Предсрочните парламентарни избори – все по-вероятни

Димитър Стоянов, коментар за Tribune.bg 

През изминалата седмица първият проучвателен мандат от може би една от най-дългите до този момент процедури по съставяне на кабинет приключи неуспешно, след като Народното  събрание не избра професор Николай Габровски за министър-председател. По този начин се направи още една стъпка към задълбочаване на политическата криза и в посока предсрочни парламентарни избори. Може би ситуацията най-точно беше описана от конституционалистът професор Пламен Киров, който заяви, че всички искат редовен кабинет и всички се готвят за нови избори. И, наистина, невъзможността на политическите партии да постигнат поне някакъв временен консенсус дори за краткотрайно и програмно правителство, създава нови и нови прецеденти – например протяжното разтягане на цялата конституционна процедура по чл. 99 от страна на президента, за да се избегнат избори по средата на зимата. Което изглежда все по-малко вероятно, тъй като стрелката на изборния часовник уверено се измества в посока средата на март – началото на април 2023 г.

Логиката на конституционната процедура в рамките на първите два проучвателни мандата за съставяне на кабинет следва резултатите от парламентарните избори – те се връчват последователно на кандидати за министър-председатели, посочени от първата и от втората по големина парламентарна група. Политическата логика на изборното представяне следва, че най-голям шанс за съставяне на кабинет трябва да има по силата на първия мандат, който да бъде осъществен от формацията, спечелила парламентарните избори – на която реално избирателите са делегирали най-голямата представителност. Тя се ползва с най-голяма легитимност. И тук от ГЕРБ-СДС посочиха кандидат за министър-председател, проведоха необходимите срещи и консултации, а кандидатът, структурата и съставът на Министерския съвет бяха внесени в пленарна зала (макар и с неуспешно гласуване). Първата политическа сила се сблъска с тежкото нежелание на останалите партии да водят конструктивен диалог и да участват във формулирането на общи приоритети в една много тежка ситуация за страната – финансова, енергийна, външнополитическа. И не само за страната, но и за света с ескалиращото военно насилие в Украйна и задълбочаващата се криза между Сърбия и Косово.

Към настоящия момент президентът Румен Радев трябва да връчи втория проучвателен мандат на „Продължаваме промяната“ – партията-мандатоносител на кабинета на Кирил Петков, загубила последните парламентарни избори със спад в изборния резултат от почти 180 000 гласа, по време на чието управление се разразиха редица кризи от бездействие и некомпетентност. В този смисъл политическият проект на Кирил Петков и Асен Василев няма необходимата легитимност да осъществи управленски мандат, както и няма необходимата подкрепа. Изборният резултат и волята на гласоподавателите са им отредили място на опозиция, а не на управляващи. А и в самата ни демократична история втори мандат бива реализиран само веднъж с управлението на професор Любен Беров през 90-те години, след като кабинетът на Филип Димитров не успява да получи поискания вот на доверие от страна на Народното събрание.

При неуспех на втория мандат, който е повече от сигурен, президентът в седемдневен срок и по неговото осмотрение възлага на някоя от следващите парламентарни групи да посочи кандидат за министър-председател. В сегашните обстоятелства това могат да бъдат всички групи без ГЕРБ-СДС (първи мандат) и "Продължаваме промяната" (втори мандат). Парламентарната група, на която е възложено това, първо има седемдневен срок да излъчи кандидат за министър-председател и, ако успее да излъчи такъв, той ще получи мандат от президента да предложи структура и персонален състав на Министерския съвет, който евентуално да мине през гласуване в Народното събрание – и чак тогава ще се счита за изпълнен, тоест ако бъдат избрани и премиера, и министрите. В противен случай, ако няма този резултат, мандатът ще бъде неизпълнен.

Третият мандат е както шанс, така и тест. От една страна, той не е обвързан с логиката на изборния резултат – първият мандат отива при победителя от изборите, а вторият е почти винаги неосъществяващ се, защото обичайно се следва политическата логика, че втората политическа сила е опозиция. Третият мандат може да послужи като основа за по-широко политическо обединение от една страна около фигура на премиер и състав на Министерския съвет след разговори между парламентарните групи. Самият президент няма пречка да инициира нови консултации преди връчването на третия мандат и да навигира процеса по разговори. Това се подразбира от неговата конституционна роля. В този ред на мисли третият мандат е шанс. Защо е тест? Защото, бидейки равноотдалечен от двете водещи политически сили, той създава условията за разговор, но изисква политическите сили да седнат и да разговарят една с друга и да постигнат консенсус. Третият проучвателен мандат е най-големият възможен тест дали парламентарните групи ще са способни да излязат от политизацията и да постигнат консенсус. В противен случай страната ще отиде на петите парламентарни избори за последните две години.

Както стана ясно, философията, която конституционният законодател е заложил в третия проучвателен мандат изисква своеобразна „крачка назад“ от всички парламентарни групи и разговор за постигане на консенсус. Това го отличава от идеята за легитимирания победител, който да управлява, и традиционното неосъществяване на втория мандат, възложен на политическата сила, която според изборния резултат да е опозиция. Дали обаче може да бъде осъществен той отново зависи от волята на политиците. Изчерпването на конституционната процедура при текущите обстоятелства и при провала на следващите два проучвателни мандата може да приключи или още в средата на януари на 2023 г., или в края на същия месец. Сигналите за увеличаващата се вероятност от предсрочни парламентарни избори вече са налице – бързото преодоляване на президентското вето върху Изборния кодекс в Комисията по правни въпроси, съкращаването на т.нар. „коледна ваканция“ на народните представители до 2 януари 2023 г., за да могат да бъдат разгледани належащите и изискващи бързо решение законопроекти и проекти на решения. Атмосферата все повече и повече мирише на нови избори включително и по медийните заявки на различните представители на партиите. Но тук е редно да си зададем следния въпрос – лесно е да се отиде на нови избори, обаче какво биха променили те в настоящата политическа ситуация? Или в начина, по който се подреждат политическите сили и разпределят мандатите в Народното събрание? А отговорът е – почти нищо. Огромна е вероятността съставът на сегашния парламент просто да се дублира в следващия, но възможностите за диалог да бъдат още по-малко. И с това политическата криза да се задълбочи.

****

Димитър Стоянов е юрист, специализиращ в областта на конституционното право и административното право и процес. В периода 2017-2021 г. е експерт в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната реформа.

Автор е на публикации по правна, историческа и външнополитическа тематика.