Промяната като добре забравено ляво

Димитър Петров, коментар за Tribune.bg

Всичко ново е добре забравено ляво. Поне що се отнася до икономическите политики у нас.

През последните дни се появиха някои тревожни сигнали относно политиките на проекто правителството в областта на икономиката и финансите. Това трябва да ни подсеща, че от 1997 г. насам България не е имала истинско ляво управление. Не, че правителствата досега бяха кой знае колко десни, но поне не залитаха докрай в левичарски безумия. За близо четвърт век почти непрекъснат икономически растеж някак си забравихме, че в икономиката може да се прилагат и леви безобразия. Просто свикнахме с това, че държавата, ако и да не създава оптимални условия за бизнес и предприемачество, поне не върши тежки глупости с дълготрайни и болезнени последици (както беше например при кабинета „Виденов“).

Кабинетът „Костов“ (и преди него служебният на Стефан Софиянски) провеждаше дясна икономическа политика – проведена бе приватизация, която позволи в крайна сметка да имаме действаща пазарна икономика, и най-вече започна трансформация на обществените нагласи към пазарни „релси“ (например, ако неизбежните тогава съкращения на работни места бяха компенсирани с по 1 милион неденоминирани лева на съкратен работник, то при представяне на бизнес план за частна инициатива държавата даваше по 3 милиона лева). Но управлението все пак бе „по неволя“ дясно, заради крещящата необходимост от реформи, а не защото мнозинството от хората бяха с такива убеждения.

Управлението на НДСВ също може да се нарече дясно, макар това да идваше най-вече от финансовите спекулации като сделката за външния дълг. При „тройната коалиция“ , въпреки присъствието на БСП, управлението не беше ляво – НДСВ и ДПС успяха да наложат „плоския данък“, който си е дясна мярка, стимулираща работливите и предприемчивите. Правителствата, доминирани от ГЕРБ (особено първото, с финансов министър Симеон Дянков) водеха строга фискална дисциплина (безспорно дясна мярка), но икономическото им поведение бе в най-голяма степен центристко – пазарна икономика, частна собственост, но когато някое предприятие закъса, държавата (разбирай, лично Бойко Борисов) се намесва и го спасява. Впрочем, такава е философията на голяма част от онези българи, които не са соцносталгици.

А какво се задава сега?

Един тревожен сигнал бе твърдението на съпредседателя на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков, че догодина бюджетния дефицит ще бъде 4%. Това засега минава без реакции, а не би трябвало, най-малкото защото нарушава Маастрихтските критерии, които България трябва да покрива, за да бъде приета в еврозоната (допустимият максимум е 3%). И които България досега покриваше, вследствие на което бе задвижена процедурата за ERM II. Да, и други държави са го нарушавали, но защо трябва да се водим по лошите примери, особено ако ние самите досега сме били добрия пример? А тези 4% са в комбинация с амбициозните изказвания, че бъдещото управление ще повиши събираемостта на данъците. А ако не успее?  4-те процента стават повече… Но нейсе, очевидно нагласите са да се разхлабва дисциплината.

Далеч по-смущаващото в случая е друго. Ето какво пише бившият финансов министър Симеон Дянков във Фейсбук:

„Нещо сериозно е сбъркано в сметката на служебния министър за Бюджет 2022. Той залага дълг от 10-12 милиарда лева (първо съобщи 12, после се поправи на 10). Имаме изплащания на сегашен дълг от 2.8 милиарда през 2022. Заложен е дефицит от 2.9 процента от БВП. Да приемем БВП от 140 милиарда лева (при 120 милиарда през 2020), което означава дефицит от 4.06 милиарда.

 

Губят се между 5 и 7 милиарда лева, не малка сума.“

Тук няма нужда от коментар.

Друг обезпокоителен момент е намерението да се вдигне максималния осигурителен доход – от ПП искат той да се актуализира и винаги да е равен 2.3 средни заплати, а БСП настояваше изобщо да бъде премахнат. В действителност, вдигането на максималния осигурителен доход е плюнка в лицето на всеки, който се опитва да постигне повече в икономическо отношение - за себе си, за семейството си и в крайна сметка за всички нас като общество. Хората, които ще бъдат засегнати от мярката, получават високи заплати, защото са вложили време и усилия (а и пари) да придобият някакво специално умение, което ги прави "скъпи" на трудовия пазар. Някои може да им завиждат за парите, които получават, но истината е, че те първо трябва да "избият" инвестицията, вложена в тях самите. Тоест, нагла левичарска свинщина.

Отгоре на всичко, МОД наскоро бе вдигнат от кабинета „Борисов 3“. Което предполага да се изчака няколко години с тази мярка, ако изобщо е необходимо да бъде прилагана. Чест прави на „Демократична България“, че се противопоставя. А при коалиционно управление обикновено минават само онези политики, за които има консенсус. Но все пак…

В бъдещия кабинет ни очаква и едно нововъведение – министерство на държавните предприятия. Само по себе си, има логика държавата контролира своята собственост, но това се правеше и досега. Тук неизбежно се сещам за програмната декларация на кабинета „Виденов“, в чиято икономическа част за държавните предприятия се говореше три пъти повече, отколкото за частния сектор и болезнено необходимата тогава приватизация. Краят на това управление го помним. А, грешка - най-младите гласоподаватели (включително на 4-те преговарящи политически сили) не го помнят. И познайте на коя партия (засега) се пада това министерство? Да, точно така.

Освен класическите леви простотии, в намеренията на четворната проекто коалиция влизат и някои „модерни“. Например – вицепремиер по климатичните промени. Да, разбираме желанието им да са „в крак с времето“, но е важно да се припомни основната теза на климатичния алармизъм, а именно: климатичните промени са в резултат (най-вече) от човешката дейност, свързана както с нарасналия брой на населението, така и с увеличените производство и потребление. Или най-големите виновници за промените в климата са държавите с най-висок БВП на глава от населението.

Да, ама България все още чувствително изостава от лидерите в това отношение – Западна Европа, Северна Америка, някои държави в Източна Азия и Близкия изток… Изоставаме дори в сравнение с държави като Чехия и Полша, с които преди 3 десетилетия тръгнахме от горе-долу еднакво (ниско) ниво. Е, от какъв зор да се бутаме при онези, които са достигнали етап на свръхпотребление и едно ограничаване няма да им навреди особено, докато при нас крехкият ни все още стандарт (който е застрашен и от обективни фактори като ковид пандемията и цените на тока) да бъде допълнително сринат и заради желанието на разни разглезени инфантили (каквито са предимно на Запад, но вече се навъдиха и у нас) да се чувстват обществено полезни?

Също така, да не забравяме и екстравагантната идея за „еко армия“ (каквото и да означава това).

В икономиката има два пътя – десен и грешен. Казала го е лейди Маргарет Тачър, която за 11 години преобрази икономически страната си по начин, който граничи с чудото. Едва ли е нужно да уточнявам по кой път изглежда, че ще поемем ние…

***

Димитър Петров е магистър по Социология от СУ „Св. Климент Охридски“ и Магистър по Tourism Destination Management от NHTV Breda University of Apllied Sciences, Холандия.

Член на Контролния съвет на Младежки консервативен клуб. Секретар е на „Един завет“ – клуб на потомците на офицерския корпус на Царство България.