„Пожарникар на годината“ Емил Симеонов: Чувството да спасиш човешки живот не може да бъде описано с думи

Страхът на практика е част от нашия имунитет, казва Симеонов

Ст. инспектор Емил Симеонов от СДПБЗН е „Пожарникар на годината“ в раздел „Пожарогасителна и спасителна дейност за ръководни, експертни и изпълнителски длъжности“
Ст. инсп. Симеонов е ръководил едни от най-сложните и мащабни пожари, случили се в София през миналата година. Участва пряко при погасяването на пожарите в складова база в непосредствена близост до болница и големия пожар на територията на кв. Кремиковци, при който огнената стихия обхванала площ от над 3000 кв. м.

Честита награда! Какво е чувството да бъдеш „Пожарникар на годината“? Какво означава за Вас това признание и какво стои зад него?

Благодаря Ви много! Длъжността, която заемам е оперативен дежурен в Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“. Това означава, че в ежедневието имам 17 екипа, които се занимават пряко с оперативна работа. Моя е отговорността за всички тези звена. Аз и моите колеги реагираме на абсолютно всички сигнали в столицата - от най-обикновен пожар в кофа за боклук до най-тежкото, апокалиптично събитие, което може да си представите. Всичко това е работа на пожарната! Ние сме в най-големия град на България, най-гъсто населения, с подземна железница, най-голямото летище и от тази гледна точка натовареността на работата е изключително голяма. Това, че тази година комисията се е спряла на представител на Столична дирекция е голяма чест за мен и за моите колеги!

Вашата професия крие огромни рискове. Има ли страх, как се преодолява това чувство?

Както се казва – който не го е страх, е глупак! Страхът на практика е част от нашия имунитет. С годините си изграждаме рутина. Опитът, който придобиваме и подготовката ни дават сили да работим.

Кои са най-простичките правила, които човек трябва да знае, ако изпадне в беда?

Аз много бих искал да се обърна към гражданите. Много е важно да знаят какво трябва да правят, когато са изправени пред извънредни ситуации и животът им е застрашен! Най-опасно е да възникне най-обикновен пожар в жилищен блок, в малките часове на денонощието. Когато се събудите и има пожар във вашия блок, усещате задимяване и не можете да се евакуирате в първите една, две минути, стълбищната клетка е задимена и не е безопасно да се мине, първото нещо, което трябва да направите е да оставите вратата си отключена, за да може, когато пожарникарите дойдат, да могат да влязат по-бързо при вас. В момента заради кражбите хората правят много трудни за отваряне врати, а това от своя страна ни затруднява при спасяването на тези, които са застрашени! Друго важно нещо е да си вземете мобилния телефон, за да може да държите връзка с пожарната чрез телефон 112 и да кажете в кое жилище се намирате, а ние от наша страна - бързо да влезем и да ви намерим.

Хубаво е да излезете на балкон, от другата страна на блока, спрямо пожара. По този начин, когато пожарникарите дойдат, веднага ще ви видят и могат да ви спасят много по-бързо. Това, което се казва, че трябва да се влиза в банята, не е много удачно, защото всички вертикални комуникационни отвори, въздуховодите в жилището минават през банята и димът влиза първо там. Ако все пак нямате никакъв друг изход и пожарът се разрасне в цялото жилище, тогава – да. Задължително обаче трябва да имате мобилен телефон в себе си, за да упоменете къде сте, да ни ориентирате и съответно по-бързо да ви намерим!

Какво е чувството да спасиш човешки живот?

Много често сме го правили! Аз имам един случай, който е много показателен. Затова обичам професията си! Имахме един малък пожар в къща на възрастна жена. Погасихме го, обяснихме на жената, че не трябва да пуска тока, трябва да си прегледа инсталацията и т.н. Когато си тръгвахме, женицата ми каза – Чакай малко, момче! Отиде в двора и откъсна няколко ябълки, даде ни ги и каза – Ето тук за момчетата! Аз и отвърнах, че не е нужно, но тя не – Сине, сине, вземи ги момчетата да си разквасят устата. Не мога да опиша погледа, с който тази женица ме гледаше… Няма думи, с които да се опише чувството, когато спасиш жилището на някой или живота му, или пък близките му! Това трябва човек да го изживее, за да го разбере! Това чувство е като радостта и любовта, не може да се опише!

В този ред на мисли смятате ли, че професията Ви е добре приета от обществото, признателни ли са хората?

Винаги са признателни, винаги! Спасявали сме и хора, и имущество, винаги са признателни! През останалото време, животът е много динамичен и никой не обръща внимание на нашата професия и на хората, които работят като пожарникари. Когато се стигне до нашата намеса –да. Да не се случва на никой, но това са нещата от живота!

Интервю на Андреа Драганова