързо при вас. В момента заради кражбите хората правят много трудни за отваряне врати, а това от своя страна ни затруднява при спасяването на тези, които са застрашени! Друго важно нещо е да си вземете мобилния телефон, за да може да държите връзка с пожарната чрез телефон 112 и да кажете в кое жилище се намирате, а ние от наша страна - бързо да влезем и да ви намерим.

Хубаво е да излезете на балкон, от другата страна на блока, спрямо пожара. По този начин, когато пожарникарите дойдат, веднага ще ви видят и могат да ви спасят много по-бързо. Това, което се казва, че трябва да се влиза в банята, не е много удачно, защото всички вертикални комуникационни отвори, въздуховодите в жилището минават през банята и димът влиза първо там. Ако все пак нямате никакъв друг изход и пожарът се разрасне в цялото жилище, тогава – да. Задължително обаче трябва да имате мобилен телефон в себе си, за да упоменете къде сте, да ни ориентирате и съответно по-бързо да ви намерим!

Какво е чувството да спасиш човешки живот?

Много често сме го правили! Аз имам един случай, който е много показателен. Затова обичам професията си! Имахме един малък пожар в къща на възрастна жена. Погасихме го, обяснихме на жената, че не трябва да пуска тока, трябва да си прегледа инсталацията и т.н. Когато си тръгвахме, женицата ми каза – Чакай малко, момче! Отиде в двора и откъсна няколко ябълки, даде ни ги и каза – Ето тук за момчетата! Аз и отвърнах, че не е нужно, но тя не – Сине, сине, вземи ги момчетата да си разквасят устата. Не мога да опиша погледа, с който тази женица ме гледаше… Няма думи, с които да се опише чувството, когато спасиш жилището на някой или живота му, или пък близките му! Това трябва човек да го изживее, за да го разбере! Това чувство е като радостта и любовта, не може да се опише!

В този ред на мисли смятате ли, че професията Ви е добре приета от обществото, признателни ли са хората?

Винаги са признателни, винаги! Спасявали сме и хора, и имущество, винаги са признателни! През останалото време, животът е много динамичен и никой не обръща внимание на нашата професия и на хората, които работят като пожарникари. Когато се стигне до нашата намеса –да. Да не се случва на никой, но това са нещата от живота!

Интервю на Андреа Драганова  

 

 

 


Коментари (0)

Няма коментари.

Добави коментар




Топ новини

виж още

Актуална тема

Мрежата

виж още