Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
English

Новини, анализи, мнения - Tribune.bg

Меню
  1. Начало
  2. Мнения
  3. Преговорите за кабинет и коалицията – портокал с часовников механизъм

Мнения

Преговорите за кабинет и коалицията – портокал с часовников механизъм

Димитър Стоянов, коментар специално за Tribune.bg

Събрание в търговски център, зала със сиво-бели стени, хора, подредени в полукръг, говорене, говорене и пак говорене – така в най-общ вид могат да се характеризират изминалите преговори, инициирани от формацията на Кирил Петков и Асен Василев, за създаването на нова конструкция на управление. Разговорите обхванаха 18 ключови теми, а като главна цел се постави постигане на консенсус и написване на програма по приоритети. Участващите – „Продължаваме промяната“, „Има такъв народ“, „Демократична България“ и сменилата няколко пъти положението си през последните месеци в очите на „новите“ партии БСП, която прескача ту в „промяната“, ту в „статуквото“ в техните очи. Не заради някаква принципна основа, разбира се, а подтиквано от чиста политическа прагматичност. Заради гласовете, необходими за парламентарно мнозинство.

Подходяща аналогия за всичко случило се и всичко, което предстои от гледна точка на по-ясната заявка на четворната коалиция все пак да не се изпокара при първите преговори за назначаване на заместник-министри и областни управители, може да се каже само в няколко думи – „портокал с часовников механизъм“. По романа на Антъни Бърджес от 1962 г. и екранизацията му от Стенли Кубрик около десетилетие по-късно. Нека си представим за момент целия установен механизъм, тази четворна структура на несъставни части, които са принципно различни една от друга, но все пак са си поставили някаква цел – реформи и промени. Принципите на всяка една от тези формации са прокарани през „месомелачката“ на коалиционните преговори, за да се постигне консенсус. А консенсус между несъставни част най-често (както и в този случай) се базира на компромис, който има една отличителна черта – неговата собствена обезличителност.

В резултат на тази „коалиционна терапия“ (досущ като лечението на Лудовико) „пациентите“ ѝ (тоест партиите и коалициите) се лишават от своята свободна воля и не могат да направят избор между добро или лошо заради липсата на ясен морален компас. Текущият морален компас е подчинен на консенсуса, при него една изключително добра политика може да бъде отхвърлена, защото е непопулярна сред коалицията, а катастрофално решение може да бъде прието като добро, стига да има достатъчна подкрепа. По този начин способността да се вземе правилно или грешно решение е сама по себе си ограничена за сметка на подкрепата с елементарно мнозинство. На външен вид – сладък портокал, каквато е опаковката на коалицията (Кирил Петков и Асен Василев безспорно се опитват), отвътре нещо съвсем различно.

Конкретен пример в тази посока би могла да бъде ваксинацията срещу COVID-19, една безспорно тежка обществена тема с огромни мащаби. Финалното решение по нея, формулирано накрая от Асен Василев, гласеше, че ваксинацията ще остане доброволна, но ще се предприемат мерки в подкрепа на по-голямото ваксинационно покритие. Какво значи това? Накратко – нищо. От една страна това е просто продължение на текущата политика, от друга показва неспособността да се вземе решение, а от трета показва, че едно решение по същество непопулярно, но правилно по смисъл и изпълнение, просто няма да бъде взето. Това е същностната природа на политическия компромис.

Ако погледнем коалиция „Портокал с часовников механизъм“, спирайки се на едно такова име, тъй като стана ясно, че коалиция „Промяна“ просто не съответства на даденото съдържание (промяна означава да си Маргарет Тачър, да прокарваш и непопулярни, но правилни политики, които ще имат необходимия ефект в средносрочен и дългосрочен план), то трябва да се каже, че тя е образувана от несъставни части. Независимо от едно общо постигнато съгласие по някои въпроси, колкото и неясно и витиевато да бъде то, всяка от тези партии има своя електорат, своите принципни позиции и своите червени линии. И едно отстъпление от тях в името на консумирането на власт не може да бъде безкрайно. Историята показва, че точно това поведение избирателят най-много обича да наказва със своя глас. Корнелия Нинова, текущ лидер на БСП (все пак трябва да се отбележи нейната доста измъчена оставка предвид катастрофалните резултати на партията ѝ), вече начерта няколко такива – приемането на Истанбулската конвенция и даването на зелена светлина на Република Северна Македония за членство в Европейския съюз. Тук трябва да се каже, че това са теми, с които например „Демократична България“ няма никакъв проблем, дори напротив – те за нея са повече от приемливи.

Един от тези въпроси рано или късно отново ще излезе на дневния ред на обществото, а оттам и на дневния ред на представителите, които то е определило да го управляват. И тук въпросът е – как несъставни части, които са се споразумели върху обезличителен компромис, действат, когато ги застигне подобна ситуация? И най-важното дали сглобената коалиция ще е способна да оцелее? И на каква цена? Отвъд нейната аморфна същност, договорена в сиво-бяла зала в търговски център, това е нейният най-голям и потенциално опасен проблем – как ще оцелее в условията на ескалиращи политически, икономически, здравни и социални проблеми и дилеми? Да, дилеми, защото и всяко решение носи след себе си своите последствия.

На финал би могло да се каже, че на този етап нито преговорите, нито структурата демонстрират някаква възможност да се справят с който и да е било значим проблем. Защото той неминуемо създава разделение. За сметка на това коалиция „Портокал с часовников механизъм“ най-вероятно ще решава политически конюнктурни въпроси от една страна за своето собствено оцеляване, а от друга – за да поддържа „великата илюзия“. А каква е тя? Великата илюзия е, че предстои велика промяна с тези хора, в този състав и тези политически послания и цели.

***

Димитър Стоянов е юрист, специализиращ в областта на конституционното право и административното право и процес. В периода 2017-2021 г. е експерт в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната реформа.

Автор е на публикации по правна, историческа и външнополитическа тематика  


Топ новини

виж още

Актуална тема