Работило ли е правителството на Кирил Петков с Москва?

Димитър Стоянов, коментар специално за Tribune.bg

Мариупол има изключително значение в рамките на руската стратегия и преследваните цели във войната срещу Украйна. Град с население от почти 4500 000 души преди началото на войната, голямо пристанище, индустриален и икономически център, който лежи на брега на Азовско море, той представлява онова място, което трябва да бъде контролирано на всяка цена, защото през него минават сухопътните връзки на окупирания от Русия полуостров Крим с донбаския регион и по-конкретно с Донецка област и така наречената „Донецка народна република“. Затова и непосредствено с нахлуването на руските войски в Украйна започна и обсадата (на 24 февруари 2022 г.) на самия град – руските колони преминаха през Мелитопол и Бердянск от Крим, за да се съединят с други руски военни части, настъпващи от изток, и със силите на сепаратистите от Донецк.

На 2 март 2022 г. градът беше напълно обкръжен като и към настоящия момент се водят сражения срещу оставащите опорни пунктове на украинската армия в Приморския район и на територията на завода „Азовстал“. По данни на украинската страна до този момент в Мариупол може да са загинали между 20 и 22 000 души. Стотици хиляди са го напуснали, тъй като се посочва, че на територията на града все още се намира около 160 000 цивилно население. Руската армия започна използването на свръхзвукови стратегически бомбардировачи Ту-22М срещу останалите украински джобове на съпротива, а от украинската администрация на града заявиха, че донецките сепаратистите се приготвят да започнат управление на града (или поне това, което е останало от него) след края на сраженията. Картините от Мариупол приличат изключително много на онези разрушени градове, които за последен път Европа е виждала през Втората световна война, и каквито няколко поколения европейци просто бяха пощадени да не виждат през своите животи.

На фона на всеобщото разрушение и битката буквално за всяка сграда в оставащите под украински контрол райони на града, се появи един казус, който намеси българската държава и правителството на Кирил Петков (или по-скоро неговата неспособност да казва истината на своите граждани). На нарочен брифинг в Министерския съвет от 13 април 2022 г. премиерът Петков обяви, че намиращите се до онзи момент на кораба „Царевна“ български моряци, блокирани от военните действия в пристанището на Мариупол, са били изведени ще се върнат в България. Самото изказване на Кирил Петков породи редица въпроси, особено в контекста на постъпващата от други източници информация. Премиерът заяви, че „предстои групата да се придвижи до Донецк, откъдето ще се завърне в България“. Министерството на външните работи на т.нар. ДНР обаче посочиха, че моряците ни наистина ще дойдат в Донецк, но след това ще бъдат изпратени в Русия, откъдето ще заминат за България. Появи се първият въпрос без отговор – има ли координация между българските и руските власти по този повод и как точно ще премине пътя на българските моряци към България?

Няколко дни по-рано по време на блиц контрола в Народното събрание отново премиерът Кирил Петков посочи, че в Мариупол се намира специална група от български военни под командването на шефа на военното разузнаване генерал Венелин Венев, за да изтегли моряците от блокирания там кораб. Тук следват още въпроси – координирана ли е и, ако да, по какъв начин тази операция с представители на руската държава, руските служби и структури на сепаратистката ДНР? Координирани ли са тези действия с руския посланик Елеонора Митрофанова в София и, ако да, по каква линия? В същото време от Министерството на външните работи на т.нар. ДНР обявиха, че благодарят на „Министерството на външните работи на Руската федерация и граничните служби на ФСБ и МВР на РФ за оперативната помощ в този процес“ (тоест извеждането на моряците). И, разбира се, в задачата се пита – участвала ли е българската държава в този процес или в неговата координация и, ако да, по какъв начин?

Необходимостта от отговори беше засилена допълнително от интервюто на заместник-министъра на отбраната Йордан Божилов, който по Българската национална телевизия заяви, че всъщност нямало операция по извеждането на моряците ни и отказа да потвърди дали те се пазят от руснаците. Това като изложено твърдение влезе в абсолютно противоречие с казаното от Кирил Петков по темата през последната над една седмица. Според Йордан Божилов шефът на разузнаването не е участвал в спасяването на моряците от „Царевна“. Паралелно с това Министерството на външните работи на така наречената Донецка народна република се е обърнало към българското посолство с нота, че българските моряци от кораба „Царевна“ са спасени и могат да бъдат изпратени у дома. Отговор обаче не е бил получен. „Официално се обърнахме към българското посолство с официално писмо, с нота, и освен това се обадихме в българското Министерство на външните работи, за да съобщим, че моряците са спасени, евакуирани, че могат да бъдат прибрани. Но в крайна сметка не сме получили никакъв отговор, а самите моряци и досега не са получили никакъв отговор“, заяви Наталия Никонорова, ръководител на ведомството.

Истината е, че правителството на Кирил Петков за пореден път демонстрира своята неспособност по няколко направления. Първата е липсата на ясна стратегия и координация по решаването на един проблем. Реакцията по казуса с българските моряци го показва, косвено го потвърди и външният министър Теодора Генчовска в Народното събрание – че Министерството на външните работи де факто е изолирано от външнополитическите процеси и научава за позициите на собственото си правителство от Брюксел и Скопие, докато премиерът Петков и неговите съветници водят някаква своя, собствена и безотчетна външна политика. Става въпрос за абсолютна неспособност да се управлява, да се вземат решения и да се изгради дори някаква елементарна структура на управление. Кирил Петков се държи като политически брокер без да си дава и най-малкото понятие, че „сделките“, които правят вредят както на държавата, така и на нейния национален интерес.

Вторият аспект идва по линия на отчетността. Казано по друг начин правителството на „просто Киро“ просто дължи едни отговори на българското общество за цялата операция по извеждането на българските моряци от пристанището в Мариупол. Как е разработена и координирана тях, от кого, какви са връзките с руската страна и със сепарастите от Донбас, говорено ли е украинските власти по този повод, какво реално е направило българското правителство? Към този момент премиерът твърди едно, а по-късно бива опроверган от собствения си заместник-министър. И премиерът го твърди не къде да е, а пред Народното събрание, където е на парламентарен контрол и е длъжен да се отчита по прозрачен и истинен начин. Кой лъже в случая? Кой не казва истината? Какво точно се е случило с нашите моряци и ще получим ли адекватни и преди всичко правдиви отговори, а не “smoke and mirrors”, каквито обичайно хвърлят на обществото новоучредените партийци и провалени управленци от „промяната“?

* * *

Димитър Стоянов е юрист, специализиращ в областта на конституционното право и административното право и процес. В периода 2017-2021 г. е експерт в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната реформа.

Автор е на публикации по правна, историческа и външнополитическа тематика.