Редовното правителство – много варианти, все така далечно решение

Димитър Стоянов, коментар за Tribune.bg 

Президентът Румен Радев проведе консултациите с представителите на парламентарните групи в доста бърз порядък, което отличи стартирането на процедурата по съставяне на редовно правителство след тези избори от предишния път – когато и консултациите, и връчването на проучвателните мандати беше разтеглено във времето, за да бъдат избегнат избори в средата на зимата. Бързото провеждане на консултациите означава и скорошно връчване на първия мандат на кандидат за министър-председател, посочен от най-голямата парламентарна група (тази на ГЕРБ-СДС), с което ще започне да тиктака и седемдневният срок, в който кандидатът трябва или да предложи структура и поименен състав на Министерски съвет, или да върне мандата неизпълнен. След което рулетката ще се завърти към втория и третия мандат евентуално, както гледахме безброй пъти да предходните две години.

Докато процедурата едва сега започва, политическите сили продължават да се „надиграват“ с различни варианти – част, от които са изцяло несъвместими с логиката на парламентарната демокрация. Така например Кирил Петков и Атанас Атанасов, загубили парламентарните избори, въпреки изстуденото шампанско в изборната нощ, настояват ГЕРБ-СДС буквално да провалят първия мандат, и да подкрепят коалицията между „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ за втория. И докато от ГЕРБ са показали, най-вече с излъчването на проф. Николай Габровски за кандидат за министър-председател, и с предложеното от него правителство, че са способни да предложат чисто експертна и аполитична конструкция за кабинет, то ПП-ДБ в това отношение остават един изцяло политическо-партиен експеримент. Кои са възможните фигури от страна на „промяната“ около които би могла да се случи компромисна конструкция за правителство? Асен Василев, Атанас Атанасов и Николай Денков ли? Нещо повече, подобна политическа заявка идва на фона на предложения от служебното правителство проект на държавен бюджет за 2023 г., в който е отразено пряко наследството на управлението на Кирил Петков и Асен Василев в публичните финанси – с огромен дефицит и растящ държавен дълг заради калпава финансова политика. И още повече, каква е легитимността на този, който е загубил изборите, за да иска и предлага конструкция на управление, а не следва зададената от избирателите перспектива за търсене на диалог и постигане на консенсус?

Всъщност поведението на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ не съответства и на поведение на втора политическа сила. Чрез него правилата на парламентарната демокрация и конституционното управление се превръщат в елементарен политически пазарлък и своеобразен шантаж като залогът са следващи поредни парламентарни избори. Разбира се, цялото наследство на „промяната“ вече две години, във всичките му разнообразни форми, е много сходно – хаос, хаос и отново хаос. И ситуацията не е като да предопределя липса на разумни варианти между политическите сили. Те могат да включват от правителство, което е съставено изцяло от експерти, с програмен хоризонт за изпълнение на приоритети по дати за една година например, до чисто политически кабинет или правителство с формула като това на Димитър Попов от началото на демократичния преход в България. Целта, която най-вероятно споделят всички политически партии е една – да се гарантира относителна политическа стабилност за вземането на най-важните и належащи решения в областта на държавните финанси, икономиката, здравеопазването, социалната политика, външнополитическите приоритети и т.н.

В един момент политиците трябва да започнат да си задават още по-силно въпроса за цената на политическата нестабилност в нашите конкретни обстоятелства – при изчерпващо се търпение на обществото, при натрупващи се проблеми в ключови сектори на управлението и обществени системи, при неясна перспектива за бъдещето на Плана за възстановяване, еврозоната в национален контекст. Тук отново трябва да се припомни още един много съществен момент, че колкото повече се отдалечава решаването на политическата криза и стабилизирането на парламентарната демокрация, толкова повече парламентаризмът в България е поставен под въпрос и заплаха като конституционна рамка. Да, изобщо не е трудно да се „счупи системата“, както е прието да се казва. Решението, в крайна сметка, не е толкова трудно и трябва да бъде повтаряно докато политическите партии не седнат на масата на преговорите и не постигнат консенсус за правителство – просто трябва да се спазват правилата на парламентарната демокрация, тъй като две години политически експерименти доведоха до това България не само да няма редовно правителство, но дори да няма редовен бюджет вече месеци наред.

Поредните парламентарни избори няма да решат нищо и едва ли ще доведат до някаква по-различна конфигурация на партиите в Народното събрание – няма парламентарен сценарий по големина на парламентарните групи, който да не е бил „разиграван“ след избори през последните две години. Политическият сценарий под формата на разпределението на депутатските мандати възпроизвежда себе си с козметични промени от избори към избори. И след шестите избори няма да бъде по-различно. Нещо, което за пореден път ще потвърди тезата, че разговорите за правителство трябва да се случат, защото всяко едно забавяне няма да доведе до промяна на възможната конфигурация в Народното събрание, но ще доведе до други много тежки за страната последици – така например до 2025 г. по държавния дълг ще бъдат платени само лихви в размер на 4,5 милиарда лева, което е равностойно на две магистрали като АМ „Хемус“ или на програма за превъоръжаване на армията и флота. Това, разбира може да не се случи. Но зависи само и единствено от способността на партиите да разговарят и да постигнат консенсус за стабилно управление в някакъв обозрим хоризонт.

***

Димитър Стоянов е юрист, специализиращ в областта на конституционното право и административното право и процес. В периода 2017-2021 г. е експерт в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната реформа.

Автор е на публикации по правна, историческа и външнополитическа тематика.