Рецесията чука на вратата – какво трябва да направят парламента и правителството?

Димитър Стоянов, коментар за Tribune.bg

Излизането на окончателните резултати от проведените на 2 октомври 2022 г. парламентарни избори, както и обявяването на избраните за избраните за народни представители от страна на Централната избирателна комисия, създават онези необходими предпоставки за президента Румен Радев да изпълни конституционното си задължение по чл. 75 от основния закон – новоизбраното Народно събрание се свиква от него на първо заседание най-късно един месец след избирането му. Новият 48-ми парламент ще застъпи една много трудна реалност, съпътствана с енергийна криза, разклатени публични финанси, липса на доверие в институциите и възможност за голямо социално напрежение през зимата на фона на повишаването на цените. От тази гледна точка то ще има много важната задача да успее да надмогне политическото разделение, за да търси бързи отговори – при възможността и неговият мандат да бъде кратък, ако отново не се сформира редовен кабинет.

Не е тайна, че проблем съществува не само в държавата, но и в света. Преди няколко дни в списание „Fortune“ беше публикувана статия със заглавие „Седем от най-добрите икономически умове в света мислят, че идва глобална рецесия. А някои казват, че тя вече е тук“. И наистина, когато хора като Джейми Даймън, изпълнителен директор на JPMorgan Chasе, Кен Грифин, изпълнителен директор на Citadel, известният д-р Нуриел Рубини, и президентът на Световната банка Дейвид Малпас говорят за рецесия, а Малпас дори за „перфектната буря“ от високи лихви, висока инфлация и забавен икономически растеж, то е редно да обърнем внимание на индикациите за проблем – както в света, така и у нас. И когато сигналите са налице, трябва преди всичко да знаем, че световната икономика е като домино. Когато пада един, падат всички останали. Наивност и дори глупост би било да си мислим, че рецесия в Съединените щати и Западна Европа ще подмине България – и да повтаряме грешката на бившия премиер Сергей Станишев, който в разгара на световната криза през 2009 г. твърдеше е „остров на стабилността“.

В икономиката у нас вече се наблюдават първите индикации, че предстои проблем. Според Националния статистически институт повече от индустриалните сектори през юли 2022 г. отбелязват спад спрямо предходния месец. В различен аспект засегнати се оказват секторите на преработващата промишленост – производството на храни и напитки, текстил и облекла, химическата индустрия и лекарствата, металургията и производството на промишлени стоки отчитат спад между 2 и 11 процента спрямо предходния месец (юни 2022 г.). Същото се отнася и за производство на електрически съоръжения, автомобили, ремаркета и полуремаркета, мебели и т.н. Връщайки се отново на ефекта на доминото – най-голямата икономика в света, тази на Съединените щати, две поредни тримесечия отчете спад. Тревожни тенденции отчита и Българската народна банка („Икономически преглед на БНБ“, брой 2 за 2022 г.), според която в приноса по компоненти в БВП се вижда намаление на относителната тежест на брутното образуване на основен капитал през последните няколко тримесечия, което означава, че бизнесът устойчиво намалява темпа на своите инвестиции. Спадът на инвестициите е много притеснителен сигнал, тъй като той заема много съществено място във формирането на националния брутен вътрешен продукт. Независимо че може да не проличи на първо време, тъй като, както в нашата ситуация, имаме „заместване“ от страна на подпираното от високата инфлация частно и държавно потребление, то е ясен сигнал за предстоящи икономически трудности. А когато вторият компонент в лицето на потреблението пострада, то рецесията ще е налице.    

Към настоящия момент си личат два подхода в глобален план, които да търсят отговор на инфлационните процеси – Федералният резерв е възприел по-твърд подход с повишаване на основната лихва, но не среща особена подкрепа и синергия в други водещи икономики, особено в европейските. Европейската централна банка е колеблива по отношение повишаването на основната лихва по политически причини, а именно много високата задлъжнялост на южните държави членки. Европейските държави се концентрират върху редица стимулиращи пакети за компенсацията на гражданите и бизнеса, за да се противопоставят на възможността от рецесия и икономическа криза сред една трудна за Стария континент зима – дори с ефекта, който това само по себе си има върху задълбочаването на инфлационния процес. В даден момент обаче централните банки ще бъдат изправени пред сложна дилема – или да повишат агресивно основния лихвен процент, както това прави  бившият председател на Федералния резерв Пол Волкър в началото на мандата на Рейгън, и решително да пресекат инфлационните процеси (което ще постави правителствата в невъзможност да раздуват проинфлационни дефицити), или да абдикират от своята роля в поддържане на ценова стабилност и да оставят инфлацията да се саморегулира. Което в крайна сметка може да има много тежки щети върху банковата стабилност.

Но, връщайки се отново на родната реалност, която е повлияна от абсолютно всички глобални процеси в тази посока. Разбира се, с някои отлики – България не е член на еврозоната, не е част от системата на ЕЦБ, а валутният борд през последните двадесет и няколко години е играл много сериозна и непреодолима преграда пред политическо харчене, което да унищожава финансовата стабилност. В този ред на мисли основната лихва не е била политически инструмент, а инфлацията в България, резултат на монетарна политика, е била привнесена – нашата инфлация се сформира от други фактори като например високите цени на енергоносителите, които се прехвърлят по цялата производствена верига от закупуването на суровината до щанда в супермаркета с финалния продукт. И нейната цена се плаща от обикновена потребител.

Предвид сложността на политическата ситуация и възможността отново да няма редовно правителство, текущата законодателна и изпълнителна власт трябва да действат бързо. Приемането на държавния бюджет за 2023 г. или на минимално ниво една актуализация на текущия бюджет, който да продължи да действа в следващата година предвид развитието на политическата криза, е крайно наложително, защото в тях трябва да присъстват основните мерки. На първо място това са компенсациите за високите цени на електроенергията, които бяха приети от предишното Народно събрание през лятото на 2022 г. Те трябва да бъдат продължени и през 2023 г. като обхванат и цените на природния газ. И съгласно нормативната рамка т.нар. „небитови потребители“ не са само фирми и заводи – тук попадат университети, училища, детски градини, болници, социални домове, приюти, които плащат енергията на цените за индустрията. Високата цена на природния газ без компенсаторен механизъм за тях ще е критична и бюджетно непосилна. Редица от тях просто ще са принудени да затворят врати. А служебният кабинет няма механизъм за пренасочване на големи средства за компенсаторен механизъм за цената на природния газ, ако това не бъде предварително разгледано от Народното събрание. И в текущата, и в следващата година. Казано по друг начин – трябва да се действа бързо. Осигуряването на финансови компенсации за бизнеса и потребителите за цените на електроенергията и природния газ е ключово.

Следващ много съществен момент е да се осигури механизъм за сключване на дългосрочни договори на българската борса между производителите на електроенергия и местната индустрия, които да намалят цените, и постепенно да изместят нуждата от бюджетни компенсации. По-ниските цени на електроенергията ще имат много силен антиинфлационен ефект по цялата верига – от производството до цената на продуктите в потребителската кошница. Също така е много важно да се намери механизъм за консенсус за разпределение на микса между евтиния азерски газ и по-скъпия втечнен газ към топлофикациите и индустрията. Да се остави българската индустрия на по-скъп газ би било безотговорно и неправилно решение.

И, разбира се, трябва да се преработят самоубийствените ангажименти по Плана за възстановяване и устойчивост и Териториалния план на Фонда за справедлив преход, поети от правителството на Кирил Петков, за затваряне на българските въглищни енергийни централи – изключително неправилно решение насред енергийна криза, особено на фона на това, че други европейски държави предприемат стъпки към съживяване на въглищната си енергетика.

Всички тези стъпки изискват преди всичко намирането дори на временен политически консенсус и на съдействието между партии, чиито политически послания се намират в противоположност. Особено по време на избори. Но възможността за политически консенсус във времена на криза между противоположни субекти (например по време на Втората световна война лидерът на лейбъристите Атли е бил заместник министър-председател в кабинет, оглавяван от Уинстън Чърчил) е тест за зрелостта на една демокрация. Който силно се надявам и нашето политическо представителство да издържи.                                   

****

Димитър Стоянов е юрист, специализиращ в областта на конституционното право и административното право и процес. В периода 2017-2021 г. е експерт в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната реформа.

Автор е на публикации по правна, историческа и външнополитическа тематика.