„Продължаваме промяната“ промени „промяната“

Димитър Стоянов, коментар специално за Tribune.bg

На 14 ноември 2021 г. преминаха и третите за тази календарната година (за нея – последните, за пролетта на следващата година не се знае) парламентарни избори, с които се ознаменува може би една от най-буреносните политически години от началото на демократичните промени в България. След четиригодишната политическа стабилност и предвидимост по време на управлението на ГЕРБ и „Обединени патриоти“, дойде времето на т.нар. „нови формации“. Всяка от тях се припознаваше като родена от протеста и до една или друга степен под юмрука на президента Румен Радев. Всяка от тях искаше да бъде „алтернатива на статуквото“. И до този момент нито една от тях не успя да изпълни задачата, с която българските граждани на два пъти я изпратиха в парламента – да управлява.

Третите парламентарни избори донесоха един по-различен резултат. Ако тръгнем от идеята, че целта на всички т.нар. „нови формации“ през последните месеци е била да „изчегъртат“ ГЕРБ, то резултатът е на път да се окаже противоположен на това. Единственото нещо, което беше „изчегъртано“, с любезното съдействие на Кирил Петков и Асен Василев, разбира се, бяха самите „нови формации“ – ИТН, ДБ, ИБГНИ.

„Продължаваме промяната“ успя за два месеца да изкара ревизионистката Мая Манолова от парламента, да превърне ИТН в двойник на залязващото НДСВ и да постави трупалата два парламента могъщество и стремяща се към второто място „Демократична България“ на почти равен резултат с „Възраждане“ на Костадин Костадинов. На фона на това основният им деклариран враг ГЕРБ има с процент повече пропорционален резултат и се очертава да бъде онази парламентарна група, без която просто не би съществувала каквато и да е стабилна, дълготрайна и предвидима конструкция на управление. Парламентарно мнозинство без ГЕРБ означава сглобяване на изключително сложен компромис между „Продължаваме промяната“, ИТН и „Демократична България“ на първо място, а след това като задължително и абсолютно минимум условие – получаване на подкрепата на БСП за събиране на работещо мнозинство.

По всяка вероятност подобно стечение на обстоятелствата би вещало нови парламентарни избори, за които най-ранната дата в края на март 2021 г. По Конституция президентът не може да разпуска Народното събрание през последните три месеца от мандата си. След встъпване в длъжност на новия президент, който и да е той (Анастас Герджиков или Румен Радев), и при провал на трите проучвателни мандата, той ще трябва да назначи служебен кабинет и да разпусне парламента, насрочвайки нови парламентарни избори.

Разбира се, това все още е в полето на вероятностите, но е една идеята по-вероятно от сформирането на някакъв политическо-протестърски Франкенщайн в Народното събрание, който би бил безкрайно нестабилна конструкция. Защо? Защото противно думите на Кирил Петков, че ще има обединение около идеи и обединение около програма, такова обединение би било практически нереално и невъзможно без фигурата на силен, консолидиращ лидер, който при необходимост да намира баланс между отделните съставни части на коалицията, а в други ситуации да има достатъчен авторитет, за да наложи волята си. Отсъствието на такава фигура в текущата ситуация за евентуалното „ново мнозинство“ е повече от крещяща.

Въпрос на време е да видим дали ще има повторение на корицата на „Капитал“ с Мисия 121, но с малко променени лица. Тъй като дори и „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ да постигнат някакво съглашение, то след това диалогът ще зависи изцяло от добрата воля на „Има такъв народ“ и БСП. Докато Мая Манолова ще продължи да гледа парламента от кафенето на хотел „Радисън“, но само при условие, че има зелен сертификат. За парламентарен сертификат нещата приключиха. Нещо, което между впрочем е изцяло заслуга на Кирил Петков и Асен Василев. Те успяха да „променят“ промяната, дошла на войнствените си криле през април 2021 г. Дотолкова, че я сведоха до свой придатък – от мечтите за втората позиция на изборите и получаването на мандат за съставяне на правителство до това да водиш договорки за някакви позиции.

Редно е обаче да се обърне внимание на т.нар. „слон в стаята“, а именно ниската избирателна активност. Никога през демократичната история на България не са гласували толкова малко хора на парламентарни и президентски избори. В една представителна демокрация мандатът на институциите зависи от гласуването в тях доверие под формата на подадени гласове и цялостно участие в изборния процес. На това се основата тяхната легитимност в очите на гражданите. Този епизод е може би един от най-ключовите в настоящата политическа криза, защото колкото по-малко избиратели отиват до урните (респективно до машините), толкова по-големи са нейните мащаби. Наказанието за политическия хаос и взетите през последните месеци решения от служебния кабинет и мнозинството на ИТН, ДБ, ИБНИ и БСП в парламент е именно показната гражданска абдикация от конституционното право на глас. И за да се възстанови това гражданско участие ще са необходими не една или две години на политическа стабилност, които за съжаление изглеждат все така далечни.

***

Димитър Стоянов е юрист, специализиращ в областта на конституционното право и административното право и процес. В периода 2017-2021 г. е експерт в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната реформа.

Автор е на публикации по правна, историческа и външнополитическа тематика