Руската вътрешна криза далеч не е приключила, а е оставила твърде много въпросителни

Димитър Стоянов, коментар за Tribune.bg 

Серия от събития съпътстваха последните дни, чиято кулминация беше в т.нар. „метеж на Пригожин“. Частната армия „Вагнер“, която до този момент воюваше на територията на Украйна, премина държавната граница с Русия, взе в свои ръце контрола върху ключовия град Ростов-на-Дон, а след това с бърз марш измина почти хиляда километра до границите на московска област. И докато мнозина очакваха, че това ще е началото на гражданска война в Руската федерация и началото на края на режима на Путин, намесата на белоруския президент Лукашенко по официалната версия доведе до това Пригожин да спре своя „марш на справедливостта“, както го нарича, и да се постигнат договорености между него и руските власти в лицето на режима на Владимир Путин. Въпросите обаче остават – защо, как, какво ще последва оттук насетне?

Първо следва да се отбележи, че самото понятие „частна армия“ звучи като оксиморон. Армията, правосъдието и гарантирането на вътрешна сигурност са трите основни начала на всяка една държава и изпълват нейните три водещи функции – да гарантира вътрешната безопасност на своите граждани, да ги пази от външни заплахи и да установява справедливост чрез осъществяването на правораздаване. И „Вагнер“ не е обикновена „частна армия“. През последните години наемниците на Пригожин изплуваха в редица „горещи точки“ по различни краища на земното кълбо – в Сирия в подкрепа на Башар Асад, в Либия, в Централна и Западна Африка, в Донбас. След пълномащабното руско нашествие срещу Украйна „вагнеровците“ се превърнаха в ключов играч в настъпателните усилия на Кремъл. Ако погледнем ситуацията от последните месеци, ще видим, че докато редовната руска армия води предимно дефанзивна и отбранителна война, то „Вагнер“ настъпват. Последните две значими победи на руската армия, превземането на Соледар и след това на Бахмут, са донесени именно от наемниците на Пригожин. Това превърна т.нар. „готвач на Путин“ и настоящ олигарх в откровен не само военен, но и политически играч, който започна да издига последователна критика срещу висшето руско военно ръководство в лицето на военния министър Сергей Шойгу и началник на Генералния щаб генерал Валерий Герасимов.

Сега да си представим как една 25 000-а калена в бойни действия, въоръжена, мотивирана и организирана армия поеме на поход срещу столицата на своята държава. В нещо, което висшето държавно ръководство на тази държава нарича „метеж“. И не само, че не срещне почти никаква съпротива в посока столица, но и успява да нанесе поражения на онези войскови части, които са изпратени срещу нея – тук говорим за свалени армейски хеликоптери и самолет. По всички стандарти, дори и този метеж да се окаже неуспешен, както се разви текущата ситуация, самата властова структура започва да показва признаци на пропукване. А в Русия властта винаги, особено през последните тридесет години, е била изградена върху една своеобразна „вертикала на властта“, където всичко е подчинено на главното действащо в лице, в този случай на президента на Руската федерация. Кризата с „Вагнер“ и Пригожин, независимо че изглежда решена на този етап, показва достатъчно на брой пукнатини и слабости – които могат да бъдат експлоатирани както от вътрешни, така и от външни фактори.

Още в началото на руската агресия срещу Украйна, започнала на 24 февруари 2022 г. със старта на войната, се разви хипотезата, че при неблагоприятен изход на военните действия за Руската федерация, може да се стигне до различни сценарии, включващи както падането на режима на Владимир Путин, така и териториалната дезинтеграция на съвременна Русия. Историческите примери показват, че за руската власт никога не е имало нещо по-пагубно от военните неуспехи. А войната срещу Украйна е всичко друго, но не и успешна за руската страна, независимо всички бомбастични твърдения на официалната власт, че всичко „върви по план“. Истината е, че нищо не върви по план. Русия търпи огромни загуби в жива сила и техника, които се простират от обикновени танкове до потопяването на флагмана на Черноморския флот в лицето на крайцера „Москва“. Териториалните ѝ завоевания в Украйна са силно ограничени на фона на първоначалната идея да бъде окупирана цялата държава. Украинските контраофанзиви са силно ефективни, а руските отбранителни линии са показали слаба издръжливост до този момент. Предстои да видим как ще се развие текущото украинско контранастъпление. Всичко това със сигурност е много далеч от победа на режима в Кремъл, а над главата на Путин се вият съвсем реални облаци от военно поражение и загуба на политическата власт.

В този смисъл ЧВК „Вагнер“ и метежът на Пригожин могат да бъдат преди всичко симптом на началото на много по-големи процеси в сърцевината на Руската федерация. Диктаторските режими градят своята вътрешна легитимност на персоналната сила на диктатора в обществото. Хвърлената ръкавица от „вагнеровците“ могат да открият още много съпротивителни фронтове срещу режима на Путин и неговата катастрофална до този момент украинска авантюра. И наистина могат да доведа до гражданска война в Русия. Сценарият за пълномащабна гражданска война може да направи Руската федерация втора Сирия, но стократно по-голяма. Тук следва да се напомни, че това е държава, която има над 5 000 ядрени бойни глави, огромни оръжейни арсенали и огромен военно-промишлен комплекс, население от над 146 милиона души (с възможността за огромни бежански вълни към Европа) и представлява такава част от световната икономика, която може да преобърне веригата на доставки в глобален план и да изправи света пред продължителна и тежка икономическа криза.  Възможна гражданска война в Руската федерация би означавалото политическа, икономическа, социална и военна катастрофа в глобален план с много дългосрочни последици за целия свят. Да си представим най-малкото, че определена част от руския ядрен арсенал в хода на потенциална гражданска война се окаже в ръцете на някой местен „лидер на мнение“ или „warlord“ и той реши да го използва по държава извън пределите на РФ.

Отговорите какво точно се случи около действията на Евгений Пригожин и на частната му армия „Вагнер“ предстои да бъдат дадени в обозримо бъдеще. Както и какъв ще бъде техния по-дългосрочен ефект върху поведението на режима на Путин, руската държавна машина и агресията на Кремъл срещу украинската държава. Но преди всичко трябва да се знае, че това не е събитие, което следва да се отминава с лека ръка и да се мисли за приключило, защото то има историческия ранг на метежа на генерал Корнилов от лятото на 1917 г. и на т.нар. „августовски пуч“ на ГКЧП от лятото на 1991 г. (да, летата в Русия обикновено са „политически горещи“. И неговите последици може да са по-големи отколкото изобщо предполагаме – включително и в посока разпад на путинската структура на властта.

***

Димитър Стоянов е юрист, специализиращ в областта на конституционното право и административното право и процес. В периода 2017-2021 г. е експерт в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната реформа.

Автор е на публикации по правна, историческа и външнополитическа тематика.